Принуда към руското „православие“ – образът на Русия като миролюбив борец за мир и справедливост се продава главно на полезни идиоти на Запад и на контролираното от нея зомбирано население | Анализ

In other languages: GR

Автор: Борис Демаш

Превод: Йордан Георгиев

Преди седмица Синодът на Православната Църква на Кипър призна независимостта на Православната църква на Украйна. В навечерието на това събитие кипърците наблюдаваха с изумление и дори някакво недоумение как Русия, която много от тях считаха дълги години за поне приятелска държава – как открито, нагло, безцеремонно се намесваше във вътрешните работи на Кипър, за да попречи на Синода на Православната Църква на Кипър да признае независимостта Православната Църква на Украйна (съгласно каноничното право се нарича признаване автокефалията на поместна Църква чрез споменаване името на новия Предстоятел в Диптисите на другите Предстоятели – Бел. Прев.)

Трябва да заявя, че учудването на кипърците е разбираемо. Подобно нещо за първи път се случва в тяхната памет. Преди това Русия и нейните агенти в Кипър се опитваха, макар и трудно, да спазват поне минималните граници на благоприличие.

През годините с помощта на фалшива пропаганда Русия и нейните агенти се научиха да маскират своите разрушителни действия под различни благородни и евфимистични (хвалебствени – Бел. прев.) имена. Или поне се опитваха да ги прикрият. Повечето трезвомислещи хора по света не бяха подведени от това: всички прекрасно разбираха, че имат работа с корави и агресивни лъжци и лицемери.

Образът на Русия като миролюбив борец за мир и справедливост се продава главно на полезни идиоти на Запад и на контролираното от нея зомбирано население. Но в случая с Кипър Русия, с помощта на цял набор от мерки и усилия, успя да възпита у мнозинството от гражданите на тази страна образа на „добрия православен защитник“ на кипърците.

Това беше улеснено и от факта, че някои руски граждани донесоха със себе си огромни суми пари, които в повечето случаи са откраднали от своята родина и са ги похарчили в Кипър.

Това продължи доскоро, докато кипърците не видяха истинското лице на Русия в лицето на руския посланик в Кипърската Република (Станислав – Бел. прев.) Осадчий, руските свещеници и многобройните агенти както от местен произход, така и чужденци.

За Москва въпросът за признаването независимостта на Православната Църква в Украйна е толкова важен, толкова болезнен, че, за да наруши този процес, тя открито започна да заплашва и да се намесва във вътрешните работи на Кипър и Кипърската Църква.

Още преди началото на заседанието на Синода на Църквата на Кипър руските агенти се „нахвърлиха“ върху Архиепископ Хрисостом II за това, че той спомена в своите Диптиси името на Предстоятеля на Православната Църква на Украйна г-н г-н Епифаний по време на Божествената Литургия като по този начин беше призната незавимостта Православната Църква на Украйна (ПЦУ) от Москва (никога Киевската Митрополия не е била в диоцеза на Московската Патриаршия – Бел. прев.). Cyprus Daily News писа за това в статията „Хибридната атака на Русия срещу Православната Църква на Кипър“.

След като Архиепископ Хрисостом обяви, че ще има извънредно заседание на Синода, започна натиск върху Йерарсите на Кипърската Църква и лично върху нейния Предстоятел, за да се предотврати решението за признаване на Православната Църква на Украйна (решението на Синода не е признаване на Църквата на Украйна е непротивопоставяне на решението на Архиепископ Хрисостом да споменава името на единствения каноничен Киевски Митрополит г-н г-н Епифаний – Бел. прев.). Можете да прочетете за това в статията „Хибридната атака на Русия срещу Православната Църква на Кипър 2“ .

След заседанието на Синода, където Йерарсите на Кипърската Църква подкрепиха Архиепископ Хрисостом с мнозинство от своите гласове и потвърдиха независимостта на ПЦУ от Москва, започна третият етап от намесата на Русия във вътрешните работи на Кипър. Това се посочва в статията „Хибридната атака на Русия срещу Православната Църква на Кипър 3“.

Както предположихме, намесата на Русия във вътрешните работи на Кипър продължава и става все по-широко разпространена. Това беше очаквано. Но не можехме да си представим точно какви методи и форми на намеса ще бъдат използвани в Кипър от агентите на руското влияние (Митрополитите на Тамасос Исаия, на Кикос Никифор и на Лимасол Атанасий, както и Аматунтският Епископ Николай – Бел. прев.).

Представяме ви един от персонажите на агентите на Кремъл в Кипър, „рупорът на руското православие“ и пропагандист Александър Бориславски(й).

Студентът от семинарията, 40-годишният гражданин на Украйна Александър Бориславски, преждевременно напуснал Богословския факултет, живеещ в Кипър, е привърженик на руския свят, режима на Путин и на Руската Православна Църква. Един фанатик, който мрази Украйна и независимостта на ПЦУ. Бориславски е енориаш на рускоговорящата православна енория при Свещения Храм на Свети Николай в Лимасол. Любител фотограф, графоман, евтин пропагандист и клеветник. Гръконенавистник, антисемит, руски шовинист и радикален националист.

В социалните мрежи той се подвизава с името Александър Вознесенски. Под този псевдоним той пише своите мръсни и фалшиви опуси (дела, работи – Бел. прев.). Струва си да се изследват не само поради очевидната омраза към Кипър, кипърците и към всичко, което има връзка с Елизнизма (всичко гръцко – Бел. прев.), но и поради това, че ясно ни показват какво точно мислят за Кипър, кипърците, кипърското правителство и гърците като цяло в Руската Православна Църква (РПЦ) и сред огромното мнозинство от хората, които се самонаричат руски православно вярващи.

Както научихме, Бориславски е тясно свързан със секретаря на Отдела за външни църковни отношения (ОВЦО) на Московската Патриаршия за вътрешноправославните отношения протоиерей Игор Якимчук. ОВЦО на Московската Патриаршия в действителност е руското „църковно министерство на външните работи“. Бориславски е ужасно горд от това познанство и многократно се хвали сред енориашите, че почти всеки ден поддържа връзка с Якимчук и изпълнява множество деликатни задачи за него в Кипър.

Протоиерей Якимчук, според нашата информация, често общува директно с няколко Архиереи от Православната Църква на Кипър. Якимчук посети Кипър по време на освещаването на Свещения Храм на Свети Апостол Андрей (който никога не е проповядвал на днешната територия на Русия – Бел. прев.) и всички руски Светии (етнофилетизъм, което представлява ерес – Бел. прев.), който е построен в Никозия от руския бизнесмен (олигарх с престъпно минало – Бел. прев.) Вячеслав Заренков.

Сега Бориславски активно публикува текстове под своя псевдоним в своя телеграмен канал, който се казва Религия и политика.

След като някой прочете неговите опуси, става ясно, че всъщност той ни предава мислите, настроенията и мненията на най-висшите служители на Руската Православна Църква и очевидно на протоиерей Игор Якимчук, преминавайки през призмата на неговия светоглед. Бориславски е уникален с това, че е пример за „истински руски православен вярващ фанатик“ и не крие това. Напротив, той открито популяризира този образ на своите възгледи. Един вид православен „член на Ислямска държава“(християно-талибан и християно-джихадист – Бел. прев.)

В същото време, Бориславски живее от дълго време в Кипър и, разбира се, се радва на всички предимства на една европейска държава. Наслажда се на всички предимства на живота в едно демократично, цивилизовано общество, в една държава-членка на Европейския съюз. Той се радва на спокойствието и сигурността в Кипър, както и на дружелюбността на кипърците. Но всичко това яростно мрази и открито пише за това в своите текстове, използвайки най-долния и недостоен речник.

Позволява си да обижда страната и хората, които са го приели като посетител, и които са му позволили да живее тук свободно, възможност да образова своите деца и работа за неговата съпруга.

И това е разбираемо, защото един любител на руския свят не може да обича това, което е пряката противоположност на руския свят. Ако си беше позволил да каже същото в Русия за руското правителство, за руските граждани и за Руската Църква, той отдавна щеше да гние в затвора Лефортово (прословут затвор в СССР, използван от НКВД за разпити чрез изтезания, както и по-късно от КГБ за задържането на политически затворници).

Но той не е сам. Парадоксално, много „патриоти“ на Русия (руски патриоти – Бел. прев.) предпочитат да живеят далеч от Русия, в страните, които мразят.

За да не бъда необоснован, ще цитирам само някои от неговите изявления от постовете му в Телеграм.

От публикация за регионалните и глобални последици от решението на Свещения Синод на Църквата на Кипър:

[Ако Свещеният Синод признае независимостта на ПЦУ], тогава «останките от руски компании, които поне по някакъв начин са подкрепили икономиката на Кипър, който сега е в състояние на конвулсии (падения и възходи – Бел. прев.), напускат Кипър … Руската Федерация ще трябва да бъде обслужвана от окупираните от Турция територии на Кипър, което ще доведе до сближаване с Турция (има предвид акустирането на руски военни кораби в кипърските пристанища). Освен това тя [Руската Федерация] демонстративно се въздържа от това, но в случай на решение на Кипър да откаже да обслужва руските кораби, по същество няма да има друг избор».

Православният активист Бориславски всъщност заплашва Кипър. Въпреки че тук това не е оригинално. Именно тези заплахи са многократно изказвани от различни руски „коментатори и политолози“ в цивилни дрехи. Очевидно Бориславски има същите ръководства за обучение с тях.

Още една публикация за кипърското правителство:

«Благодарение на руските пари, хората на острова сега се возят не на магарета, а на модерни автомобили» … (забравят, че Кипър е бил английска колония и когато там са имали леки автомобили – в Русия са се возили с каруци – Бел. прев.)

И още веднъж.

«Кипър е колосално зависим от руските пари. Още преди петдесет (50) години се придвижваха с магарета и само благодарение на руския капитал се качиха на автомобили и започнаха да строят прилични къщи»…

Тук „рупорът на руското православие“ твърди, което е често срещано сред рускоезичните хора в Кипър, че без руски пари островът би бил изостанала аграрна страна.

Относно смяната на Архиепископа в Църквата на Кипър:

«Само ако Предстоятелят бъде сменен, ситуацията в Кипър (по отношение на украинския църковен въпрос) може да бъде решена. Мисля, че Митрополитът на (Кикос) Никифор има много шансове да заеме това място»… (тук грешат; той вече има най-малки шансове за това; отделно мнозинството Архиереи няма да гласуват за нито един от зависимите от Москва техни събратя в бъдеще за нов Архиепископ, който ще наследи настоящият – Бел. прев.)

Бориславски просто предава онова, за което мечтаят руските агенти в Кипър.

За Архиепископ Хрисостом:

«Той беше Архиепископ и сега мисля, че ще ти дадат поста архидявол за твоето предателство на Христос» …

«Името му ще остане в историята, вероятно като Копростом (лайняни уста –Бел. прев.), а не като Хрисостом (златни уста – Бел. прев.)» …

«Съвсем логично е, че Αрхиепископ Копростом (Лайняноуст – Бел. прев.) сега ще извика Думенко [Епифаний – Предстоятел на ПЦУ) в Кипър възможно най-скоро, за да замърси с вонящо съслужение със схизматичните Архиереи на Църквата на Кипър и да затвърди този разкол … Трябва да си рядка измет за да продънваш така своята Църква»…

За гърците:

«Веднъж един Йерарх ми каза, когато започнахме да говорим за евентуалното признаване на схизматиците от Кипърската Църква: „ти говориш като християнин за това как трябва да се държи един достоен Епископ, но забравяш, че говорим за гърците“».

«Въпреки това, наистина искам да се надявам, че е сгрешил (гореспоменатият Йерарх), искам да мисля по-добре за Архиереите от Кипър, макар че е прав, че само гърците са признали схизматиците по целия свят – в крайна сметка Патриарх Вартоломей ги призна (духовен водач на гръцкия свят), призна ги Еладската Църква (гърци), призна ги Патриарх Теодор от името на Александрийската Патриаршия (чиято Йерархия почти се състои основно от гърци), а сега и въпросът за признаването от страна на Кипърската Църква, която неразривно се свързва с Гърция и Елинизма. Това е такъв етнически гръцки блок».

«Разколниците бяха признати САМО от етнически гърци: Патриарх Вартоломей (духовен водач на гърците) и неговото обкръжение, Еладската Църква (гърци), Александрийската Патриаршия (почти всички Йерарси са етнически гърци) и Кипърската Архиепископия (по същество гърци). Какво означава това? Това означава, че в гръцкото обкръжение въпросът за Елинизма все още е жив и добре развит … сред тези фанатизирани гърци, които по същество са еретици» …

За Вселенския Патриарх Вартоломей:

«Хващай гората, другарю Вартоломей, скъпи наш негоднико. Ние те търпим (препраща към изявлението на Вселенския Патриарх, че „временно ще се толерира“ Митрополитът русофил Онуфрий в Украйна) като вид спънка».

«Патриарх Вартоломей е един демоничен националистически фанатик» …

«Църквата (РПЦ) дълго време си затваряше очите за този демонизъм и в резултат на това еретикът Вартоломей нахлу в диоцеза на Руската Църква (това е диоцез на Вселенската Патриаршия; нахлуването в чужд диоцез е патент на изпадналата в еклисиологична ерес Московска Патриаршия – Бел. прев.), за да разшири своя диоцез и да подчини Украйна».

«Какво може да направи Руската Църква? Първо, необходимо е да се разбере това, въпреки че говорим за четири Църкви, но проблемът е един – фанатичните амбиции на гърците, които попадат под осъждането на ереста на етнофилетизма».

Знаейки за близостта на Бориславски с висшите Архиереи на Руската Православна Църква, можем спокойно да кажем, че той повтаря мислите и думите на своите висши сътрудници или куратори, ако искате.

За енориите на Руската Православна Църква в окупираните територии на Кипър:

«И да, ако Йерархията (на Църквата на Кипър) изведнъж тръгне по този път като ще ни кажат, че уж изнудваме Кипър с факта, че ако всички Йерарси изпаднат в схизма, ние ще отворим енории в окупираната част на острова; ние не трябва да се срамуваме да покажем, че за разлика от Архиепископ Копростом не е националните интереси, но и интересите на Църквата» …

«Вече не е възможно да се говори за каноничната територия на Кипърската Църква с оглед на факта, че за нас такава Църква вече не съществува в пълнотата на Православната Църква. Точка» … (и това го казват хора, които са еклисиологични еретици, които така и не възприеха Учението на Православната Църква; Излиза, че православно неграмотният и невъцърковеният руснак дава съвети и поучава хора (в случая гърци), които никога не знаят какво е това схизма, комунизъм, богоборчество и безбожие! – Бел. прев.)

Вижда се, че тук Бориславски всъщност изнудва Църквата на Кипър с възможността РПЦ да отвори православни енории в окупираните територии на Северен Кипър.

Реакция по отношение решението на Свещения Синод и признаването на ПЦУ:

«Да, аз и много други смятахме, че Архиепископ Хрисостом би се спрял пред възможната заплаха от схизма в собствената му Църква. Но той се оказа по-отвратителен тип, отколкото те го мислеха»…

„За Кипърската Църква една много чувствителна тема е окупираната част на острова, където турците дори не им позволяват да строят църкви. Но сега, ако РПЦ има желание, вероятно ще може да се споразумее за откриването на нейни енории там, точно както сега работи енорията на схизматиците от РПЦЗ (А). И в тази светлина, много интересно звучат думите на Архиепископ Леонид, заместник-ръководител на ОВЦО на Руската Православна Църква, който наскоро в интервю, разказвайки за възможността за откриване на енории в Африка отбеляза, че хиляди етнически руснаци, които живеят в Кипър (те са както в гръцката част, така и в окупираните части), и че РПЦ е длъжна да духовно да обгрижва своите сънародници“… (това представлява етнофилетизъм, който е ерес – Бел. прев.)

Тук са необходими някои разяснения. Бориславски излъчва открито заплахи, очевидно от най-висшите Йерарси на Руската Православна Църква, за да организира присъствието на Московската Патриаршия в окупираната част на Кипър. В същото време, той се опитва да представи тази стъпка като отговор на враждебните действия на Кипърската Църква.

Както обаче научихме, идеята за организиране на православни енории в окупираните територии идва от ОВЦО на РПЦ, от много дълго време. Антоний Севрюк, председател на Отдела за чуждестранни институции на Руската Православна Църква посети Кипър няколко пъти. През 2018 г. той изпрати своя емисар, който сега работи като свещеник в руската енория в Лимасол и в окупираната част на Кипър, за да проучи на място възможността за откриване на тамошна официална енория на Руската Православна Църква. Според нашата информация, Севрюк също е казал на Бориславски, че Руската Църква иска да има своя енория в северната част на Кипър.

Повече подробности за православна енория в окупираните територии вижте в статията „Разколници в униформа“.

Сега, когато отношенията с Кипърската Църква са разрушени, Московската Патриаршия може да предприеме тази стъпка.

Преди година все още не знаехме, че предстоятелят Алексей Иванов, който сега се грижи за църковната енория на РПЦЗ (А) на север, беше готов от самото начало да се премести в РПЦ и според добре информирани източници чакаше инструкции от Москва. Тези източници ни заявиха, че Иванов дори няколко пъти е пътувал до Москва, за да обсъди с „църковното МВнР“ условията за прехвърляне на енорията си от окупираната част на острова в Московската Патриаршия.

Но тези планове бяха осуетени преди година от медиен скандал и острата реакция на Архиепископ Хрисостом и на президента на Кипър г-н Никос Анастасиадис. Днес, след като Руската Църква прекъсна отношенията си с Архиепископ Хрисостом, Москва със сигурност ще се възползва от ситуацията и, както обикновено, ще се преструва, че «вие сте виновни за всичко случило се» и че «това ние не сме го направили».

Според нашите източници Иванов, предстоятелят на руската енория, е дошъл в окупираната част на Кипър преди няколко години и е закупил там недвижими имоти. Преди пристигането си в Кипър той преминава «специално обучение» в Московската Патриаршия. Както знаете, такива курсове обикновено се провеждат от агенти на руските специални служби, работещи под прикритие …

След това, предстоятелят Иванов, по наша информация, се е обърнал към служителите на Кипърската Православна Църква с молба да разреши създаването на православна общност и откриване на православна енория в окупираната територия. Разбира се, Кипърската Църква му е отказала. След това той се обръща към РПЦЗ (А), където бива ръкоположен. Алексей Иванов през цялото това време, според нашите източници, е поддържал връзка с РПЦ и е изчаквал момента, в който ще му «бъде позволено да смени табелата» и да отиде официално в РПЦ.

Очевидно Москва е била добре запозната, че създаването на православна енория в окупираните територии по това време под егидата на РПЦ може да доведе до непредсказуеми последици в отношенията с Кипърската Църква. Затова те вероятно са решили да използват хибридни методи и да създадат православна енория под егидата на РПЦЗ (А), която формално не е подчинена на Московската Патриаршия (но de facto е част от нея и външното разузнаване на руските тайни служби – Бел. прев.).

Бориславски за Архиепископ Хрисостом:

«Мисля, че Хрисостом, заедно с онези, които започнаха да действат дръзко, може би ще осъзнаят, че търпението на Руската Православна Църква няма да трае дълго, както и търпението на Руската Федерация, след като Архиепископът си позволява едно недодялано поведение, за да угоди на САЩ» …

Тук Бориславски, който преминава от езика на Църквата към езика на подземния свят, открито признава участието на Русия в намесването във вътрешните работи на Кипър.

Коментар за интервюто на руския посланик в Кипър Осадчи:

«Руската Федерация се показва като защитник на Православието».

Между другото, в едно интервю с посланик Осадчи за кипърските медии, един любопитен факт привлича вниманието. Става въпрос за руския послани, който повтаря дума по дума думите на Митрополит Иларион Алфеев (известен като хулителят на всичко – Бел. прев.), ръководител на ОВЦО: «Преодоляването на дълбоката криза, която е обхванала православния свят, е възможно само чрез връщане към каноничната църковна система и православната съборност».

Очевидно, все пак руските дипломати и църковните „министри на МВнР“ имат един и същ наръчник за обучение. А фактът, че подобни ръководства за обучение са написани в Любянка от „отговорни другари“, никой не се съмнява. Дори сред кипърците.

(Любянка е една метонимия, която често се използва в неофициалния език за да се определят колективно държавните организации за сигурност на СССР и Руската Федерация, по-специално КГБ на СССР и ФСБ на Руската Федерация. Наименованието идва от мястото на сградата за сигурност на площад Любянская /Любянка/ в Москва).

Изводът от всичко по-горе е очевиден. Руският режим, руската така наречена «Православна Църква», многобройните и различни агенти на руско влияние към този момент – открито и нагло се опитват по-специално да преодолеят съпротивата на Кипърската Православна Църква и тази на кипърските власти като цяло, вземайки строги мерки. Те се опитват да ги превърнат в свои инструменти за постигане на руските политически цели. Те се опитват като цяло да превърнат свободната Кипърска Република в своя марионетка.

Ще могат ли да го направят? Това зависи от гражданите на Кипър. Зависи от кипърските граждани на Европейския съюз.

Надявам се, че тази статия ще послужи като основа за проверка на дейността на Александър Бориславски от властите на Кипър.

Източник: Cyprus Daily News

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal