Папа Франциск: Клюкарството против другите е по-лоша напаст и от COVID-19

Възпитаване в поправяне на сгрешилите, а не обвинение или осъждане, е съветът на Исус, когато някой брат сбърка“. Това каза папа Франциск на неделната молитва Ангел Господен пред събралите се вярващи на площад „Свети Петър“ в Рим. Папата насърчи да се молим за грешните, а не да разказваме на другите за техните грешки и недостатъци, тъй като „големият клюкар е дяволът, който иска да разедини Църквата“.

Предаваме ви пълният текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

Евангелието за днешната неделя (Мат. 18, 15-20) се позовава на четвъртото наставление на Исус в разказа според Матей, известен като „общностно“ или „църковно“ наставление. В днешния евангелски откъс се говори за „поправянето на брата“ и ни приканва да се замислим за двойното измерение на християнското съществувание: това сред общността, което изисква закрилата на общението, тоест на единството на Църквата и личното, което налага внимание и уважение към всяко индивидуално съзнание.

За да поправи брата, който е сгрешил, Исус предлага възпитателни начини за поправяне. Възпитанието на Исус винаги е поправящо; Той винаги се стреми да поправя, да спасява. И тази педагогика на поправянето се състои в три стъпки. На първо място, Той казва: „иди и го изобличи насаме“ (15), тоест да не се показва пред всички неговия грях. Означава да се отиде при брата дискретно, не за да го съдим, а за да му помогнем да си даде сметка за това, което е направил. Колко пъти ние сме преживявали това: някой идва и ни казва: „Ама виж, ти сбърка в това. Ти тук ще трябва малко да се промениш“. Може да се ядосаме най-напред, но след това ще сме благодарни, защото това е жест на братство, на общение, на помощ, на поправяне.

И не е лесно да се приложи на практика това наставление на Исус, по различни причини. От страх, че братът или сестрата могат да реагират лошо; понякога липсва достатъчна близост с него или с нея… И други причини. Но всеки път, когато трябва да постъпваме така, ние чувстваме, че именно това е пътят на Господ. Но може да стане така, че да се провали първата намеса, въпреки нашите добри намерения. В този случай е добре да не се отказваме и да не казваме: „Нека се оправя, аз си измивам ръцете“. Не, това не е по християнски. Не трябва да се отказваме, а трябва да прибегнем до помощта на някой друг брат или сестра. Исус казва: „ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума“ (16). Това е напътствие от Мойсеевия закон (Вт. 19, 15). И макар че може да се стори, че е против обвинения, всъщност служи той да бъде защитен от фалшиви обвинители. Но Исус отива по-нататък: двамата свидетели са необходими не за да обвиняват и съдят, а за да помагат. „Нека се споразумеем, ти и аз, да отидем и да говорим на този и на тази, които грешат, които се излагат. Но да отидем и да им говорим като братя. Това е поправителното поведение, което Исус иска от нас. Но Исус си дава сметка, че може да се провали и този подход – вторият – със свидетелите, за разлика от Мойсеевия закон, според който свидетелството на двама или трима е достатъчно за осъждането.

В действителност, дори и любовта на двама или трима братя може да не е достатъчна, понеже той или тя са твърдоглави. В този случай, казва Исус, „обади на църквата“ (17). В някои случаи се привлича цялата общност. Има неща, които не могат да ни оставят безразлични към другите братя: нужна е по-голяма любов за поправянето на брата. Но понякога и това може да не е достатъчно. И Исус казва: „но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник или митар“ (17).

Този израз, привидно така презрителен, всъщност приканва да поставим брата в Божиите ръце: само Отца ще може да покаже по-голяма любов от тази на всички братя, взети заедно. Това наставление на Исус ни помага много, защото – нека вземем друг пример – когато ние виждаме някоя грешка, недостатък, спъване на този брат или сестра, обикновено първото нещо, което правим, е да отидем и да го разкажем на другите, да клюкарстваме. А клюките затварят сърцето за общността, затварят общението на Църквата. Големият клюкар е дяволът, който винаги говори лошо за другите, защото той е лъжецът, който иска да разедини Църквата, да отдалечи братята и да не прави общност. Братя и сестри, моля ви, нека направим усилие да не клюкарстваме. Клюкарството е напаст, по-лоша от Covid! Да направим едно усилие: никакви клюки. Това е любовта на Исус, който прие митари и езичници, скандализирайки добромислещите по онова време. Затова не става дума за безапелационно осъждане, а да се признае, че понякога нашите опити могат да се провалят и че единствено изправянето сами пред Бог може да ни накара да се изправим пред съвестта си и пред отговорността на нашите действия. Ако нещо не върви – мълчание и молитва за брата и за сестрата, които грешат, но никога клюки.

Нека Дева Мария ни помогне да ни стане навик поправянето на брата, за да може в нашите общности винаги да се установяват нови братски отношения, базирани на взаимната прошка и най-вече на непобедимата сила на Божието милосърдие“.

След молитвата Ангел Господен, папа Бергоьло поздави „жените-атлетки, засегнати от множествена склероза, които преминаха по поклонническия път „Виа Франчиджена“ от Сиена до Рим, както и момчетата от Санто Стефано Лодиджано, които дойдоха в Рим с велосипеди за една благотворителна инициатива“, като подчерта, че „и двете групи проявиха смелост“ и ги насърчи да продължават така напред „с радост и с вяра“.

Източник: Vatican NEWS

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎