Костас Онисенко: По-добре Предстоятел на Църква без опит, отколкото агент на КГБ

На снимката: Предстоятелят на новосъздадената автокефална Православна Църква на Украйна Негово Блаженство Митрополит на Киев и на цяла Украйна г-н г-н Епифаний. Митрополит Епифаний е един от малкото Предстоятели на поместни Църкви от Източна Европа, който няма нищо общо с КГБ или някоя комуничестическа служба.

In other languages: GREN

Автор: Костас Онисенко

Превод: Йордан Георгиев

„Всички висши духовници (Архиереи – Бел. прев.) на Московската Патриаршия без изключение са имали отношения с КГБ. Нямаше Архиерей, който да няма нищо общо с КГБ, защото самата система беше такава, че нямаше друг начин за управление на Църквата. За да назначите Епископ, трябваше да го съгласуваш с КГБ“ – Филарет, „почетен Патриарх на Украинската Църква” (интервю за украинския канал TSN – 20.01.2019)

За отношенията между Руската Църква и руските тайни служби, особено с КГБ е писано много още от времето на Втората световна война до днес. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. досиетата на КГБ, и особено тези на десетки или дори стотици хиляди хора, които са си сътрудничили със службата, предоставяйки информация, или изпълнявайки конкретни поръчки, не са били публично оповестявани.

В резултат на това, от една страна – вътрешният процес на прочистване и прошка, който беше толкова необходим на ранената постсъветска Русия, не се случи, а от друга страна – много от хората, които отровиха руското общество със своите действия, останаха на своите позиции.

Въпреки факта, че КГБ, която след разпадането на СССР беше преименувана на ФСБ, „се възстанови“ от социалната и икономическа криза в Русия. В първите години след разпадането на СССР много ръководители в КГБ намериха работа в частни компании или заминаха в чужбина.

Тук припомняме, че сегашната руска администрация помогна да „се прегрупира“ службата, когато беше заместена от ФСБ на 25 юли 1998 г. По това време, имаше дори забавяния на заплатите поради държавни затруднения на ръководителите на „най-чувствителната”служба на държавата. Някои от напусналите през 90-те години или по-рано, предадоха на обществеността един образ на нахлуване, който е имала КГБ в съветското общество, и по-специално в Църквата.

Изследването на отношенията между Църквата и КГБ, които внезапно спряха

Според книгите и статиите на бившите служители на службата, Църквата е била под микроскопа на КГБ, както повечето ключови сектори на страната. КГБ привличаше към себе си академици, интелектуалци, спортисти, учени и други. Сред тях, разбира се, са били свещеници и особено Йерарси.

Според интервю на Павел Проценко, историк на Руската църква за Радио Свобода, осъден на затвор от съветския режим, през 1992 г. е създадена комисия за разследване на противоконституционното действие на „Държавния комитет за извънредното положение (State Committee on the State of Emergency)”.

Що се отнася до резултатите от работата на тази комисия, бившият агент на КГБ Владимир Попов в неотдавнашната си книга „Конспирация на злото. Бележки на бившия лейтенант на КГБ „((…)“ (книгата на Попов е публикувана на страницата на известния украински журналист Дмитрий Гордон), цитира много разкриващ откъс от заключението:

Църквата като „удължената ръка“ на СССР

Комисията обърна внимание на администрацията на Руската Православна Църква относно противоконституционното използване на редица църковни органи от Централния комитет на комунистическата партия и органите на КГБ, за техните собствени цели, чрез вербуване и поставяне на агенти на КГБ. По този начин, с помощта на Министерството на външните работи, агентите пътуваха в чужбина (трябва да се напомни, че в годините на СССР много малко хора имаха право да пътуват до други страни) и изпълняваха мисии на администрацията на КГБ, използвайки псевдонимите Святослав, Аламант, Топаз, Нестерович, Кузнецов, Огнев, Есауленко и други”.

За съжаление, ръководството на Църквата досега не е разгледало официално въпроса за собствената си деполитизация. Представителят на Патриарх Алексий II, дякон Андрей Кураев, нарече публикациите за материала на Комисията като преследване на Църквата и дори „триумф“ на самото КГБ („Новините на Москва“, брой 10 – 1992). Въпреки това Архиепископът на Вилнюс Хрисостом по същество опровергаваше дякон Кураев и разказваше за 18-годишното си сътрудничество с КГБ („Руски вестник“, брой 52/388 – 1992).

Действащите Йерарси са агенти и до днес

В допълнение към косвените доклади, свидетелства и вторични източници, от време на време се появяват конкретни документи за връзката между Църквата и КГБ. Например, когато през 2018 г. латвийските власти решиха да разсекретят местните документи (от досиетата – Бел. прев.), сред агентите на съветската тайна служба се оказа и името на настоящия руски Митрополит в Рига и в Латвия Александър. Според документите Митрополитът започва да работи с КГБ веднага след ръкополагането му за свещеник през 1982 г. и получава прякора Читател (преводът на български език е същият).

В допълнение към гореспоменатите Йерарси, както и за тези, за които са намерени доказателства за сътрудничество с руските тайни служби, и тези, които като „почетния Патриарх на Украйна“ сами си признаха за това сътрудничество, но има предположения за много по-висши духовници. Четем възгледите, които изказа Константин Преображенски, автор и бивш подполковник от КГБ, живеещ в САЩ, говорейки за „Гласът на Америка“:

Става въпрос за илюзия не само на Запад, но и в Русия. И е много вредно. КГБ не изчезна. И за съжаление и СССР не изчезна, а само стана по-малък. Настоящото руско ръководство напълно възстанови КГБ. (…) Как може някой да говори за сътрудничество на КГБ с Църквата в миналото, когато и днес в Църквата всички административни (висши) длъжности са заети от агенти на КГБ? Накъдето и да погледнете, виждате агент. И Патриархът и неговите заместници – всички са агенти на КГБ“(18 август 2005 г.).

Мъдри решения

Когато Негово Блаженство Митрополит Епифаний беше избран за Предстоятел на новосформираната Украинска Църква, мнозина изразиха своите съмнения поради неговата млада възраст. Самата Украйна като държавно образувание е млада. Църковните спорове и процеси в Украйна всъщност са много по-стари от самата украинска държава. Митрополит Епифаний не донесе всички тези разногласия със себе си, той беше млад човек, който освен липсата на опит, носеше и надеждата за новата украинска нация, тъй като тя се формира след 1991 година.

Отделно от тези аргументи, когато се обмисля избирането на Митрополит Епифаний на тази важна и историческа позиция, не бива да се пренебрегва и фактът, че именно младата му възраст го е „защитила“ от токсичните и греховни отношения с КГБ, на което по-възрастните Архиереи бяха изложени.

Дори онези, които бяха честни и направиха каквото могат, за да защитят своето стадо и Божието Слово. Грешките поради неопитност са по-добри от възможно предателство и обслужване на тъмни интереси. И от тази гледна точка считам, че изборът на Митрополит Епифаний е мъдър и оправдан избор като се надявам, че времето ще потвърди това, което казвам.

Източник: Orthodoxtimes.gr

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎