ЕКСКЛУЗИВНО интервю с Антанийския Епископ Партений за автокефалията, за сръбския и московския натиск, за Вселенската Патриаршия и още

In other languages: MKUKRGR EN

Превод: Александър Иванов

Интервю на Лана Самохвалова от Релігійна правда с Негово Преосвещенство Антанийският Епископ г-н Партений (Църква в Република Северна Македония, която се намира под схизма / „МПЦ-ОА“), Игумен на Бигорския Монастир.

* * *

1. Владико, светската и църковната власт в Северна Македония се обърна към Вселенския Престол с молба за предоставяне на автокефалия. Същевременно Ви завиждам и съчувствам. Завиждам, защото е голямо щастието да премина лично през процеса на признаване на Църквата, но и съчувствам, защото това е голям стрес. Искрено Ви желаем сили и щастие. Украинците бяха невероятно обединени и единодушни в желанието си да получат Томос. Последното писмо до Фенер през 2018 г. в подкрепа на автокефалията беше подписано от всички религиозни учени, всички анализатори и морални авторитети на Украйна. С какво разположение са обаче хората в Македония?

Епископ Партений: Най-напред Ви благодаря за честта, с която ме удостоихте, обръщайки се към мен, най-малкият Епископ на Христовата Църква, с молба за интервю за Вашата уважавана новинарска агенция. Искрено Ви благодаря и за Вашите добри пожелания и за съчувствието по отношение на процеса на признаване на нашата поместна Православна Църква (Църквата в Северна Македония все още не е поместна, нито е призната – Бел. прев.). Във връзка с Вашия въпрос, бих могъл да заявя с голяма радост и с отворено сърце, че македонското общество е обединено по въпроса за предоставянето на автокефалия на нас. Православният народ в Македония от десетилетия чака и се бори да бъде приет от своите православни братя в света, в семейството на поместните Православни Църкви. Мисля, че досега в историята никоя друга поместна Православна Църква не е била в толкова сурова и дълготрайна изолация, какъвто е случаят с нашата. Затова по-голямата част от православното население у нас с голямо желание и нетърпение очаква Томоса за автокефалия на родната ни Църква – Охридска Архиепископия и на цяла Република Северна Македония. Това беше причината държавното ни ръководство да отправи искания, напълно основателно, до Вселенската Патриаршия, която е върховната инстанция в православния свят и е единствената, която има право на апелация в случай на нанякъв спор, както и тя единствена има правото да предоставя автокефалия. Впрочем, Вселенската Патриаршия предостави томоси за автокефалия на всичките нови Църкви – започвайки от Московската Патриаршия, стигайки до Полската Църква, или в най-новия случай – до Православната Църква на Украйна.

2. Когато става въпрос за автокефалия на други страни, ние винаги сравняваме ситуацията със собствената ни държава. Сравнявайки ситуацията у нас с Вашата, виждам невероятната предвидливост на Вашето светско ръководство. По едно време те не подкрепят развитието на Сръбската Църква на територията на Република Северна Македония и освобождават собствения си народ от изкушението на религиозно разделение, а духовното си развитие освобождават от манипулативни митове и пропаганда. У нас Москва, сблъсквайки се с един украински народ в различни юрисдикции, се противопостави на „разколниците и канонистите“. Правилно ли разбирам, че в Република Северна Македония няма такова противопоставяне на „каноничното“ и „неканоничното“ и че има преобладаващо разбиране, че има Църква, която все още не е призната? Кой притежава основните светилища, Монастири и Храмове в Република Северна Македония?

Епископ Партений: Имате напълно правилно разбиране за църковната ситуация у нас. Вярно е това, че в Република Северна Македония огромното мнозинство от православното население, независимо от етническата му принадлежност, за своя единствена и канонична Църква приема Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония, която реално притежава всички светилища, Храмове и Монастири, докато клира на неуспешния проект „Сръбска Църква в Македония“, която има много малък брой привърженици, не повече от петдесетима, служи в някои частни имоти и финансово се издържа с помощта на Министерството на религиите на Република Сърбия. Отгоре на това, Свещената Йерархия на Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония има подкрепата на всички обществени, политически, културни и научни единици у нас. Тук бих искал да подчертая, че когато имаше опит за създаване на паралелна църковна йерархия под сръбска юрисдикция, т.е. когато бившият Повардарски Митрополит г-н Йован Вранишковски (в момента Архиепископ на Сръбската Църква в Република Северна Македония – Бел. прев.) откликва на призива на Сръбската Църква и приема проекта на споразумение от Ниш – което между другото беше само предложение за споразумение, което никога не е било гласувано от нашия Синод – македонските власти, като правова държава, защитиха отстъпилия Митрополит Йован от разгневените хора, които по никакъв начин не приеха учредяването на сръбска църковна екзархия и по този начин не позволиха ситуацията да ескалира в нещо по-страшно. Така още в самото начало беше ясно, че този политически проект на Сръбската Църква няма да успее.

3. Украинската автокефалия възникна като желание да се отдалечим от влиянието на империята, от политизирането на Църквата. Москва действаше невероятно грубо и безобразно в желанието си да доминира, включително духовно. Вече на Балканите отдавна няма империя. Защо македонците имат толкова силно желание да имат своя автокефалия? Зададох този въпрос на черногорците и искам да го задам и на Вас. Какво не е наред със Сръбската Църква, което Ви накара да пожелаете да я напуснете? Във вашата история през 2004 г. имаше ситуация, когато повече от стотина монаси от Македонската църква отидоха в нерегистрираната, но де факто съществуваща Сръбска Църква в Република Северна Македония. Защо направиха това?

Епископ Партений: Вярно, на Балканите вече няма империи, но, за съжаление, това не е така с мегаломанските националистически идеи, които съществуват в нечии глави, както сред политиците, така и сред църковния клир. По този начин Кралство Югославия, чиято основна политическа сила бе хегемонията на сръбските владетели, отдавна е престанала да съществува, но идеята за същото империалистическо върховенство не е престанала. И това, което боли и нанася най-голяма щета, е, че очевидно нечии глави от Сръбската Църква все още живеят с някаква идея за голяма Сръбска Църква от времето на Югославия, но и за някаква великосръбска държава. Пример за това е фактът, че наскоро Сръбският Патриарх добави към патриаршския си титул и страните от бивша Югославия.

Македонци и малцинства, изповядващи Православната вяра у нас, желаят своята автокефалия, тъй като в колективната памет на православния род на тези земи е дълбоко насаден споменът за древната автокефална Охридска Архиепископия, която е била тясно свързана с Вселенската Патриаршия и която е ръководила почти осем века народа в спасителното слово на Господа. Докато Сръбската Църква от исторически аспект управлява македонските Епархии за най-кратко време, а това се случва със сръбската окупация на Вардарската част на Македония през 1918 г., когато коренното висше духовенство е насилствено изгонено и голяма част от македонското духовенство е подложено на ужасяващи преследвания, изтезания и убийства, извършени от армията и жандармерията на Кралството, с благословията на ръководството на Сръбската Църква, за което има множество исторически документи и сведения. След края на Втората световна война и формирането на македонската държава, сръбското духовенство, което избяга в началото на войната, макар и да пожелаеше, не смееше да се върне в новосформираната македонска държава, уплашено от гнева на коренното население, което не ги чувстваше като духовни водачи и пастири, а като наемници. Просто тогавашното македонско духовенство и паство се бориха ожесточено и не позволиха връщането на сръбската църковна Йерархия в македонските Епархии, още повече, че тя никога не отговаряше на техните духовни нужди, както подобава на една Църква-Майка, но тя служеше само като инструмент за сърбизация. Тази ситуация доведе до инициатива за възстановяване на Охридската Архиепископия – нещо, което се случи през 1958 година. В началото Сръбската Църква, поради желанието на православното население, трябваше да даде автономия, която трябваше да гравитира към автокефалия, разбира се, чрез съвместно искане на сръбските и македонските Владици до Вселенската патриаршия, която, както казахме, единствена има историческо и канонично право да предоставя томос за автокефалия. Но, за жалост, Сръбската Църква продължи да отмъщава и да не зачита автономията на Македонската, а да злоупотребява с нея за по-нататъшно сърбизиране, както и за узурпиране на църковната територия. Затова през 1967 г. в Охрид е била провъзгласена автокефалията на Охридската Архиепископия, възстановена в лицето на Македонската Православна Църква. След тази стъпка, от страна на Сръбската Църква беше прекратено съслужението, а останалите Православни Църкви, с комюнике на тогавашния Сръбски Патриарх Герман, бяха помолени да направят същото, така че православния народ в Македония, не по своя воля, се оказа в разкол. През последните петдесетина години нашата екзистенциална борба за предоставяне на автокефалия беше напълно игнорирана – просто сякаш нямаме право да съществуваме. За жалост, вместо да се намери решение, ситуацията се влоши още повече със създаването на паралелна църковна йерархия – сръбски клон начело с бившия Митрополит Повардарски г-н Йован Вранишковски. С тъга в сърцето можем да констатираме, че те са станали жертви на погрешната сръбска църковно-национална политика, защото в Македония те са измислена Църква, неподкрепяна от хората. До този момент, този акт, който е безпрецедентен прецедент, за създаване на паралелна йерархия на Сръбската Църква, е послужил само като една голяма вреда на Православната Църква в Република Северна Македония, тъй като заради този ход много хора са изгубили доверие в Православието като цяло. Тук трябва да отбележа, че информацията за предполагаемото депортиране на повече от сто монаси от нашата Църква в Сръбската Църква, е напълно погрешна и предполагам, че е плод на нечия пропаганда. Реално става въпрос за няколко монаси, някои от които поради славолюбие станаха Владици от страната на Вранишковски, а повечето, за съжаление, се размонашиха.

Бих искал да подчертая, че ние нямаме никакъв проблем нито враждебност към братския православен сръбски народ и към неговата Църква в Република Сърбия. Напротив, любовта ни към тях е същата като към всеки един човек, и особено към християните. Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония многократно е искала преговори със Сръбската Патриаршия за окончателно решение на нашия проблем чрез Константинопол, но от тяхна страна има само мълчание. Сега искрено се надяваме, че новият Сръбски Патриарх ще действа в духа на евангелската любов и ще приветства разположението на Вселенската Патриаршия за предоставяне на Томос за автокефалия на нашата Църква. Впрочем, Константинопол беше адресът, към който Сръбската Патриаршия ни насочваше в миналото, когато имаше преговори. С това новият Патриарх ще отвори нова страница за братските отношения на нашите сестрински Църкви и ще се нарече миротворец, позовавайки се на т.нар. ПОА да се помири с официалната местна православна църква – Охридска Архиепископия и на цяла Република Северна Македония. Крайно време е да се престане с изнудванията, с интригите и с шантажа, и да се започне отново с Христовото: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:34-35).

4. Ние в Украйна по време на предоставянето на автокефалията се страхувахме от огромната заплаха от Московската Патриаршия. Противопоставянето на Москва и влиянието на московските агенти беше невероятно силно. Каква е ситуацията в Македония? Чувствате ли съпротива?

Епископ Партений: Разбира се, има голяма съпротива. За съжаление има сили, които не искат единство между православните братски народи и непрекъснато работят за възпрепятстване на взаимното сближаване. Действията на пропагандаторите и на тайните служби са силно изразени не само у нас, но и в съседните страни. Впрочем, Руската Църква упражнява натиск върху всички църковни кръгове, които одобряват решението на украинския църковен въпрос или които признават върховния авторитет на Вселенската Патриаршия. Също така, не бива да забравяме, че сме били под властта на Белград почти век, така че е разбираемо, че сръбските тайни служби работят не само срещу признаването на Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония, но и се опитват да нарушат добросъседските отношения на Македония с България и с Гърция, за да попречат на интегрирането на евроатлантическите ценности в страната ни. Ние сме почувствали натиска на чуждите служби върху собствената си кожа като Монастир, особено след като застанахме на страната на истината и правилния каноничен порядък в Църквата.

5. Знаем колко фундаментално Константинопол проучва каноничните и исторически основания за предоставяне на автокефалия, а също така назначава екзархисти, които детайлно проучват ситуацията в съответната страна. Ясен ли е вече сценарията за предоставяне на автокефалия на Църквата в Република Северна Македония?

Епископ Партений: Вселенската Патриаршия, Великата Майка Църква, като Първопрестолна Църква в православната икумена, чиито основи са положени още от апостолско време, винаги е подхождала много добре и мъдро към тези големи въпроси – както, наред с други неща, и украинския въпрос. Всъщност, самият факт, че въпреки сложните и тежки условия, в които се е озовала след падането на Константинопол, продължава и до днес – свидетелства за натрупания ѝ опит, мъдрост и разбира се с Божията помощ подкрепа и просветление. Очевидно и днес тя, възглавявана от Негово Божествено Всесветейшество г-н г-н Вартоломей, с голяма мъдрост и смирение, възстановява от векове подронвания авторитет на Първопрестолната Църква, но и като цяло тя възстановява порядъка в православната икумена. Ползвайки се от прерогативите си да свиква Събори, Патриарх Вартоломей свиква Светия и Велик Събор на Крит през 2016 г., на който прерогатива на Вселенския Патриарх да предоставя томос за автокефалия и да бъде арбитър в междуправославните спорове остава непроменен. За жалост, на този Събор именно онези Църкви, които най-много изнудваха и по един крайно нелюбезен и груб начин поставяха условия за присъствие, въпреки че всичките им условия бяха приети – в последния момент се отказаха да присъстват на Събора (така направи Българската Патриаршия, под влиянието и под натиска на Московската Патриаршия – Бел. прев). Тук трябва да напомним, че за Епископите отказа да присъстват на Събор, свикан от техния Предстоятел или от Вселенския Патриарх, представлява нарушение на епископския обет. Сега, от друга страна, слушаме изявления от определени кръгове, че за някои Вселенската Патриаршия вече не е най-висшия авторитет, което представлява тежък удар за цялото Православие и голяма съблазън. Някои дори дръзко обвиняват Вселенската Патриаршия, че уж била променила еклисиологията, а всъщност самите те правят това. Вселенската патриаршия винаги стриктно се е придържала към истинската еклисиология и към Свещените Канони.

Считам, че решенията на Вселенската Патриаршия по отношение на автокефалиите трябва да бъдат зачитани от всички, защото в противен случай се нарушава сплотеността между поместните Православни Църкви и по този начин стигаме до различни вариации на Православието, което пък от своя страна изобщо не е в духа на Едната, Свята, Католическа и Апостолска Църква. Защото и Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и дом, разделен на части една против друга, пропада“ (Лука 11:17). Автокефалията не означава буквална независимост и самодостатъчност, а взаимна зависимост на членовете в едното Тяло Христово. В този контекст, искрено се надявам Вселенската Патриаршия да засегне и нашата Охридска Архиепископия и на цяла Република Северна Македония в своите действия и решения, предоставяйки ни Томос.

6. Страшно е да поставя такъв въпрос, особено след като Константинопол винаги пази в тайна времето за предприемане на своите решения. Но, за какъв период е планирано предоставянето на автокефалия?

Епископ Партений: Наистина бих искал да мога да дам конкретен отговор на този въпрос, но досега не съм получавал такава информация. Аз обаче лично желая това да се случи в скоро време, защото това ще излекува една голяма рана в православния икумена и ще се сложи край на агонията на почти два милиона православни хора в Македония, продължила десетилетия.

7. Сега за вашата Църква. Религиозен ли е македонският народ? Консервативен ли е? Приблизително колко души присъстват на неделните богослужения?

Епископ Партений: Нашият Монастир е добре познат със своята духовна мисия, особено сред младите хора. Такава духовна дейност в по-голяма или по-малка степен е характерна и за някои други Монастири и духовници в Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония.

В рамките на нашата Църква духовният живот, за слава Божия, е във възход, макар и не с нужния интензитет. Радващо е, че известен процент от младите, незадоволени от суетата, абсурда и меланхолията, предлагани от съвременния свят, търсейки изход от него намират пътя и отговора в единствения истински благодетел на човечеството – Спасителя Христос. Неговата Божествена наука, пример за саможертва за другите, Неговата любяща прегръдка от Кръста на Голгота кара човека да размисли, да се вгледа в себе си, да започне да се бори най-напред срещу страстите и злото в себе си, а след това да се бори и за върховенството на доброто в този свят. Тази преобразуваща енергия, присъстваща на пълнота в Православната Църква, тази неразбираема Божия любов е единствената движеща сила, която наистина успокоява душите, радва вътрешния човек и му дава живот и творчески сили. Този магнетизъм, предаван от съвестния клир на Охридската Архиепископия и на цяла Република Северна Македония, и особено от монашеството, кара много млади хора да заобичат Църквата и да разберат, че само в нея могат да намерят желания отговор и истинския смисъл на живота.

Според едно скорошно проучване в страната, от всички, които се декларират като православни християни – а такива са около 75%, около 20% водят редовен светотайнствен живот в Църквата, с редовна изповед и причастяване, докато голям процент се черкуват малко по-рядко. За жалост, трябва да констатираме, че раздорите, клеветите, съблазните, осъждането и ретроградните сили в Православието като цяло са голяма пречка за младите хора да заобичат Църквата и нейния спасителен призив.

8. (В осмия въпрос и отговор се говори за Бигорския Монастир, за историята му и прочие).

9. Кажете ми, миналата година пресслужбата на Вашия Монастир първа съобщи, че текстът на нашия Томос е пристигнал в Константинопол. Как Вашият Монастир пръв разбра за това?

Епископ Партений: Ние винаги се трудим да информираме навреме македонската общественост за най-новите събития в православния свят и бдителността на братята, отговорни за нашата интернет страница, си свърши работата и даде своя резултат. В края на краищата пристигането на Томоса се очакваше, така че ние непрекъснато търсехме и следяхме последните новини, свързани с развитието на украинската автокефалия. При това благодарим на Бога и сме много радостни, че сега всички православни украинци са в канонично единство с Едната, Свята, Католическа и Апостолска Църква. В тази връзка, бих искал искрено да поздравя Предстоятеля на Православната Църква на Украйна г-н Епифаний и да му пожелая благодатни сили от Бога да ръководи правилно със Словото на Неговата Истина. Разбира се, би било още по-добре, ако Архиереите на Руската Църква в Украйна бяха послушали призива на мъдрия Патриарх Вартоломей, който с бащинска грижа призова, с помощта на тогавашния президент Порошенко, за обединителен събор, който да обедини Украйна и да учреди една обединена поместна Православна Църква. Но, нека се молим на Милостивия Бог, църковните подялби и раздори да бъдат преодолени възможно най-скоро, да се възстанови древният каноничен порядък в Православната Църква, който съществува в Първопрестолния Константинопол, и никога да не забравяме Христовото желание и молитва: „да бъдат всички едно“ (Йоан 17:21).

* * *

Редакцията на Релігійна правда отправя благодарности към украинското посолство в Република Северна Македония за посредничеството при подготовката на интервюто.

Източник: Бигорски Монастир

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal