Начало » Новини » Мнения » Доростолският Митрополит Амвросий: Правилният път на българите е пътят на Християнството

Доростолският Митрополит Амвросий: Правилният път на българите е пътят на Християнството

От Doxologia INFONEWS ви представяме едно интервю от 2017 г. на Марин Минев от АРТ Силистра с покойния Доростолски Митрополит г-н Амвросий. Припомняме, че на 18 август 2020 г. Митрополит Амвросий почина от коронавирус COVID-19. Българската Патриаршия все още крие, че Архиереят боледуваше и почина от коронавирус.

Препубликуваме без редакторска намеса.

* * *

– Ваше Високопреосвещенство, жива ли е добрината у хората в навечерието на Великденските празници ?

– Бих разширил въпроса – жива ли е добрината у хората въобще? Защото да проявяваш добрина само на Великден и Коледа не означава, че човек е добър. Съгласно разбирането на Църквата – човек трябва винаги да проявява доброта, защото тя е видимата страна на любовта и изпълнението на Божията воля.

За човек като мен, който е роден в Царско време, живял и изграждал една химера – социалистическо общество, и живеещ във време, което ми е трудно да преценя, нравственият облик на българина претърпя значителни промени. Промените започнаха с оформянето на младото поколение в „комунистическа младеж” след 1944 г. На Църквата й бе отнета ролята на сила, изграждаща нравствената, ценностна система на българина. Бяха издигнати като ценности кумири като : пари, дом, вила, кола и дори „мъдростта – „ учи, мама, за да не работиш”. Започнаха да се проявяват у българина непознати като цяло – завист, егоизъм и безпардонност в името на собственото благополучие.

Слава Богу, все още има люде, които проявяват своята доброта към нуждаещите се и към страдащите. И тук е ролята на държавата да облекчи ония бизнесмени, които даряват и ролята на Църквата да засилват добродетелността на българина, не само по празници, а винаги, за да възстанови българина оная ценностна система, която имаше до средата на 50-те години на миналия век.

– По правилния път ли върви българският народ?

– Позволявам си по този въпрос да не отговарям конкретно, защото във въпроса има известен политически контекст, а Църквата не бива да взема отношение по политически въпроси. Като християнин и като Архиерей на Българската православна църква мога да заявя, че правилният път на българския народ е пътят на християнството, защото то изгражда у човека нравствената ценностна система, а бъдеще и просперитет имат само ония народи, които имат такава система. Народи, които нямат такава – нямат бъдеще !

– Виждате ли вярата у младите хора? Създава се Впечатление, че в храмовете има хора на средна възраст или по-възрастни?

– Да, наистина присъствието на младите хора не е такова, каквото бихме искали да видим. При мои посещения в чужбина винаги съм се огорчавал, виждайки църквите пълни с млади хора и съм си задавал въпроса – защо това е така? Защо и у нас не е така? Отговорът е многопластов. Първо – християнското възпитание се осъществява в семейството, което е най-малката клетка на Църквата, която ние наричаме „домашна църква”. Във времето до 1989 г. къде оправдано, къде неоправдано хората се отдръпнаха от посещение на храмовете, страхувайки се за „кариера” или „да не пострадат децата или внуците”. Осакатените от онова време родители не могат да бъдат водачи на своите деца по християнския път. И оттук Църквата не може да извърши своята част – да надгражда в душите на младите християнски ценности. Трудно е да се изгражда дом върху нездрави основи, а още по-трудно е когато основите, които се поставят в семейството, въобще липсват. Тук е надеждата на Църквата, че онова, което не е направено в семейството, може поне частично да се постигве с въвеждането на вероучение в училище / за това по-долу/.

– Защо понякога е трудно да изпълняваме Божиите заповеди и да приемем покаянието като сила ?

– Не понякога – винаги е трудно да изпълняваме Божиите заповеди. Заповедта означава забрана, значи и отказване от собствената ни свободна воля, с която сме обдарени от Твореца. Темата е обширна, за да се вмести в едно интервю, но най-общо казано причината е нашата повредена природа и собственото ни „его” /аз/. В стремежа си човек да придобие колкото се може повече материални блага и по-високо обществено положение, е склонен и да излъже, и да открадне, и да лъжесвидетелства и т.н. и т.н. – все нарушения на Божиите заповеди. А когато към всичко това прибавим и собствената си гордост, която съгласно християнството е първопричина за греха, не може да се приеме и покаянието. Покаянието е за ония, които признават своя грях, своето падение, собствената си слабост. Св. Тайнство Покаяние е лекарство, а за да пристъпиш към него, трябва да признаеш, че си болен, а кой горделивец ще признае това.

– Как се преодолява страданието ? Как да разпознаваме знаците от Бога ?

– Страданието е като сестра на радостта и щастието, те винаги са до нас. Понякога страданието идва като наказание за грях, друг път за изпитание на нашата вяра или вразумление. В нашия живот нищо не се случва случайно, всичко е промисъл Божий. Както казват св. Отци на Църквата – както приемаме доброто, с което ни дарява бог, така трябва да приемаме и страданията, които Бог допуска да ни се случват. Наистина за нас е трудно да бъдем като многострадалния Йов, който изгубил съпруга, синове, дъщери, добитък, имущество, дом – можа да каже : „Бог дал, Бог взел, да бъде благословено името Господне !”, но можем да приемем и страданието, като допуснато ни от Бога, но и че Бог ще ни даде сили да го понесем.

Що се касае до „знаците Божии” те не са зрими, тях можем да видим само с духовните си очи, но не и с физическите, защото Бог е дух и знаците му са духовни. Но все пак има един знак Божий, който можем да видим с физическите очи – това е, че Сме живи. Както учи Църквата – докато сме живи, значи има надежда за нашето спасение.

– Много невярващи казват: „ Да, има нещо там горе …”, но се страхуват да изрекат думата БОГ! Как си го обяснявате?

– Няма народ, дори и на най-примитивното стъпало на развитие, който да не вярва в свои богове. Казано е: „Всяка душа по природа е християнска”, бих казал: „ всяка душа е по природа вярваща”. Думите: „да, има нещо там горе…” е начало на вярата, но все още неосъзната. Такъв човек вече е открехнал вратата на вярата, остава само да прекрачи прага и да тръгне по пътя на познание на истината – на Абсолютната Истина. Тук няма нищо за обясняване – всеки човек в определен момент, при определени условия, по свой уникален начин, в различно време, дори на смъртния си одър стига до Него – до Бога.

– Кои са пороците на днешния човек?

– Пороците на днешния човек не са различни от тия на човека от XX век, или от тия на човека от който и да е век. Те са универсални, неподвластни на времето. Разликата е само в нюанса или формата, под която се проявяват. През всичките векове, от времето на Адам и Ева до сега, майка на всички пороци е гордостта на собственото ни “Аз”.

– Изучаването на религията в училище, за което Църквата от дълги години се бори, би ли помогнало за по-лесното достигане на вярата до младите хора?

– Въпросът не е коректно поставен. Целта на дисциплината не е да направи децата вярващи, а преди всичко да ги запознае и възпита с оная нравственост, която да бъде като спойка между всички българи и те да се чувстват като едно цяло. Именно тогава ще избуи доброто между хората, тогава ще се възпламени любовта между тях и те ще разберат, че са братя помежду си, независимо от различията между тях, защото Твореца на всички на тая земя е БОГ, Който е един за всички. А ако от това семенце, което ще насади в сърцето на всяко едно дете, поникне и Христовата вяра – Слава на Бога! Но едно е добре да се помни – вярата не се придобива с учебник, вярата е дар Божий, който се дарява на този, който я иска. Църквата настоява дисциплината „Вероучение” да се обяви за ЗИП /задължително избираем предмет/ като за ония, които не желаят да изучават тоя предмет, да се въведе алтернативно предметът „Етика”, който също дава на децата понятие за нравственост и за това „кое е добро и кое зло”.

Накрая във връзка с настъпващите Пасхални /Великденски/ празници бих желал да се обърна към жителите на богохранимия ни град Силистра и Доростолска епархия:

Нека Възкръсналият от мъртвите Господ Иисус Христос да благослови всеки български дом, всяко българско семейство, да вдъхне надежда в бъдещето на Майка България, да опази децата на България от пороците, които връхлитат върху тях: наркотици, безнравственост, пустота в душите им и безпътица, за да ги направи наистина наша надежда за бъдещето и възхода на Майка България.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!

Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal