ЕКСКЛУЗИВНО интервю с Антанийския Епископ Партений за автокефалията и за Българската Патриаршия | КОМЕНТАР НА DOXOLOGIA INFONEWS

In other languages: MK – GR

Автор: Александър Иванов

„За разрешаването на сложни процеси, какъвто е признаването на автокефалията на една поместна Църква, се изисква време и ние искрено се надяваме и вярваме, че скоро ще дойде благоприятното време за поправяне на десетилетията несправедливост към православния народ тук“ – това заяви Игуменът на Бигорския Монастир Негово Преосвещенство Антанийският Епископ г-н Партений (Църква в Република Северна Македония, която се намира под схизма / „МПЦ-ОА“) в интервю за MИА.mk.

Следват по-важните моменти от интервюто на MИА.mk с Антанийския Епископ г-н Партений, а накрая следва и коментарът на Doxologia INFONEWS.

* * *

MИА.mk: „МПЦ-ОА“ все още чака добри новини от Константинопол относно признаването на автокефалията си (Църквата в Република Северна Македония все още не е поместна, нито призната, нито има предоставен Томос за автокефалия, съответно няма и автокефалия, така че въпросът е некоректно зададен – Бел. прев.). От известно време в обществеността няма информация за състоянието на разговорите с Вселенската Патриаршия. Има застой или нещата вървят според утвърдения църковен ред?

Епископ Партений: Решаването на такива сложни процеси изисква време. Разбира се, тази обща пандемична ситуация повлия и на този процес, както и на много други неща в света. Ние искрено се надяваме и вярваме, че безизходицата няма да позволи да се забави процесът на признаване (предоставяне – Бел. прев.), но скоро ще дойде благоприятното време за поправяне на десетилетия несправедливост към православния народ у нас.

MИА.mk: Сръбската и Руската Църкви не одобряват акта за искане на автокефалия от Фенер. Те посочват, че въпросът трябва да бъде решен в диалог със Сръбската Патриаршия, но досега той не е дал резултат. В момента има ли диалог със Сръбската Патриаршия по тази тема или всички надежди са насочени към Константинопол?

Епископ Партений: Трябва веднага да се подчертае, че, доколкото ми е известно, преговорите със Сръбската Патриаршия никога не са били прекъсвани. Дори напротив, когато нашите Архиереи настояваха за диалог, те срещаха мълчание и бяха игнорирани от отсрещната страна. Нещо повече, винаги когато и да се осъществяваше някакъв контакт със сръбските Архиереи, те винаги с основание подчертаваха, че Вселенската Патриаршия има последната дума по въпроса за предоставянето на Томос за автокефалия. Сега обаче, когато дойде времето да се реши нашият въпрос, изведнъж за сръбските Архиереи Вселенската Патриаршия престана да бъде Първопрестолна Църква и вече няма каноничните права на арбитър в Православната икумена. Колко абсурдно: когато Вселенската Патриаршия предостави Томос на Сръбската Патриаршия, тя е имала това право, а сега вече няма това право?!

MИА.mk: Църквата в Република Северна Македония очаква положително решение от Вселенската Патриаршия. Какви реакции могат да се очакват от другите поместни Православни Църкви, като се има предвид случващото се в Православния свят относно Православната Църква на Украйна?

Епископ Партений: Надявам се, че ако не всички, то поне по-голямата част от поместните Православни Църкви ще възвърнат отново съзнанието за съборност, което е толкова важно за живота на православните християни, но което, за съжаление, виждаме, че отсъства. А съборност без началство не е възможна. Ето защо каноничният порядък на Едната, Свята, Католическа и Апостолска Църква е такъв – всичките поместни църковни Йерархии да бъдат в единство, събрани около Първопрестолната Майка Църква в Константинопол, чрез нейните исторически и канонични права и съборни решения. Властолюбието и желанието за доминиране обаче си вършат работата; те причиняват най-голямата съблазън и отвращение от Православието на мнозина, особено на младото поколонение, което е пренаситено от тесногръди политики в Църквата, които имат какъвто и да е произход, само не и духовен. Все пак, в крайна сметка не бива да забравяме, че последната дума има Светият Дух, Който е истинският ръководител на Църквата, така че вярвам, че нещата ще си дойдат на мястото.

MИА.mk: Преди две години „МПЦ-ОА“ поиска помощ от Българската Патриаршия, но въпреки съобщенията и обещанията, тази инициатива изглежда замря. През изминалите месеци имаше политически недоразумения между Скопие и София, и дори открит спор за македонската идентичност и език. Влияе ли това на междуцърковните отношения и можем ли да очакваме помощ и подкрепа от Българската Патриаршия за решаването на нашия църковен въпрос?

Епископ Партений: Да, Синодът на „МПЦ-ОА“, съзнавайки многогодишното студено отричане (пренебрежение – Бел. прев.) от страна на Сръбската Патриаршия, поиска помощ за посредничество от Българската Патриаршия, поради по-дългата обща църковна история. Българската Патриаршия трябваше да се застъпи пред Вселенската Патриаршия (която единствена има право да предоставя Томос за автокефалия) за признаването (предоставянето – Бел. прев.) на автокефалията на нашата Църква, чиито Епархии исторически принадлежаха на Охридската Архиепископия, след това на Вселенската Патриаршия, а после и на схизматичната Българска екзархия[1]. Българската Патриаршия отговори на молбата ни отчасти, като сформира комисия по нашия въпрос, за което, разбира се, сме много благодарни. Разбира се, би било още по-добре ако Синодът на Българската Патриаршия реши, за което не е късно, официално да съслужи с македонските Архиереи, което би допринесло значително за процеса на преодоляване на взаимните предразсъдъци и за по-голямо духовно сближаване на братските народи – македонският и българският. Имали сме съслужения на по-ниско, йерейско ниво. Имахме и архиерейски съслужения. Както подчертах, не е късно да предприемем тази стъпка сега, ако има добра воля от страна на българските Архиереи.

* * *

От страна на Българската Патриаршия вече има такова съслужение в абсолютен разрез със Свещените Канони!!! На 12 юли 2020 Протодякон д-р Деян Коруноски от Свещената Митрополия на София съслужи на Божествената Литургия в Бигорския Монастир, когато Игуменът на Бигорския Монастир беше хиротонисан за Антанийски Епископ. Това може да се види на видеото от богослужението (2:25:19).

Докато Църквата в Република Северна Македония е под схизма, Българската Патриаршия няма абсолютно никакво право да съслужи с нейни Епископи и клирици. А тя вече има такива съслужения, което доказва за пореден път, че Българската Патриаршия постоянно и грубо погазва Свещените Канони на Православната Църква и трябва да понесе определените канонични последствия. С тези си действия Българската Патриаршия вреди не само на вдигането на схизмата от Сръбската Патриаршия и на предоставянето на автокефалия на Църквата в Република Северна Македония. Но Българската Патриаршия най-вече вреди на себе си, защото извършва канонично престъпление, което носи тежки последици!!! И да не се учудваме, че все още нито схизмата е вдигната, нито автокефалия е предоставена.

А иначе, недостойното в цялата работа е това, че Епископите и клириците на Българската Патриаршия искат да съслужат със схизматици, но не желаят да съслужат с каноничната Йерархия на автокефалната Православна Църква на Украйна (ПЦУ). Срам и позор!

За съжаление някои от Митрополитите в България не са способни да излекуват Българската Църква от схизматичното екзархистко и националистическо съзнание, тъй като една голяма част от тях нямат църковно съзнание и са в прекрасни църковни и бизнес отношения с московските еклисиологични еретици.

Когато липсва Христос и издигаш национализма над Бога, се случва така, че за Българската Църква не е нещо ненормално нейни клирици да съслужат с клирици на поставената под схизма „МПЦ-ОА“. Видно е, че българските духовници предпочитат да служат там където Христос Го няма, а не там където присъства – в Православната Църква на Украйна (ПЦУ).

А братята и сестрите от Република Северна Македония е важно да знаят, че докато има такива съслужения между канонични и неканонични духовници, Вселенската Патриаршия няма да предостави Томос за автокефалия. По-вероятно е каноничните духовници със своето антиканонично служение да навлекат много сериозни проблеми на междуцърковните отношения.


[1] Съгласно Каноничното право, най-напред тези Епархии са били част от Вселенската Патриаршия, след това тя ги предоставя на Охридската Архиепископия, след това Вселенската Патриаршия си ги връща отново, и накрая чрез Томос ги предоставя на Сръбската Патриаршия. Тези Епархии съгласно Каноничното право принадлежат и до ден днешен на Сръбската Патриаршия. В действителност, след създаването на схизматичната Българска екзархия, екзархията организира свои паралелни структури в тези Епархии както докато Епархиите са част от Вселенската Патриаршия, така и докато Епархиите са част от Сръбската Църква до 1944. По същия начин „МПЦ-ОА“ създава такива паралелни структури в тези Епархии на Сръбската Патриаршия, които същестуват и до днес. И така на територията на Република Северна Македония съжителстват едновременно Сръбската Патриаршия и схизматичната „МПЦ-ОА“, както също е вярно, че последната е изключително многобройна.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal