Епархийският съвет на Сливенска Митрополия смята, че отец Ромил е убит, понеже ще бъде отслужено Опело, което не се полага за самоубийци

Автор: Doxologia INFONEWS

Епархийският съвет на Сливенска Митрополия е взел решение за отец Ромил Негозов от гр. Айтос (Сливенска Митрополия), който бе открит на 21 август 2020 г. обесен в гориста местност между селата Вресово и Череша, да бъде опят по всички норми на православието – в църквата, в която е служил 20 години, а след това да бъде положен с всички нужни почести в гроб, намиращ се на църковна земя в айтоските гробища. За това съобщава Флагман.

Епархийският съвет е категоричен, че отец Ромил не би могъл да си сложи край на живота чрез самоубийство.

Така още преди да е съобщена причината за смъртта на отец Ромил, Сливенският Епархийски съвет решава, че на отеца ще му бъде отслужено Опело. С две думи, Сливенският Епархийски съвет твърди, че отец Ромил не се е самоубил, а е бил убит, и съответно смята, че може да му бъде отслужено Опело. Иначе в противен случай ако той се е самоубил – Опело не му се полага според Свещените Канони на Православната Църква.

Ето Канона на Светата Църква за самоубийците: „за такъв не може да става приношение”, тоест нито безкръвна жертва, нито помен. Така е записано в Свещените Канони (на Тимотей Александрийски, Канон 14). Дори и роднините да уверяват духовника, че починалият се е самоубил по време на умопомрачение, свещеникът „трябва най-грижливо да изпита” дали това е вярно. Иначе сам „попада под осъждане” (същият Канон). Номоканон, Канон 178 гласи: „Ако убие човек сам себе си, не пеят над него (значи не се извършва погребален чин), нито го поменават”. Да припомним случая със Свети Георги Карслиди (1901-1959), комуто Ангел ударил плесница в Олтара, защото споменавал на Света Литургия един самоубиец. Това се разказва в неговото житие, написано от отец Моисей Светогорец.

Членовете на Сливенския Епархийски съвет нямат нито юридическо, нито медицинско образование, нито са криминалисти, нито пък са назначени на работа в МВР, че да имат информация от разследването.

Интересно откъде членовете на Епархийския съвет на Сливенска Митрополия предполагат/знаят, че отец Ромил е бил убит.

Впрочем, на уебсайта на Сливенска Митрополия вече петнайсет часа няма абсолютно нищо по въпроса. Няма изявление нито на Сливенския Митрополит Йоаникий, нито на секретаря на Митрополията. Пълно мълчание.

Странното поведение на Сливенска Митрополия отключва много въпроси.

Сливенска Митрополия не реагира и на другия голям проблем:

Вярващи християни, които много обичаха отец Ромил Негозов, в социалните мрежи започнаха да го наричат „Свети Свещеномъченик“ и да се молят на него (а не за него). Сред обожествяващите отец Ромил има и негови събратя свещеници и преподаватели по богословие. Въпросът е, за Сливенска Митрополия това нормално ли е при все още неизстиналите кости на един починал духовник, за когото все още няма никаква информация дали е убит, или се е самоубил, или ако е бил убит дали това се е случило заради вярата му? Недопустимо е Сливенският Митрополит Йоаникий, когото вярващите определят за голям познавач на Православното Учение и за безупречен Архипастир, да допуска в Епархията му да се разпространяват подобни заблуди!!! Тези хора „канонизираха“ покойния отец Ромил за „Светец“, без дори да се знае, как е настъпъла неговата смърт – самоубийство или убийство. Второ, Светата Църква има установени начини и методи вече 2000 г. да изследва Светостта на засвидетелствалите със своята вяра пред Господа, Божии раби. Такъв тип изказвания, свидетелстват за една богословска неграмотност и манията за създаване на „Светии“ от всеки човек, към когото е имало някаква почит приживе. Нека да не профанизираме Учението на Църквата и да не принизяваме Светата Църква в България, създавайки възможности за скверноти и подигравки по нейн адрес от недоброжелатели, които изобщо не липсват.

Ето и някои от бисерите за „святост“…:

Използваме случая да припомним на Сливенския Митрополит Йоаникий, че ако поради старините си вече се чувства неспособен да управлява кадърно Митрополията, може просто да се оттегли в Монастир и там да живее в спокойствие. Никой не е длъжен да търпи хаоса в Църквата, затова че някой Митрополит иска да управлява до гроб и не може да се раздели с властта си. Не може Църквата да бъде окупирана по този начин.

Сливенска Митрополия е разграден двор. Там всеки си прави каквото си иска. Има много омраза между свещениците и между вярващите. Има много свещеници, буквално изоставени на произвола на съдбата, за сметка на други, които се ползват с привилегии. Има много комунисти и безбожници, а да не забравяме, че този регион е смесен в религиозно и етническо отношение, и Митрополитът трябва да има по-специален подход, да е изключително активен и да е сред хората, а не да се крие зад стените на митрополитския дом.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal