PCPCU: Наръчник за насърчаване на икуменическото християнско единство | VIDEO

Папският съвет за насърчаване на християнското единство публикува „Икуменически наръчник“: документ богат на практически насоки в подкрепа на мисията на епископите за насърчаването на християнското единство.

„Дълг и задължение“, а не опционална дейност в личното служение. В това е заложена за епископа отговорността да насърчава „икуменическата кауза“. Припомня го с яснота документа, който бе публикуван днес 4 декември от Папския съвет за насърчаване на християнското единение със заглавие „Епископът и християнското единение: икуменически наръчник“. Документът разработен от ватиканското ведомство и одобрен от папата, има за цел да бъде като „подкрепа“ за всеки пастир, но също отговор на молбите, възникали по време на среща преди една година. На тази особена икуменическа мисия се позова и папа Франциск в своето писмо по повод 25-годишнина от Енцикликата Ut unum sint на Йоан Павел ІІ, в което пожелава този Наръчник да се превърне в „насърчение и ръководство“ в ангажимента на епископите за единството на цялото християнско тяло: ангажимент – уточнява увода на документа – който се отнася за цялата Църква“.

Предизвикателство за католиците

Текстът е разделен на две части: едната посветена популяризирането на икуменизма, другата на връзките между християните с различни секции, отнасящи се до начините по които това е осъществено. В първата част стремежът към единството е посочен като „предизвикателство за католиците“, а епископът като „човек на диалога, който насърчава икуменическия ангажимент“, отговорен за инициативите в тази сфера. Освен това, да очертани начините на обучение, сферите в които се развива, необходимите средства за насърчаването му и се предостяват някои „практически насоки“, като тази „да се гарантира задължителен курс по икуменизъм във всички семинари и богословски факултет“ или документацията и материалите по този аргумент да бъдат разпространени чрез „диоцезалния уебсайт“.

Готови за първата стъпка

Втората част определя икуменическото движение като „едно и неделимо“, макар и с „различни форми според различните измерения на църковния живот“. Говори се за „духовен икуменизъм“ – и следователно, наред с други неща, необходимостта да се молим с други християни „и да споделяме моменти, празници и литургични времена, благодарение на общ календар, който позволява на християните да се подготвят заедно за отбелязването на най-важните празници. Говори се също за „диалога на милосърдието“ и насърчаването на културата на срещата, за която католиците – се чете – „трябва да чакат другите християни да се приближат до тях, а трябва да бъдат винаги готови да направят първата стъпка“. Задълбочен е също пастирския икуменизъм, мисиите и вероученията, споделянето на живота в Тайнствата, за да се стигне до „практическия икуменизъм“ – или сътрудничеството между християните например в защитата на живота или в борбата срещу дискриминациите – или „културния икуменизъм“.

Приложението на новия документ предлага кратко описание на международните богословски диалози, в които участва Католическата църква.

В интервю пред ватиканските медии, председателят на Папския съвет за християнското единение, кардинал Курт Кох, говори за това как е разработен документа и подчертава неговите основни точки.

Как се роди този документ и каква е неговата цел?

„Икуменическият наръчник се роди от една молба, отправена от членовете на нашия Папския съвет през 2016 г. Чувстваше се необходимостта от кратък документ, който да може да насърчи, помага и ръководи католическите епископи в тяхното служение за насърчаване на единството. Освен това, с публикацията на този Икуменически наръчник, искахме да отбележим 25-годишнина на Енцикликата Ut unum sint, и 60-годишнина от създаването на Папския съвет за насърчаване на християнското единство“.

Защо този контретен текст за Епископите?

„Отговорността на епископа за насърчаването на единството между християните е ясно подчертана в Кодекса по каноническо право. Икуменическият ангажимент на епископа не е едно опционално измерение на неговото служение, а по-скоро дълг и задължение“.

Какъв бе подготвителния процес за този нов документ?

„Подготовката на Икуменическият наръчинк продължи около три години. Първият проект беше изготвен от служителите на Папския съвет и след това беше представен по време на пленарната асамблея на ведмоството през 2018 г. Текстът впоследствие беше изпратен до многобройните ведомства на Римската курия. Накрая Светият отец одобри Наръчника, определяйки го като „насърчение и ръководство“ за упражняване на икуменичните отговорности на епископите. Наръчникът се основава на Икуменическото ръководство от 1993 г. Не ставаше въпрос обаче да се повтори този документ, а по-скоро да се предложи кратък синтез, актуализиран и обогатен от темите, предложени по време на последните понтификати, и винаги възприемащ гледната точка на Епископа: ръководство, което да може да вдъхнови развитието на икуменическо действие“.

Можете ли да обобщите съдържанието на текста?

Документът е разделен на две части. Първата част, озаглавена „Насърчаването на икуменизма в Католическата църква“, излага какво се изисква от Католическата църква при изпълнението на нейната икуменическа мисия. Следователно се вземат предвид структурите и хората, действащи в икуменическата област на епархийско и национално ниво, икуменическата формация и използването на диоцезалните или епархийските средства за масова информация. Втората част, озаглавена „Взаимоотношенията на католическата църква с други християни“, разглежда четирите начина, по които Католическата църква взаимодейства с други християнски общности. Първият начин е този на духовния икуменизъм, който е „душата на икуменическото движение“, както казва Вторият Ватикански събор. Наръчникът подчертава по-специално значението на Свещеното писание, на „икуменизма на светците“ и на „икуменизма на кръвта“, на пречистването на паметта. След това идва диалогът на милосърдието, чиято цел е да насърчава „културата на срещата“ на ниво ежедневни контакти и сътрудничество. Следва диалогът на истината, който се отнася до богословския диалог с другите християни. И накрая, диалогът на живота. С този израз ние обозначаваме възможности за обмен и сътрудничество с други християни в три основни области: душепастирска грижа, свидетелството за света и културата“.

Кардинал Кох, бихте казали нещо и за практическия аспект на Икуменическия наръчник?

„Наръчникът не само припомня принципите на икуменическата отговорност на епископа, но съдържа списък с „практически препоръки“, които обобщават с прости и преки думи задачите и инициативите, които той може да насърчава на местно и регионално ниво. И накрая, в приложението то предлага кратко описание на партньорите на Католическата църква в международните богословски диалози и на основните разгледани въпроси“.

Крадинал Кох, какво си пожелавате с тази публикация?

Папа Франциск често повтаря, че единството се постига по пътя: ако вървим заедно с Христос, Той самият реализира това единство: „Единството в крайна сметка няма да дойде като по чудо: единството идва вървейки заедно, Светият Дух го прав, когато вървим заедно“(Базилика „Свети Павел извън градските стени“, 25 януари 2014 г.). Надявам се този Наръчник, чиято етимология означава „Върви с мен“ (бел.ав от латинското Vade mecum) да може да бъде помощник по пътя на епископите и на цялата Католическа църква към пълното общение, за което се моли Господ“.

Източник: Vatican NEWS


DONATION

If you wish, you can support us with your donation. We thank you from the bottom of our hearts!


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎