In other languages: UKR

Автор: Дмитрий Горевой, религиозен изследовател

Превод: Doxologia INFONEWS

На 10 август 2020 г. Московският Патриарх Кирил официално поздрави Александър Лукашенко за фалшивата му „победа“ на президентските избори в Беларус. Веднага след това Руският Митрополит в Беларус Павел отправи своя „сърдечен поздрав“. Това вбеси беларусите, те отправиха открито писмо до Митрополит Павел и организираха кръстен поход с римокатолици и протестанти. По-късно Митрополит Павел се извини, че преждевременно поздрави Лукашенко, а неговият говорител заяви, че Архиереят е възмутен от побоя над хората в Беларус. Пътят от любовта към омразата бе завършен за 4 дни. Не всичко обаче е толкова просто.

Трудно е да се повярва, че Митрополит Павел направи радикална промяна в мирогледа си само за четири дена. Най-вероятно той е осъзнал грешката си в стратегическите комуникации и се опита да я поправи. Проблемът е следният. Лидерите на поместните Църкви са твърде отдалечени от народа и твърде приближени до властта. Те не чувстват проблемите на обществото. И резултатът е именно този: подобни изявления и поздравления.

Вярващите справедливо са възмутени и постепенно се разграничават и отдалечават от тази църковна юрисдикция. Московската Патриаршия не разбира, че самата тя провокира хората да напускат редиците на РПЦ. Московският Патриарх Кирил не осъзнава, че патриаршеският му стимул да „обича Лукашенко“ ще доведе до една единствена реакция – „липса на любов към РПЦ“.

Това е първият проблем. Вторият е това, че Йерарсите действат с примитивни методи. Те си мислят, че ако Патриарх Кирил поздрави Лукашенко за „победата му“, тогава всички православни, без да се поколебаят, ще признаят и приемат Лукашенко за президент. Но това не работи. Освен това, когато човек види откровената измама и резултатите от изборите в Беларус, той ще презира онези, които защитават тази измама.

Въпросът са автокефалията на Беларус скоро ще бъде повдиган на публични места.

Православните в Беларус имат всичко необходимо, за да се сдобият с автокефалия. Беларусите заедно с украинците от векове са принадлежали на древната Киевска Митрополия (Вселенска Патриаршия – Бел. прев.). Най-старите беларуски Епархии – Турово-Пинска и Полоцка – от началото на второто хилядолетие са подчинени на Киевската Катедра. По време на формирането на Великото Литовско Княжество, през XIV и XV в. ние бяхме временно разделени в рамките на Галицката и Литовската Митрополии. Но след настъпилия разкол в Московската Църква, Вселенският Патриарх Григорий III реорганизира Православието във Великото Литовско Княжество и така възниква Митрополията Киевска, Галицка и на цяла Русия. Така беше до 1686 г., когато тази велика Митрополия беше анексирана от Московската Патриаршия (за което Московската Патриаршия и досега не може да предостави никакъв документ за узурпирането на Киевската Митрополия, която до 15 декември 2018 г. е в диоцеза на Майката Църква Вселенска Патриаршия– Бел. прев.)

Но преди 2 години, през есента на 2018 г., Вселенският Патриарх Вартоломей отмени акта, с който тази Митрополия е била прехвърлена (за административно управление, но не и в нейния диоцез – Бел. прев.) на Московския Патриарх и следователно не само Украйна, но и Беларус имат пълното право на автокефално управление (понеже Беларус се намира в диоцеза на някогашната Киевска Митрополия, т.е. в диоцеза на Вселенската Патраиршия и до днес – Бел. прев.)

И така, ако Киевската Митрополия има своя автокефалия и една от двете ѝ съставни части – Полската Църква – има своя автокефалия, логично е и другата част от нея – Църквата в Беларус да има своя автокефалия.

Подобна автокефалия (на Беларус) би била от полза за Православната Църква на Украйна (ПЦУ). Това би било установяване на историческата справедливост. Частта от Киевската Митрополия да има автокефален статус. Частта, която никога не е била на Московската Патриаршия, а е била анексирана от нея.

Православната Църква в Беларус вероятно ще бъде първата призната от ПЦУ, докато Московската Патриаршия ще говори за „беларуски разколници“. Това би направило двете църкви съюзници на междуправославната арена и би помогнало те да защитават собствените си църковни интереси.

Православната Църква в Беларус има всички основания и правото, по подобие на ПЦУ, да поиска от Майката Църква Вселенската Патриаршия да ѝ предостави Томос за автокефалия“ – заяви Киевският Митрополит Епифаний в обръщението си към беларусите.

Формално пътят на беларусите към Томоса е отворен. Всичко е въпрос на воля и желание. Казано на прост език, има ли някой, който да предостави вероятно бъдещ Томос на Беларус? Нашите северни съседи нямат такова разнообразие от Православни Църкви, които да са били в Украйна. Просто Московската Патриаршия няма абсолютно никакви алтернативи.

„Беларуската Автокефална Православна Църква“ (БАПЦ) е непризната църковна структура с малък брой енории и последователи, предимно извън Беларус, емигранти.

Докато хората в Беларус не поискат независима от Москва автокефална Църква, никой от политиците няма да може да го направи. Понастоящем няма ясно изразено желание „Далеч от Москва“.

Беларусите разискват дали е нормално те да бъдат наричани „Беларуска екзархия на РПЦ“ или пък да бъдат наричани „Беларуска Православна Църква“. В Русия смятат, че първият вариант е достатъчен, а национално осъзнатите беларуси са ЗА втория вариант. Тоест, те дори нямат нивото, което имат украинските им колеги от Московската Патриаршия! (Руска Православна Църква в Украйна – Бел. прев.)

Беларуската църковна история едва започва и никой не може да каже каква ще бъде след, да речем, пет години тази история.

Източник: Радио Свобода

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ