Протодякон Андрей Кураев обмисля вариант да се обърне чрез апелация към Вселенския Патриарх

In other languages: GEO MK UKR

Автор: Doxologia INFONEWS

Проф. протодякон Андрей Курав беше низвергнат от сан от църковния съд на Руската Православна Църква, обмисля варианта да се обърне към Вселенския Патриарх, който да упражни предоставеното му от Свещените Канони право на апелация.

Ето какво написа протодякон Андрей Кураев на Facebook страницата си:

«Към Фенер?

Аз съм отдавнашен публичен човек. 30 години на цирковата арена. И винаги съм бил бунтар и новатор. Това означава, че постоянно сме спорили по разни поводи и непрекъснато съм полагал усилия да заглуша моята уста…

През 2018 година написах: „Ура, сега сме разколници! Синодът обяви прекъсването на съслужението (общението – Бел. авт.) с Константинопол… Причината за това, беше пристигането на делегация на Константинопол в Киев (а по-късно и сформирането на Обединителния събор за създаването на Православната Църква на Украйна – Бел. авт.)

Познанията ми по право и история лежат в основата на моите убеждения, че първият, който прекъсне евхаристийното и канонично общение с по-стар (по сан или чест – Бел. авт.) или равен от него, е схизматик. Това мое убеждение бях изпратил като молба към собствената си йерархия. Не се отделих от нея и при Константинопол не отидох. И тогава не ме „санкционираха“…

В действителност, в очите на Фенер моят случай ще изглежда съвсем очевиден: клирикът е лишен от сан, защото е протестирал срещу отклонението на своята йерархия чрез отделяне от Вселенската Патриаршия.

Така че имам три възможности да оспоря решението на Епархийския църковен съд:

апелация (обжалване) до Общия църковен съд. Ако бях клирик на провинциална Епархия, която е в конфикт с местния градски Епископ – можеше да има смисъл и дори да има шанс за успех. Но в моя случай, местният градски Епископ ( т.е. този, който избира собствения си джобен Епархийски съд срещу мен) и Патриархът (който събира не по-малко джобен Общоцърковен съд) са едно и също лице. Нямам основание да подозирам Патриарх Кирил в шизофрения и затова не виждам перспективи за подобно обжалване.

апелация до бъдещия Патриарх. Формално това е невъзможно, тъй като пропускането на срока на обжалване пред Общоцърковния съд прави присъдата неподлежаща на преразглеждане. Но в историята на Църквата има случай на възстановяване в сан след години. Това по-специално го направи Поместният събор от 1917 г. с някои клирици, които бяха лишени от сан от „царския режим“. Имаше дори случаи на канонизиране на онези, които преди това бяха низвергнати (Светителите Филип Московски, Арсений Мациевич). Нещо повече, несправедливите им присъди не бяха отменени.

апелация до Вселенския Патриарх. Дали московските канонисти са съгласни с правото на Вселенския Патриарх да приема подобни апелации (жалби) – е десетият въпрос. Важно е той да счита, че има право да получава и да разглежда апелации от всички поместни Църкви. И неговите канонисти са готови да обосноват това право. Протестът на Московския Патриарх ще бъде лишен от морална сила, тъй като Патриарх Кирил канонизира Будолеско-Бодонския Митрополит Гавриил, който беше низвергнат от сан от Вселенската Патриаршия, но премина в руската система.

При моята апелация до Вселенския Патриарх се откриват две възможности:

Вселенският Патриарх ме възстановява в дяконски сан, но ме смята за дякон на Московската Патриаршия или

Вселенският Патриарх ме възстановява в дяконски сан и ме приема в своя клир като формално ме разпределя в някоя от своите енории в Европа (евентуално рускоезична).

И в двамата случая, няма да мога да служа в Русия. Но мога да продължа да бъда дякон. И понякога ще мога да служа „на път“. Тъй като никоя друга поместна Църква, с изключение на Московската, не е прекъснала евхаристийното и канонично общение с Константинопол. По принцип един духовник от Константинопол може със съответните документи да участва във всички богослужения с тях.

Това все още не е мое решение, а просто изброяване на възможности. От различни хора (стабилна и успешна кариера в Московската Патриаршия) чувам, че все още мога да направя крачка на покаяние и да помоля Патриарх Кирил за прошка. Ясно е, че не говорим за: „Простете, Светейший Владико!“, а за обещанието, че повече никога да не се съглася с официалната гледна точка, а само да имам известни колебания с нея. Не мога да дам такова обещание. Когато трябва да избирам между правото да говоря „глупости и глупости“ и това да говоря и постъпвам според съвестта си и убежденията си, избирам последното. Но във вчерашното си писмо до съда очертах границите на моя компромис, които бяха приемливи за мен: все още съм готов да остана в „каноничната юрисдикция“ на Московския Патриарх, но го считам за разпоредител на богослужебния живот на столичната православна община, а не за владетел на моята съвест.

Като такъв мога да продължа да бъда рекламен билборд на Московската Патриаршия…

Поясних, че за Константинопол времето за подаване на апелация няма значение – дали ще мине месец след решението или 20 години. Следователно, ако почувствам екзистенциална нужда в мен да бъда дякон, ще подам тази апелация…», пише низвергнатият от сан и в процес на обжалване протодякон Андрей Курав.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal