Папа Франциск: Рождество Христово е празникът на Любовта, въплътена и родена за нас в Иисус Христос

На днешната сряда, 23 декември, на последната си обща аудиенция преди Рождество Христово, папа Франциск посвещава катехизисната си беседа на някои размишления, за да отбележи с по-голяма съзнателност „празника на въплътената любов“. В Исус, Бог става човек за нас, обяснява Светият Отец, ние можем да „премахнем песимизма“, причинен от пандемията, и да бъдем близо един до друг, в съзерцанието на „светлината, която дава смисъл на човешкото съществувание и на цялата история“

Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри,

В тази катехистична беседа, непосредствено преди Рождество Христово, бих искал да предложа някои идеи за размисъл в подготавката за честванията на Рождеството на Христос. В четивата за среднощната литургия ще отекне вестта на ангела към пастирите: „Не се страхувайке, ето възвестявам ви голяма радост, която бъде за целия народ: днес, в града Давидов, се роди за вас Спасител, който е Христос Господ. Това за вас е знака: ще намерите един младенец, повит в пелени, положен в една ясла“ (Лк. 2, 10-12).

Подражавайки на пастирите, ние също се преместваме духовно във Витлеем, където Мария е родила Младенеца в една ясла, „защото – казва отново свети Лука – в гостоприемницата нямаше място за тях“ (2,7)“. Рождество се превърна в универсален празник и дори онези, които не вярват, възприемат очарованието на това честване. Християнинът обаче знае, че Рождество е решаващо събитие, вечен огън, който Бог запали по света, и не може да се бърка с ефимерните неща. Важно е той да не се свежда до обикновен сантиментален или консумативен празник, пълен с подаръци и добри пожелания, но беден откъм християнска вяра. Ето защо е необходимо да се изкорени един определен светски манталитет, неспособен да долови пламтящото ядро на нашата вяра, която е: „Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йоан 1, 14).

Рождество ни кани да размишляваме, от една страна, върху драмата на историята, в която хората, ранени от греха, непрестанно търсят истината, милостта, изкуплението; и, от друга, за добротата на Бог, който дойде насреща ни, за да ни възвести Истината, която спасява и да ни направи участници в неговото приятелство и живот. Ние получаваме този дар на благодатта чрез простотата и хуманността на Рождеството и може да премахне от нашите сърца и разум песимизма, който се е разпространил днес поради пандемията. Можем да преодолеем онова обезпокоително чувство на недоумение, да не позволяваме да бъдем обзети от пораженията и неуспехите, в новооткритото съзнание, че онзи смирен и беден Младенец, скрит и безпомощен, е самият Бог, станал за нас човек. Вторият Ватикански събор, в пасаж от Конституцията за Църквата в съвременния свят, ни казва, че това събитие засяга всеки от нас: „С Въплъщението Божият Син се обединява по определен начин с всеки човек. Работил е с човешки ръце, мислил е с човешки ум, действал е с човешка воля, обичал е с човешко сърце. Роден от Дева Мария, той наистина се превърна в един от нас, подобен на нас във всичко, с изключение на греха“ (Конституция Gaudium et spes, 22).

Тази реалност ни дарява толкова много радост и толкова смелост. Бог не ни погледна отгоре, не ни подмина, не се почувства отвратен от нищетата ни, не облече привидно тяло, а прие изцяло нашата природа и човешкото ни състояние. Той не пропусна нищо, освен греха: цялото човечество е в него. Той взе всичко, което сме, такива каквито сме. Това е от съществено значение за разбирането на християнската вяра. Свети Августин, преосмисляйки своето пътуване на обръщане, пише в своите Изповеди: „Все още нямах достатъчно смирение, за да притежавам моя Бог, смирения Исус, нито познавах още ученията за неговата слабост“ (Изповеди VII, 8). „Слабостта“ на Исус е „поучение“! Защото ни разкрива Божията любов. Рождество е празникът на Любовта, въплътена и родена за нас в Исус Христос. Той е светлината за хората, която блести в мрака, която осмисля човешкото съществуване и цялата история.

Скъпи братя и сестри, нека тези кратки размишления ни помогнат да отпразнуваме Рождество с по-голямо съзнание. Но има и друг начин за подготовка, който искам да напомня на вас и мен и, който е достъпен за всички: медитирайте малко в тишина пред рождественската сцена. Поради тази причина миналата година написах писмо, което ще е полезно да препрочетем. Нарича се „Admirabile signum“, „Възхитителен знак“. Следайки примера на свети Франциск от Асизи можем да станем поне малко деца, като останем да съзерцаваме сцената на Рождество Христово и да позволим на удивлението да се възроди в нас от „прекрасния“ начин, по който Бог пожела да дойде на света. Това ще възроди в нас нежността; а днес се нужаем много от нежността! Ако пандемията ни принуди да бъдем по-дистанцирани, Исус, в яслата, ни показва пътя на нежността, за да бъдем близки, за да бъдем хуманни. Нека следваме този път! Честито Рождестсво Христово!“

Източник: Vatican NEWS

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal