Папа Франциск: Днес има спешна нужда от мисионери на надеждата

„Защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули“ (Деян. 4,20). Тази е темата на посланието, публикувано днес, на папа Франциск за 95-тия Световен ден на мисиите, който ще се бъде отбелязан на 24 октомври .

„Защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули“: от този стих от Деянията на Апостолите (4, 20), черпи вдъхновение темата на посланието на папа Франциск за предстоящия Световен ден на мисиите, 95-тия поред, който тази година ще бъде отбелязан на 24 октомври, неделя. „Всичко в Христос ни припомня, че светът в който живеем и неговата нужда за изкупление не са чужди и ни приканва да се чувстваме активна част в тази мисия“, пише Франциск, пояснявайки, че „никой не е чужд, никой не може да се чувства чужд или далечен от тази състрадателна любов“.

Опитът на Апостолите

Благодарение на натрупания до Господ опит, Апостолите – изтъква папата – „видяха Исус да изцелява болните, да се храни с грешниците, да храни гладните, да се доближава до изключените, да докосва нечистите, да се идентифицира с нуждаещите се, да приканва към блаженствата, да поучава по нов и пълен с авторитет начин“. Тази близост „остави един незаличим белег, способен да породи удивление и огромна и безвъзмездна радост, която не може да бъде сдържана“.

Примерът на първите християни

Франциск припомня трудните времена на първите християни: „Те започнаха своя живот на вярата във враждебна и трудна среда. Историите за маргинализация, арестите и затворите бяха преплетени с вътрешна и външна съпротива, които сякаш противоречаха и дори отричаха видяното и чутото. Но това – продължава папата – „вместо да представлява трудност или пречка, която би могла да ги накара да се прегънат или затворят в себе си, ги подтиква да превърнат всяко неудобство, неуспех и трудност във възможности за мисията. Ограниченията и пречките също се превърнаха в привилегировано място за помазване на всичко и всички с Духа Господен. Нищо и никой не би могъл да остане чужд на освободителната вест“.

Уязвимост и нестабилност поради пандемията

„Дори настоящият исторически момент не е лесен“, продължава папата, който, говорейки за пандемията, подчертава как разпространението на вируса „подчерта и засили болката, самотата, бедността и несправедливостите, които мнозина вече са претърпели и разобличи нашите фалшиви сигурности, фрагментациите и поляризациите, които мълчаливо ни разкъсват. Най-крехките и уязвимите – подчертава той – изпитаха още повече своята уязвимост и нестабилност. Изпитахме обезсърчение, разочарование, умора; и дори конформистката горчивина, която отнема надеждата, успя да завладее нашите погледи“.

Мисията на състраданието

Но именно в момент като този, Франциск посочва, че е „спешна и наложителна мисията на състраданието, способна да превърне нужното разстояние в място за среща, грижа и насърчаване. В настоящия контекст има спешна нужда от мисионери на надеждата, които, помазани от Господ, могат пророчески да напомнят, че никой не може да се спаси сам“. И връщайки се към примера и свидетелството на апостолите, папата добавя: „Подобно на тях и ние днес можем да се докоснем до страдащата и славна плът на Христос в историята от всеки ден и да намерим смелостта да споделим с всеки съдбата на надеждата, онази безспорна нота, която идва от увереността, че сме придружени от Господ. Като християни не можем да запазим Господ за себе си: евангелизиращата мисия на Църквата изразява своята цялостна и обществена стойност в преобразяването на света и в грижата за сътворението“.

Да поемем отговорност за другите

Темата на таз годишния Световен ден на мисиите за папата е покана към всички да „поемат отговорността“ и да покажем на всички какво носим в сърцата си: „Нашият живот на вяра отслабва, губи пророчеството и способността за удивление и благодарност в личната изолация или чрез затварянето в малки групи; заради своята динамика, живота на вярата изисква нарастваща отвореност, способна да обхване и обгърне всички ”.

Благодарност към мисионерите

Папа Франциск припомня с благодарност всички хора, които със своето житейско свидетелство „ни помагат да подновим кръщелния си ангажимент, да бъдем щедри и радостни апостоли на Евангелието. Нека си припомним особено онези, които успяха да тръгнат на път, да напуснат земята и семейството си, за да може Евангелието да достигне без колебание и без страх до кътчетата на народите и градовете, където толкова много хора са жадни за благословия”.

Да живеем призванието, като истинска история на любов

Накрая в посланието си Франциск откроява: „Днес Исус се нуждае от сърца, способни да живеят призванието, като истинска история на любов, която ги подтиква да отидат в покрайнините на света и да се превърнат в посланици и средства на състраданието“. Това е призив – продължава папата – „който Той отправя към всички, макар и не по един и същи начин“. Припомняйки, че съществуват периферии, които са близо до нас, в центъра на един град или в собственото семейство, Франциск посочва, че, „съществува един аспект на всеобщата отвореност към любовта, който не е географски, а е екзистенциален. Винаги, но особено в тези пандемични времена, е важно да увеличим ежедневната способност да разширим нашия кръг, за да достигнем до онези, които спонтанно не бихме почувствали като част от„моя свят на интереси“, въпреки че са ни близки. Франциск завършва посланието, изтъквайки, че „да се живее, означава да се осмелим да подхранваме същите чувства на Исус Христос и да вярваме с Него, че онзи който е до мен, е и мой брат и сестра. Нека Неговата състрадателна любов да разбуди и нашето сърце и да ни направи всички ученици мисионери“.

Източник: Vatican NEWS

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal