Исторически събития в църковния живот на Свещената Архиепископия на Америка и гръцката диаспора

In other languages: GR

Анализ на Теодорос Калмукос

Превод: Йордан Георгиев

Събитията от 08 октомври 2020, четвъртък, в църковния живот на нашата Свещена Архиепископия и диаспора биха могли да бъдат определени само като исторически, с оглед отмяната на действието на сегашния Устав, премахването на Митрополита на Ню Джърси Евангел от Митрополията и „преместването му“ в Сардийската Митрополия (на Сарди – Бел. прев.) и наказването с налагане на аргос на Митрополита на Бостън Методий.

Нека разгледаме този триаспектен развой подробно:

Както ще забележат нашите уважаеми читатели и читателки на въпроса за отмяна на настоящия Устав на Архиепископията беше даден приоритет, понеже точно той е от основно и жизненоважно значение за структурата и живота на Църквата по един подсилващ и обединяващ начин.

Изобщо не са случайни тези неща, които са представени в комюникето както и направеното изявление на Архиепископа на Америка Елпидофор „давате ни прекрасна възможност за възстановявим отново нашата Архиепископия в Америка из основи“, като подчертава, че „ще разработим и завършим един нов план с нови перспективи за Православието в Америка за следващите 100 години“. Той обяснява също и за отмяната на действащия Устав и изготвянето на нов, което ще бъде „подходящо за развиващите се и променливи съвременни пастирски нужди на американското общество“.

Ще го кажа за пореден път, че Митрополитската система беше грешка от самото начало и всъщност се оказа изключително проблематична, понеже превърна Архиепископията в един слаб и разграден двор; разбира се много скъп до степен, че да не може вече многолюдната Църква да го понесе щом като за съжаление вместо за местните църкви (храмове) се създадоха имоти, заобиколени от една мантия на религионизма.

Да повторя, че не става въпрос за напълно автономни и самоуправляващи се Митрополии, а подчинени и съставляващи Архиепископията на Америка, въпреки че техните Митрополити бяха една чудна смесица, нещо като викарни Епископи и Титуларни Митрополити. С други думи, едно еклисиологично недоносче и ето защо:

Архиепископията на Америка е една единна и неразделна църковна Епархия на Вселенския Престол с един пастиреначалник, какъвто е и случаят с всяка поместна Църква, а в дадения случай Архиепископът на Америка Елпидофор, Екзарх на Вселенския Патриарх. Останалите (Митрополити – Бел. прев.) бяха просто Йерарси, на които беше поверен пастирския надзор на църковните околии. А от друга страна, неотдавна Митрополитът на Чикаго Натанаил, който свещенодейства от името на Архиепископ Елпидофор даде указания на своя дякон да поменава Архиепископа като Йерарх, а себе си като „пастиреначалник“, което безспорно е еклисиологично отклонение.

И разбира се, Вселенският Патриарх Вартоломей имаше всякакво право, както и неговият Свети Синод да отмени Устава на Архиепископията, понеже Патриархът и Синодът са първенствуваща власт. Също така ще кажа, че не само Устава на една църковна Епархия могат да отменят, но дори и томосите за автономия и автокефалия на поместните Църкви. Това, което се споменава от време на време от някои невежи по църковните въпроси в Гърция или дори от някои поръчкови лакеи (слагачи – Бел. прев.), в действителност е без значение.

А сега ще разгледаме и другите две решения:

Отстраняването на Митрополит Евангел от Ню Джърси представлява в действителност едно болезнена ситуация за самия него, за домашните му, за приятелите и познатите му, понеже както тук казваме – Ню Джърси е друга работа, а съвсем друга днешните сардийци. Тук обаче трябва да отбележа, че както бяхме информирани, Митрополит Евангел неколкократно е бил предупреждаван от Архиепископ Елпидофор, от Йерарси на Вселенския Престол, както писмено чрез съобщения, така и по телефона, също и от други негови познати и приятели в Америка, които го обичат и го уважават, но напразно и за съжаление станалото станало. С други думи, ще го кажа без заобикалки – изгуби позицията си по негова вина нещо, което от все сърце ме натъжава, понеже нещата биха могли да не стигат до тази крайност.

А що се отнася до другия Йерарх, наказан с аргос (запрещение за свещенодействие – Бел. прев.) – Митрополитът на Бостън Методий важи „заслужил според делата“ и не само сега, понеже през годините е бил порицаван от Патриаршията, но както излиза „той не пожелава да се вразуми“. И ето сега, наложен му е аргос (запрещение) от всяко свещенодействие. С други думи, в случай, че отиде в някой храм не може нито да предстои на Вечерня, нито да служи Божествена Литургия, а само да присъства или в Свещения Олтар, или сред черкуващите се християни. Подчертава се, че аргосът е тежко наказание за един Йерарх. Най-висшата църковна власт, т.е. Патрирхът и Синодът са вдигнали своето доверие от г-н Методий до степен, че не му позволяват да свещенодейства – толкова е просто.

И той е длъжен да благодари на Бога, че не е станало по-лошо, т.е. низвержението му и включването му в редиците на вярващите, понеже както разкри „Εθνικός Κήρυξ“ е имало предложение от някои Йерарси дори да бъде низвергнат, но Вселенският Патриарх го е спасил в последния момент.

И разбира се за останалите той няма да може дори ни най-малко да бъде ефективен, тъй като в съзнанието на клира и на народа, той вече е бил наказан с аргос – наказание, което в действителност е наистина разтърсващо и което носи послание.

Това, което някои безумци оставят да изтече като информация за мобилизиране и реакции ще натовари още повече положението на г-н Методий, след като Патриаршията показа, че не се шегува, но се осмелява.

Източник: Εθνικός Κήρυξ

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎