Рождественско послание на Видинския Митрополит г-н Даниил

„Тайно си се родил в пещера, Спасителю, но небето подобно на уста, чрез звездата разгласи на всички за Тебе и доведе мъдреци, които с вяра Ти се поклониха: заедно с тях ни помилвай“ (тропар от вечернята на Рождество Христово)

Боголюбиви отци,
Обични в Господа братя и сестри,

Камбанният звън на днешния свят празник отново ни благовести великата радост от раждането на Спасителя! В Христовата Църква ликуваме: „Христос се ражда, славете Го, Христос е на земята, посрещнете Го!“ (1-ва песен, катавасии на Рождество).

Още с първите слова на рождественските песнопения горестта, страховете, страданието, скръбта, които мнозина от нас сме изпитвали и още изпитваме през отиващата си година, биват озарени и обръщани на радост от Христовата светлина, любов, истина, надежда.

Нищо не е в състояние да помрачи или намали радостта от това велико събитие – Боговъплъщението, раждането по плът на Единородния Божи Син, нашия Господ и Спасител Иисус Христос: „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Иоан 1:14)

Това историческо събитие, случило се преди около 2020 години в градчето Витлеем в тогавашна Юдея не само промени хода на историята на света, но то постави начало на преобразяването на човека, а чрез него и на цялото творение.

До раждането на Христа човечеството било раздирано от неразрешимите до този момент противоречия в падналата човешка природа – неутолимия стремеж към истина, от една страна и невъзможността да се освободи от действието на лъжата в себе си, от друга; жаждата за живот и безсилието пред смъртта. „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ (Рим. 7:24), възкликва свети апостол Павел, обобщавайки неистовия вопъл на човечеството в агонията на тези противоречия.

Заедно с апостола, в днешния светъл ден, изгрял с раждането на Христос – Слънцето на правдата, от дъното на душата си и с цялото си същество благодарим на нашия Бог за Неговата велика милост и любов към нас човеците, проявена с Въчовечаването на Второто лице на Светата Троица.

В Богочовешката личност на Христос, позналият своето безсилие човек придобива пълнотата на небесното царство, плачещите за своето окаянство намират утеха в Неговото неизразимо снизхождение и милосърдие, търсещите правда се насищат с Истината, която е живот (Мат. 5:6).

Милосърдните и миротворците до такава степен се радват на Божията милост, щото дори когато претърпяват трудности и страдания в Негово име, те биват изпълнени от духовна радост, уподобявайки се на Него, като истински синове и предвкусвайки по този начин небесното блаженство (Мат. 5:7, 9).

С колко велики дарове се сподоби човешкият род с раждането на Спасителя! Тъй като Той е нов, втори Човек (1 Кор. 15:45), след първия – Адам, в Негово лице, чрез вярата ни в Него и живота ни в Неговото Богочовешко тяло – Църквата, Неговата благодат обновява и нас, доколкото словата Му пребъдват в нас и в делата ни: „Както сме носили образа на земния, тъй ще носим образа на небесния“ (1 Кор. 15:49).

Братя и сестри,
Нашият живот с всички негови стремежи за правда, мир, благоденствие е скрит в Христос (Кол. 3:3). В този смисъл, ключ към разрешение на предизвикателставта и изпитанията, които ни спохождат в живота, както в личен, така и в обществен и общочовешки план е Христос. Кризата, която светът днес преживява вследствие от коронавирусната епидемия, не е изключение.

Тази криза, този Божи съд над нас ни показва колко сме се отдалечили от Бога – вместо любовта към Него и ближния, каквато Той ни е заповядал да придобиваме, в сърцата ни се е загнездил страх и страшно отчуждение от човека до нас. Свидетели сме на стотици примери, когато човеци си отиват от този свят не поради тази или друга някоя болест, а защото в болестта и нуждата им е отказано елементарно човешко внимание и грижа.

Светът и онези, които живееха по стихиите на света, в дните на Христовото раждане по плът, бяха дотолкова безразлични към изпадналия в нужда човек, а следователно безразлични и към Бога, че за праведния Йосиф Обручник и за пречистата Девица Мариам, на която бе дошло време да роди, „нямаше място в страноприемницата“ (Лук. 2:7) нито в градчето Вителеем. Поради това, при Своите Си дойде „и Своите Го не приеха“ (Йоан 1:11).

По същия начин, днес, водени от своя егоизъм не разпознаваме Божия образ в човека, който има нужда от нашето внимание и грижи. Така, мислейки, че запазваме себе си, отказвайки да се погрижим за нуждаещите се, се отдалечаваме от Бога и погубваме душите си. Възможно ли е по този начин, със страх и отчуждение в душите, да се справим със сегашното и с което и да е друго изпитание?

Със своето Въчовечаване, с раждането Си по плът в човешкото общество, което в преобладаващата си част е враждебно към Бога, Господ Иисус Христос ни дава категоричен отговор: Той дойде и победи света (Йоан 16:33), а следователно и цялата му злоба и неразрешими противоречия със Своята истина и любов, с които го преобрази.

С истината и любовта Си Господ преобразява и всеки един от нас, тогава когато се обръщаме към Него с доверие и го следваме в житейския си път, дори когато ни се струва, че това е много трудно, дори, когато се страхуваме за живота си. По този начин реално, истински Христос се ражда и живее в душите ни!

Всесърдечно поздравявам всички наши духовни чеда в пределите на богохранимата Видинска епархия по случай великия Празник на Христовото Рождество. Благопожелавам на вас, вашите семейства и близки крепко душевно и телесно здраве за слава Божия, благодатна помощ в далата ви, мир с Бога и благоволение към всички човеци! Нека благата вест, че Бог е с нас, винаги да съгрява сърцата и душите ни и ни води успешно през всички изпитания!

Честито Рождество Христово!

Мирна, здрава, благословена и спасителна 2021 година от раждането по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Когото слава во веки! Амин!

С Рождественско благословение,

† Видински митрополит Даниил

Източник: Свещена Митрополия на Видин

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal