Кипърският Архиепископ Хрисостом II: Предчувствам, че ако си замина ще се избият помежду си

Негово Блаженство изрази своето недоволство за четиримата Архиереи, говорейки за парасинагога, която води до низвержение


In other languages: GR UKR

Превод: Йордан Георгиев

Негово Блаженство Архиепископът на Нова Юстиниана и на Кипър г-н г-н Хрисостом II е особено огорчен заради позицията, която заявиха четиримата членове на Свещения Синод на Кипърската Църква – Митрополитите на Лимасол Атанасий, на Кикос Никифор и на Тамасос Исаия, както и Аматунтският Епископ Николай.

Архиепископ Хрисостом даде интервю за гръцкия ежедневник Катимерини, говорейки за парасинагога (сборище на нечистивци) на четиримата, която се наказва с низвержение.

Той също обяснява, защо все още не се е оттеглил от управлението на Църквата поради факта, че е мислил за това въпреки здравослвните му проблеми.

Ето и част от интервюто, което се отнася до църковните въпроси:

Въпрос: Ваше Блаженство защо прибегнахте в този момент към признаването на автокефалната Църква на Украйна?

Направих го поради една сериозна причина. Бях поканен от Негово Всесветейшество през месец февруари т.г. Вярвах, че можех да продължа своите усилия да се видя с всички Предстоятели и да ги убедя.

Понеже имам 30 години зад себе си като представител на Църквата на Кипър във всеправославните съвещания, знаех вижданията на всички автокефални Църкви.

Виждах, как една Църква нахлува в границите на друга. И бях сам, когато реагирах и им казвах, „Братя, станахме всички национални Църкви; първо е етносът, а след това сме православни. Това е грешка“.

Трябва първо да сме православни, а след това идва етносът. Православието трябва да отива напред и да бъдем обединени.

Ако изключим четирите Апостолски Църкви на Близкия Изток, останалите Православни Църкви ги „роди“ Константинопол и то след падането му (на 29 май 1453 г. – Бел. прев.).

Сред тези е и Руската Църква. В своя чест, Вселенската Патриаршия предостави автокефалии и своята земя на други Църкви.

В случая с Украйна, тя беше периферия на Вселенската Патриаршия, която я предостави на Руската Църква за административно управление, както това стана и с Новите земи в Гърция.

След падането на комунизма Вселенската Патриаршия поиска от Руската Църква да се върне към статута преди 1917 г. – нещо, което тогавашният Московски Патриарх Алексий II отказа.

И идват днес и имат това поведение (руснаците – Бел. прев.). И аз попитах Вселенския Патриарх: „След като има кодекси, защо се намесва (Московската Патриаршия)?“

Знам, че днес Московската Патриаршия е взела две Епархии от Грузия, две Епархии от Украйна, взе половината Християнство от Полша, взе Епархии от Румъния.

Къде се намери в Америка да прави автокефална Църква, кой и е дал това право? Тези нахлувания в земите на другите, предизвика сътресение в цялото Православие.

Ние като Църква сме първо православни, а след това гърци, и това го пазим като зеницата на окото си (Българската Патриаршия да вземе пример и да изкорени етнофилетизма от себе си – Бел. прев.)

Въпрос: Знам, че преди да пристъпите към признаване на Украинската Църква (споменаването на Киевския Митрополит), уведомихте Вселенския Патриарх с писмо.

Заради проблеми с крака ми, има и някои инциденти в резултат, на които счупих гръбначен прешлен и за това отидох на операция.

Там (в Атина), опериран реших да напиша писмо до Вселенския Патриарх, че не мога повече да продължа усилията си за помирение.

И понеже поддържах една неутралност по украинския въпрос, за да помогна, заради коронавируса и защото се подлагам на химиотерапии му казах, че не мога да бъда активен.

Накратко, не уважаваха кодексите, които Вселенската Патриаршия е издала за всяка поместна Църква. И някои страни като Русия, която много намесва, понеже имала население в тези страни.

С други думи, утре ако се увеличат още малко руснаците в Лимасол, (Московската Патриаршия) ще поиска да изпрати Руски Митрополит.

Въпрос: Притеснявате ли от една такава възможност?

Не се притеснявам, понеже нашата Църква е добре организирана. Но ако не беше добре организирана би могла да го направи. Утопия е да вярва някой, че може да го направи; ние сме добре организирани.

Може да го имат като задни мисли, но не може да правят такова нещо тук. Ние сме в контакт с нашия народ; там (в Русия) вратите на владиците са затворени за народа.

Въпрос: И в писмото си до Вселенския Патриарх го уведомихте, че ще споменете Митрополита на Киев?

Разбира се. И аз сметнах за добро да не се раздразнят и да не се караме (Митрополитите от Църквата на Кипър), да не ги уведомя, понеже ако го бях направил, щяха да ми кажат не.

И в мой отговор бих им казал „не ви слушам“, където нещата щяха да бъдат по-зле. Казвам ще спомена и ще протестират и когато дойдат близо до мен да протестират, ще им кажа „Братя, понеже имах предвид да не ви слушам за това не ви го казах. Извинявам се, но това е мое право и го направих“.

Когато ходих на всеправославните съвещания, блаженопочившият Архиепископ Хрисостом I не питаше никой. И аз правя същото. Никого не питах, когато отиваше Митрополитът на Пафос.

Въпрос: Четиримата Архиереи (трима Митрополити и един Епископ – Бел. прев.), които изразиха несъгласие, изпратиха ли ви писмо да се свика Синодът по този въпрос?

Не. Тук има секретар на Синода и който иска може да изпрати. Аз казах и един да поиска, аз ще свикам Синода, но никой не е изпратил. А направиха и парасинагога.

Мен ме обвиняват, но четиримата се срещат без мен. Това се нарича парасинагога и се наказва строго с низвержение. Но аз не казах нищо. Това, за което осъждат, го правят самите те, а аз мълча за да видя докъде ще стигне тяхното беззаконие.

И по-лошо. Митрополитът на Кикос Никифор е на възраст, която му позволява да каже и една причина повече. Но пишлигарът, Митрополитът на Тамасос да излезе и да ме ругае, това е прекалено. Не е морално, а това е моята хиротония. Срам за него.

Не му отива да ме ругае. Отива да ги оправи сега, но не се нагласят, каза ги. Поведение ли е това да ругае този, който го е ръкоположил и е Предстоятел на Църквата?

Вратата ми е отворена. Защо не дойдоха да протестират и щях да им обясня. Но егоизмът им и безотговорния им характер не ги оставиха.

Въпрос: Навърсшвате 80-годишна възраст. Минавало ли Ви е през ума да се оттеглите от управлението на Църква?

От малък имах едно желание, ако Бог ми даде години, преди да стигна до края да се пенсионирам, понеже управлението вреди. И исках да се успокоя и да говоря малко с Бога и след това да си тръгна от този свят.

Но видях от момента, когато се разболях, поведението на някои братя. Някой стигнаха дотам, че да ходят да питат лекарите кога „си заминавам“ (от този свят – Бел. прев.), а те „си вдигаха яката“ и това ми го казаха самите те:

Добре, не се ли срамувате?“ И аз казах добре да бъде. Чух от мнозина ме принудиха да кажа един ден, че ако някои братя желаят да останат малки, нека останат малки, не ме интересува.

Аз благодаря на Бога, понеже тук не съм дошъл да се наслаждавам, а съм дошъл да върша работа в Църквата и за това ми помогна Бог и го направих. Затова съм благодарен и на Бога, и на хората.

Това, което ми помогна беше подкрепата на народа. За това не ме интересува, ако някои не ми симпатизират или искат да си тръгна. За да съм искрен искам да си тръгна, предчувствам, че ако тръгна по между си ще се избият.

Не знам, какво ще правят. Искам да изградя фотоволтаици – приходите, от които ще отиват в Централния фонд за клира, защото не знам дали моят наследник ще се придържа към същата политика, към която аз се придържам.

Ако ги отреже, фондът ще се срине и искам на всяка цена да го завърша. Искам да го оставя зестра, както Богословската Школа.

Това ме натъжава, понеже има Синодал, който не е стъпил в Богословската Школа да я види, защото съм я направил аз. Когато имаш братя, които имат такъв мироглед, мислиш ли, че трябва да си подадеш оставката?…“.

След това Архиепископът говори за поредните провокации на турските окупатори на северната част на остров Кипър, във връзка с последните им действия в Амохостос (Фамагуста). Той също говори и за преговорния процес по кипърския въпрос, за избора на нов лидер на турските окупатори в северната част на Кипър Ерсин Татар, с когото трудно могат да се водят преговори; за имотите на Архиепископията в окупираната част и тяхното незаконно присвояване от окупаторите и пр.

Източник: ΚΑΘΗΜΕΡΙΝΗ

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal