Митрополитът на Александруполис с коментар за Московската Патриаршия, Украйна, Скопие, носенето на маски, коронавируса и икуменизма | VIDEO

In other languages: GRENMK

Превод: Йордан Георгиев

В интервю за Thrakinet TV Channel Високопреосвещеният Митрополит на Александруполис г-н Антим (Еладска Църква) коментира различни въпроси и проблеми, с които се сблъсква Православната Църква, както на международно ниво, така и на поместно.

Митрополитът на Александруполис г-н Антим:Църквата иска да предотврати да бъде натоварена историята с горчилката на едно нечовешко поведение срещу едно Божие изпитание. Църквата трябва да бъде изпитвана, за да видим любовта, която имат клириците и вярващите в Църквата към своите ближни. Църквата препоръчва да спазваме мерките, за да може Църквата да остане в историята, че е направила всичко, за да предотврати разпространението на тази опасност

Помолен да коментира мерките, предприети от държавата (Гърция – Бел. прев.) срещу коронавируса в църквите, както и това как се справят вярващите с всичко това, Митрополитът на Александруполис отбеляза, че:

Всички тези ситуации са трудни, но няма друго решение. Трябва да уважаваме това, което се казва и да го спазваме, колкото и да е трудно и прекомерно“, добавяйки, че „трябва да избягваме всякакви неподходящи мнения и забележки, за да можем всички да помогнем да се намали разпространението и да няма жертви. Голяма тежест за нашата душа е да допринесем, дори и неволно, един човек да загуби живота си“.

Запитан дали тази криза за пореден път показва конфликт между богословието и науката, Митрополит Антим поясни, че:

Няма конфликт между науката и богословието. Науката много правилно тълкува своя обект на познание и ние много правилно тълкуваме любовта към Бога и когато и двете не ги тълкуваме правилно и паралелно, то тогава допускаме очевиден сблъсък (конфликт – Бел. прев.). След това той поясни, че „това, което богословието казва за Бог, се чува от хората и това, което казват учените го чуват богословите, клириците и всички му се подчиняват“.

По повод опита на някои свещеници да подстрекават вярващите в храмовете да не носят маски, г-н Антим подчерта, че:

Такъв свещеник не е отец, който се грижи за своето стадо, тъй като подобен ход е напълно против науката и хората“. Той добави, че „ако нещо лошо се случи с един от онези, които се доверяват на този клирик и се вслушат в това, което казва и му се случи нещо лошо, тогава каква причина той ще даде на Бог, за това, което станало с човека да се измъчва с интубации или дори да умре?“.

Запитан как възприема факта, че някои Йерарси имат същото отношение като поставят под съмнение науката и използването на маската, Митрополит Антим отбеляза, че:

И ние, Митрополитите, се борим да разберем вярата си, да се задълбочим в нея и да я изживеем. Наистина има Митрополити, които в началото казваха да не се носят маски, а след това самите те се разболяха от коронавирус“. Той добави, че „дори и светогорските монаси не разбраха размера, нито осъзнаваха медицинските факти и в началото изричаха непремерени неща, но сега те идват и казват: ,,молим ви, слушайте учените““.

По отношение на движението срещу маската, което съществува в училищата, г-н Антим отбеляза, че:

То е погрешно. Образователната общност, учителите и преподавателите могат да се справят много правилно и сериозно с това (явление – Бел. прев.), но да се казва, че маските са нещо неподходящо, е несериозно. Това е безотговорно и крие огромни опасности“.

В желанието си да защити позицията, която Еладската Църква заема през цялото това време (на пандемията – Бел прев.) със своите решения, Митрополитът на Александруполис заяви, че:

Църквата иска да предотврати да бъде натоварена историята с горчилката на едно нечовешко поведение срещу едно Божие изпитание. Църквата трябва да бъде изпитвана, за да видим любовта, която имат клириците и вярващите в Църквата към своите ближни“, същевременно изяснявайки, че „Църквата препоръчва да спазваме мерките, за да може Църквата да остане в историята, че е направила всичко, за да предотврати разпространението на тази опасност“.

По повод вижданията на някои, че всичко, което се случва днес, се дължи на факта, че ние православните, сме станали икуменисти и не следваме правилната вяра, г-н Антим отбеляза, че:

Длъжни сме да разберем, че Църквата е Църква, когато се отваря. Христос не задържа Църквата в границите на юдаизма, както някои апостоли искаха. Така и днес, от това отваряне, някои хора се страхуват и казват, че трябва да останем затворени като охльов (букв. стрида – Бел. прев.) вътре в себе си, да не би някои хора да ни развалят вярата. Вярата не я държа нито аз, нито който и да е Синод. Църквата се държи от самия Христос. Страхуваме ли се, че Той няма да запази вярата ни непокътната? Църквата се отваря и днес, за да вземе всички хора в своята прегръдка и за да ги въцъркови, без да прави отстъпки от своята вяра и практика. Това е нейната роля“.

По отношение на предоставянето на Томос за автокефалната Православната Църква на Украйна и сблъсъкът, който съществува между определени християни, Митрополитът на Александруполис коментира така:

Бих посъветвал християните да се интересуват повече за своите души и по-малко за геополитиката. Ние не сме политици, нито дипломати, а вярващи хора. Всичко това съществува като политически и геополитически движения, където Църквата е длъжна да вземе и там някои решения, но те не касаят християните“. Той добави също, че „за съжаление това е едно изкушение за нашите християни, които вместо да се молят, вместо да обичат, търсят такива геополитически, политически, икономически, дипломатически събития, за да се разделят помежду си“.

На друг въпрос на журналистите за това как Църквата се справя с обвиненията на някои хора за подписването на решенията на Светия и Велик Събор в Крит, г-н Антим заяви:

За мен е чест и голяма благословия, че на този Събор бяха всички Православни Църкви. Разбира се, някои не искаха да дойдат и имат отговорност пред църковната история, за което по-късно съжалиха (се покаеха – Бел. прев.). Този Събор беше голяма благословия за нас православните, понеже след хиляда години Божията благодат ни удостои да проведем такъв Събор“.

По отношение на опитите на Московската Патриаршия да постави под въпрос икуменичността (универсалността, вселенскостта – Бел. прев.) на Вселенската Патриаршия и да претендира за православното първенство, Митрополитът на Александруполис подчерта, че:

Нас гърците цялата тази тактика много ни нарани, т.е. това че Руската Православна Църква привлече на своя страна политиката на Русия като се опитва да заличи Вселенската Патриаршия, тоест да отмени църковния ред, който съществува от две хиляди години и да поеме първенството на вселенскостта на Православието“, като същевременно посочи, че „това не е православно и не може да бъде използвано като политически лостове и по геополитически начини. Ако се отмени този свещен ред, който е преобладавал толкова години, ще бъде заличено цялото Православие, защото всички народи ще търсят първенство“.

По отношение на въпроса, свързан с Църквата в Република Северна Македония, Митрополит Антим, желаейки да заеме позиция, отбеляза, че:

Ще видим какво ще донесе Бог и накъде ще отидат нещата; и онези християни са православни. Ние имаме нашата чувствителност (по този въпрос – Бел. прев.), обаче тук се иска благородство и евангелска деликатност и отличителност, а не жестокост, полемика, омраза и зло“.

В края на своето интервю водещите поискаха от Митрополита на Александруполис да коментира причината, поради която Църквата превежда някои църковни текстове на новогръцки език, за което г-н Антим отговори, че:

Понякога сме принудени да ги казваме и на новогръцки, защото, съжалявам както казвам днес, че малките деца за съжаление не учат старогръцки език. И така, как да говорим чужд език в църквата? Дано нещо да се промени и гърците да опознаем тази богата люлка на нашата култура – тази на старогръцкия език. Дотогава нека ни позволят нашите храмове да функционират като центрове за обучение, за да могат по-малките деца да научат това, което говорим в църквата“.


Бел. прев.:

Старогръцки език в Гърция се изучава в първи клас на гимназията до последен клас на лицея. Според българската образователна система от 6 до 12 клас. Децата в началното училище не изучават старогръцки език, затова и те не разбират в тази си възраст богослуженията. Има предложения изучаването на старогръцки език да започне от 3 клас на началото училище.

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎