Коронавирусен скептицизъм, фанатизъм и патологична религиозност | Телмиски Архиепископ Иов (Геча)

In other languages: EN МК

Автор: Архиепископ на Телмисос г-н Иов (Геча)1

Превод: Йордан Георгиев

Пандемията от коронавирус, която разтърси света през последните девет месеца разкри различни форми на фанатизъм. На първо място, тя разкри скептици на коронавируса. Често позовавайки се на всякакви теории на конспирацията, те обикновено отхвърлят научния дискурс. Позовавайки се на правата на човека, тяхното отношение е по-скоро индивидуално, отколкото колективно, тъй като те мислят повече за своята егоистична свобода, отколкото за благосъстоянието на обществото. Те отхвърлят здравните ограничения, наложени от гражданските власти, за защита на населението, като носенето на задължителни маски, както и оспорват необходимостта от масови ваксинации. В различни части на света видяхме през последните месеци няколко публични демонстрации, проведени от подобни скептици на коронавируса.

Някои скептици на коронавируса имат по-скоро магически подход, като се има предвид, че техният статус или тяхната вяра не са засегнати от вируса. Това е било забелязано в различните световни религии. По този начин, коронавирусният скептицизъм често се свързва с религиозния фанатизъм. Такива фундаменталисти смятат, че тяхното място за религиозно поклонение някак си по чудо е защитено от вируса и следователно те не са обезпокоени от здравните ограничения, наложени от гражданските власти, които те игнорират. Те критикуват намесата на държавата в тяхното религиозно поклонение, въпреки че това се прави за общото благо. За съжаление, коронавирусът не спира заради религиозните убеждения като по този начин сме свидетели на това как някои синагоги, джамии, храмове, църкви и монастири по света се превръщат в клъстери за разпространение на болестта и така се насърчават болестите и дори смъртта на много хора в обществото като цяло. В тези случаи религията е посочена от някои други фанатици като заплаха за обществото.

Междувременно във Франция, докато се провежда съдебен процес по повод ислямистката атака (терористичен акт – Бел. прев.) през януари 2015 г. срещу френския сатиричен седмичник Charlie Hebdo, който в миналото публикува провокативни карикатури на пророка Мохамад, в същото време мъж ранява двама души в Париж на 25 септември 2020 г. Тези атаки са насочени към бившите офиси на списанието, което наскоро е препечатало старите карикатури. Разбира се, повторното отпечатване на тези рисунки може да се разглежда като липса на уважение и дори богохулство за някои хора и определено отразява лош момент. Това разкрива още веднъж конфронтация между тези, които претендират за изключителна свобода на словото, и тези, които обвиняват своите съперници в богохулство. Така се появява конфликт между две форми на фанатизъм: между светската и религиозната форма, която само култивира омраза между хората и която е отговорна за трагичната смърт на невинните.

Както виждаме, пандемията от коронавируса отбеляза, че светът все още не е освободен от фанатизъм. Швейцарският психиатър и психоаналитик Карл Густав Юнг (1875-1961) казваше, че „фанатизмът винаги е присъстващ брат на съмнението“. Според него „фанатизмът се среща само при онези, които трябва да потискат тайните съмнения“ и поради тази причина той дори смята, че „обърнатите (приелите новото вероизповедание – Бел. прев.) винаги са по-лошите фанатици“. Светият и Великият събор на Православната Църква (Крит, 2016 г.) ни предупреди за опасностите от религиозния фундаментализъм: „Избухването на фундаментализъм в религиозните общности заплашва да създаде виждането, че фундаментализмът принадлежи към същността на феномена на религията. Истината обаче е, че фундаментализмът, като „усърдие, което не се основава на знанието“, представлява израз на болезнена религиозност“ („Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разумРим. 10:2); (Енциклика, 17).

По-добрият свят очаква от нас сътрудничество вместо конфронтация, диалог вместо идеология. Религията и науката трябва да работят ръка за ръка за благосъстоянието на човечеството. Религиите и държавите трябва да си сътрудничат за справедливост, мир и здраве на хората. Всяка форма на фанатизъм, независимо дали тя е религиозна или светска, трябва да бъде изкоренена чрез образование и диалог, за да се изгради светът след (Covid-19 – Бел. прев.). Кризата с коронавируса е предоставена възможност за преодоляване на нашия индивидуализъм и егоизъм чрез култивиране на алтруизъм и споделяне. Това трябва да е повод да помислим за другия, да се погрижим за благосъстоянието на ближния, да споделим с нуждаещите се, да помогнем на тези в опасност, да защитим и опазим уязвимите.

Както подчертава Енцикликата на Светия и Велик събор на Православната Църква: „Истинският християнин, следвайки примера на разпнатия Господ, се жертва и не жертва другите и поради тази причина е най-строгият критик на фундаментализма от какъвто и произход да е. Честният междурелигиозен диалог допринася за развитието на взаимно доверие и за насърчаването на мира и помирението“ (Енциклика, 17). Пандемията разкри, че светът има голяма нужда от чувство на хуманност (човечност – Бел. прев.)


1Архиепископ Йов на Телмисос (в света: Ихор Владимир Геча) е роден на 31 януари 1974 г. в Монреал, Квебек, Канада. Неговите родители са украински емигранти. Той е Архиепископ на Вселенската Патриаршия, Архиепископ Иов е постоянен представител на Вселенската Патриаршия в Световния съвет на църквите, както и декан на Института за следдипломни изследвания по Православна Теология в Шамбези, Женева.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal