Аристидис Викетос отговори на комюникето на четиримата руски агенти от Синода на Кипърската Църква

In other languages: GR

Автор: Аристидис Викетос

Превод: Йордан Георгиев

Един прост поглед върху страницата (https://mospat.ru/) на Отдела за външни църковни отношения (ОВЦО) на Московската Патриаршия е достатъчен някой да се увери, че четирима членове (Митрополитите на Лимасол Атанасий, на Кикос Никифор, на Тамасос Исаия и Аматунтският Епископ Николай) на Свещения Синод на Кипърската Църква в своето комюнике за църковния въпрос на Украйна, всъщност напълно възприемат лишените от еклисиология позиции на Руската Църква. Същото се случи и през лятото на 2019, само че тогава комюникето не беше подписано от Аматунтския Епископ Николай.

Те обвиняват Архиепископ Хрисостом за „явно нарушаване на синодалното управление на Православната Църква“ и го призовават „незабавно да отмени“, според тях, „този антиканоничен и недействителен негов акт“, т.е. споменаването на Митрополита на Киев и на цяла Украйна г-н г-н Епифаний.

Ако някой нарушава синодалната система, то това е Московският Патриарх, който в случая на украинския въпрос, както и по други въпроси, той взе решение с определен от него Синод и никога не свика Архиерейски събор за да реши като църковно тяло, както би трябвало, да прекъсне евхаристийното общение с Вселенската Патриаршия, Александрийската Патриаршия и Еладската Църква. По този начин да бъде спряно споменаването на Предстоятелите, както ще стане и сега с Архиепископ Хрисостом. Важно е да се отбележи, че господата Предстоятели Вартоломей, Теодор и Йероним се държат братолюбиво и не са отвърнали със същото, за да се „изравнят“ с Московския Патриарх (не са спрели да го споменават по време на богослужение – Бел. прев.). Същото ще направи и Кипърският Архиепископ.

За съжаление, четиримата кипърски Йерарси са си затворили очите пред големия скандал на Московския Патриарх, на когото са предоставили индулгенция (опрощаване на грехове съгласно римокатолическата догматика – Бел. прев.), тласкайки го към извършването и на други произволи. Беше ли съвещание в духа на синодалността (съборността) събирането в Йордания през миналия февруари? Аз лично го наричам парасинагога (сборище на нечистивци – Бел. прев.).

Архиепископът на Кипър със споменаването на Епифаний показа последователност в своята позиция, че Москва трябва да изостави своето високомерие и надменност, в резултат на икономическата си мощ и тесните връзки с държавната власт. Позиция, която Патриарх Кирил смело формулираше на съвещанията на Предстоятелите. Същата позиция демонстрираше по време на контактите, които имаше в Кипър заедно с ръководителя на ОВЦО на Московската Патриаршия, Волоколамският Митрополит Иларион Алфеев.

Руският Митрополит откровено лъже, когато твърди, че Архиепископ Хрисостом е бил притискан от Вселенската Патриаршия и Америка и че е бил повлиян от Александрийския Патриарх да споменава Митрополита на Киев и на цяла Украйна г-н г-н Епифаний. В действителност, натискът идваше от Московската Патриаршия и Кремъл, за това и руският посланик в Кипър Станислав Осачи често посещаваше Архиепископа на Кипър, а в повечето случи това не се обявяваше.

Ако Московската Патриаршия искрено желае доброто на Църквата, щеше да дойде на Светия и Велик Събор в Крит през 2016 г. Там би могъл да се реши въпроса за начина на предоставяне на автокефалията. Обаче, тя не го направи.

Относно позициите на Москва, които са възприети от четиримата членове на Синода на Кипърската Църква и подчертавани в тяхното комюнике, бих искал да направя няколко забележки:

1. Споменаването на Предстоятеля на автокефалната Православна Църква на Украйна (ПЦУ) Епифаний от страна на Архиепископ Хрисостом, не представлява нарушение, след като този въпрос съгласно каноничната акривия не се поставя на синодално (съборно) обсъждане. С други думи, какво да прави с това Синодът на Кипърската Църква? Да разглежда църковните действия на Светия и Свещен Синод на Вселенската Патриаршия ли? В църковната история Вселенската Патриаршия, която сега някои толкова лесно замерват с камъни е предоставяла изход със своите решения и мъдрост на проблемите в поместните Църкви и включително такива в Църквата на Кипър. Критиците на Архиепископа се опитват да поставят Църквата на Кипър на опасни пътища, понеже да не крият, че желаят Църквата на Кипър, под диктовка на Московската Патриаршия, да контролира и да оспорва решенията на Свещения Синод на Вселенската Патриаршия. Правилната позиция по въпроса е, че това представлява привилегия (прерогатив) и дълг на всеки един Вселенски Патриарх като Първи, който се хармонизира с „Първи между равни“.

2. Дори и в Еладската Църква, която има за примат Свещения Синод, а не Атинския Архиепископ, Постоянният Свещен Синод и пълният състав на нейната Йерархия решиха, че отъждествяването с Вселенския Патриарх принадлежи на Архиепископа и Председател на Свещения Синод, поради това му възложиха той самият да се занимае  с църковния въпрос на Украйна. Още повече в Църквата на Кипър, където автокефалията ѝ е предоставена с решение на Третия Вселенски събор, Архиепископът не е просто Председател, а Предстоятел, който се споменава от всички Йерарси.

3. Това, че Александрия и Атина, а сега и Архиепископът на Кипър признаха и застанаха над нещата, не е резултат от незнайни причини, а уважение към вековните институции на Православната Църква.

4. А въпросът дали Митрополитът на Киев Епифаний има канонична, или няма канонична хиротония е вече минал. Възстановяването на положението на някогашните схизматици чрез правото на апелация компенсира недостатъците и придаде валидност на съществуващата хиротония. (Отговор на съмненията за всеки добросъвестен дава трудът на Анхиалския Архиепископ Василий „За валидността на хиротониите“; въз основа на този труд са признати също и хиротониите на епископите от Българската Екзархия след вдигане на схизмата – Бел. прев.). Онуфрий и всички онези заедно с него, поради различната им зависимост от Москва, не посмяха да поискат отново автокефалия, въпреки че в миналото бяха подписали за това (след заплаха за живота им от страна на Москва, повечето са си оттеглили подписа, вкл. сегашният руски Митрополит в Киев Онуфрий – Бел. прев.). След като беше отменена силата на Патриаршеското писмо на Вселенския Патриарх Дионисий IV всяка зависимост на Киевската Църква от Москва е премахната. Това все още не е ли разбираемо? Какъв е „номоканоничният“ ред, който не го знаем? Чие изобритение е? Понеже всички по-нови Църкви – първа, от които Руската Църква – бяха създадени със същата процедура, т.е. с Томос на Вселенската Патриаршия. Защо сега да не бъде приет и Томосът за Украйна?

5. Вселенският Патриарх Вартоломей и ръководеният от него Свещен Синод не са предоставили автокефалия на схизматични групи. Те са възстановени чрез правото на апелация, т.е. надграничният диоцез на Константинополската Църква. В случая с Църквата на България, макар да е осъдена от Светия и Велик събор в Константинопол (1872 г. – Бел. прев.), тя беше оправдана (оневинена) само от Вселенската Патриаршия. Узурпирането на Киев от Москва и търпимостта към тази ситуация не може да бъде оправдание. Поведението на Москва е напълно антицърковно и чуждо на традицията на Православната Църква.

6. В кой случай, след първородните Патриаршии и Църквата на Кипър, предоставянето на автокефалия на по-новите поместни Църкви изискваше всеправославно съгласие? Защо да се изисква за Украйна? Отговорът е: понеже срещу това е силната светска Русия.

7. Украинският въпрос не създава смут в църковната ситуация, а разкриване на една рана, която по един или по друг начин е останала скрита. Московката Патриаршия иска първородните права на Константинопол и за това го притиска. Православният свят и особено гръкоправославният ще отвори ли вратата на такива апетити и ще обърне ли гръб на възпитателя на рода – на мъченическия Фенер?

8. Свикването на Свещения Синод на Църквата на Кипър е най-малкото неуместно. Четиримата Йерарси заявяват: „искаме от всички наши събратя Архиереи от Църквата на Кипър да изискаме извънредното свикване на нашия Свещен Синод, за да се разреши този въпрос като се вземе решение по подходящ начин“. С други думи, Синодът с какво точно ще се занимава? С решението на Вселенския Патриарх ли, или с действието на Архиепископ Хрисостом да подкрепи каноничното решение на Вселенската Патриаршия? Това ги дразни, но ги удовлетворява асоциирането им с Московската Патриаршия.

9. Четиримата членове на Свещения Синод се опитват да дадат и „урок“ по национален интерес. На кого? На Архиепископа на Кипър Хрисостом ли? Със сигурност, нещо не е наред. Няма да е изненада, ако го обвинят и за „сговор“. Архиепископ Хрисостом II знае, че интересът на Кипърската Църква и на елинизма е Вселенската Патриаршия и нашият Изток. Той доказва израза „сърцето ни се намира във Фенер“ не само думи, а е негово твърдо убеждение, че уважава и подкрепя на дело Вселенската Патриаршия.

10. Когато тримата подписали комюникето срещу Архиепископа и Вселенската Патриаршия отиват на Света Гора, от кого искат разрешение? От този, който „предизвика схизми и съслужи с неръкоположени ли“? Кого споменават на Света Гора? Нарушителя на Свещените Канони ли? Нека отговорят обосновано. Всъщност, единият от тримата Йерарси съслужи с клирици, които са съучаствали на интронизацията и са съслужили с Блаженейшия Епифаний! Той също така е съслужил с Архиерей на Еладската Църква, на която Йерарсите с абсолютно мнозинство отсъдиха, че въпросът за Украйна е компетентност на Архиепископа на Атина.

И нещо повече: Когато Синодът на Вселенската Патриаршия под председателството на г-н Вартоломей включи в Агиология Светогорските Старци, с които Митрополитът на Лимасол Атанасий беше духовно свързан, решенията бяха правилни, докато в случая на Украйна погрешни ли са?

И накрая, нека отговорят четиримата Йерарси: Московският Патриарх Кирил, който говори за множество лъжички за Божественото Причащение или Вселенският Патриарх, който за пореден път се оказа най-големият бранител и защитник на Православната Традиция?

* Снимката на корицата е от страницата на Свещената Митрополия на Лимасол

Източник: Ρωμαλέω Φρονήματι

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ