Защо руските Храмове имат куполи с формата на луковици?

Руската църковна архитектура е много разнообразна и обликът на православния храм се мени с времето. Куполите му обаче могат да служат за индикация за периода и региона, към който принадлежи, а освен това на кого или какво е посветен.

Раннохристиянските базилики и древноримските храмове често имат един огромен купол във формата на полукълбо. Руските църкви обаче могат да бъдат с различен брой куполи в различни форми.

Катедралата „Света София“ във Велики Новгород, XI в., една от най-старите оцелели църкви в Русия

Ако църквата има три купола, те символизират Светата Троица, пет купола символизират Христос и четиримата евангелисти, докато 13 купола обикновено са посветени на Христос и апостолите. Дори е възможно да има 25 купола, както например в първата каменна православна църква, построена в Киевска Рус в края на Х век. Освен Христос и апостолите, другите куполи символизират дванадесетте пророци. Църквата обаче не е запазена.

Реконструкция на Десетинната църква в Киев

Но куполите на тази църква изобщо не напомнят лук. Дълго време руската църковна архитектура използва т.нар. шлемовидни куполи, чиято форма наподобява шлемовете на руските богатири. Такива куполи могат да бъдат намерени на най-старите оцелели църкви.

Успенски събор във Владимир, XII в.
Събор „Йоан Предтеча“ в Псков, XIII в.

Именно „луковидните“ куполи се превръщат в един от символите на Русия и основната отличителна черта на православната църковна архитектура. Формата символизира пламъка на свещ. „Това е короната на една църква, като огнен език, увенчан с кръст и заострящ се към кръста…“, пише религиозният философ Евгений Трубецкой в ​​своя трактат „Три очерка за руската икона“.

Църква „Преображение Господне“ от XVII в. на остров Кижи в Република Карелия.

Луковидната глава е крайната част на купола, която е монтирана на цилиндрична основа („барабан“). В този случай диаметърът ѝ е по-широк от този на барабана.

Куполите на Верхоспаския събор в Московския Кремъл

Историците имат различни теории за това кога се появяват луковидните куполи и най-важното какво им е послужило за вдъхновение. Тези куполи могат да бъдат видени на множество миниатюри и икони, започващи от края на XIII век. Въпреки това обаче църквите, изобразени на тези миниатюри, не са оцелели.

Въведение в храма. Икона от село Кривое, Новгородска школа, първата половина на XIV в.

И така, откъде идва тази форма? Някои учени вярват, че тя е вдъхновена от изображения на Едикула (параклиса над Гроба Господен), за който се смята, че има своя луковиден купол още през XI век.

Храмът на Божи гроб, Йерусалим

Други историци смятат, че луковидните куполи може да са заимствани от джамии, които през XV в. често са имали удължени куполи.

Мавзолеят Гур-е Амир в Самарканд, началото на XV в.

И така, защо тази форма става толкова широко разпространена? Има различни теории, които се опитват да го обяснят. Според една от тях луковидната форма е по-практична, тъй като не позволява задържане на сняг и вода на покрива. Според друга теория тази форма е по-лесна за направа от дървен материал, отколкото шлемовидната, а когато църковните сгради преминават от дървена към каменна архитектура, тази форма се възприема и за каменните църкви. Още една теория предполага, че средновековните архитекти се стремят да постигнат удължени, по-високи форми в съответствие с готическия стил, разпространен в Европа по това време.

Молитвеник от Кирило-Белозерския манастир, 1407 г.

Повечето църкви с луковиден купол, оцелели и до днес, са построени най-рано през XVI век. Една от най-известните от тях е храмът „Василий Блажени“ на Червения площад, построен по времето на Иван Грозни.

Храмът „Василий Блажени“, средата на XVI в.

Фактор, който може да е допринесъл за широкото използване на луковидните куполи, е появата през XVI-XVII в. на църкви, подобни на палатки. Палатковият купол – висока, многостранна пирамида – е алтернатива на барабанния купол. Учените стигат до извода, че средновековните архитекти сигурно смятат, че не е достатъчно просто да увенчаят палатковата конструкция с кръст и добавят луковидни куполи. Този дизайн става широко разпространен както в дървени, така и в каменни църкви и все още може да се види в руския север, както и в Москва, Владимир и Суздал. Освен това в много църкви с по-позната архитектура камбанариите имат палаткови покриви.

Църква „Йоан Златоуст“, Архангелска област, XVII в.
Църква „Преображение Господне“ в с. Остров, Московска област, XVI в.

Цветът на куполите също има символично значение. Така познатите на вид златни куполи символизират небесната слава и се използват за „овенчаване“ на катедрали или на главните църкви в манастирите. Тези катедрали често са посветени на Христос или на дванадесетте велики празника (основните 12 празника, празнувани от Руската православна църква).

Преображенска надвратна църква в Новодевически манастир, XVII в.

Сини куполи със звезди означават, че храмът е посветен на Богородица или Рождество Христово.

Събор „Рождество Христово“ в Суздал, XVIII в.

Зелените куполи са типични за църквите, посветени на Светата Троица или на отделни светци – на тях се посвещават и сребърни куполи.

Църква „Рождение на Йоан Предтеча“ в Углич, XVII в.

Черните куполи се използват най-вече в манастирските църкви.

Успенски събор на Соловецкия манастир, XVI в.

Смята се, че многоцветните куполи на катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад символизират красотата на Небесния Йерусалим, който според легендата юродивият вижда насън.

Източник: Russia Beyond


Donate to Doxologia INFONEWS: IBAN BG83STSA93000024673844

 

Follow us on Twitter: @doxologiainews

 

Follow us on Facebook page: @doxologiainfonews

 

Join our Facebook group: @doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram: @doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте: @doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel: @doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube: @doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎