Какво не е така с думите на Филарет, че „Константинополският Патриарх трябва да ни даде нов Томос“

Превод: Соня Димитрова

Събитията около получаването на Томос за Автокефалия от Православната Църква в Украйна (ПЦУ) наскоро отново предизвикаха интерес в цялата страна. В интервю за Апостроф почетният Патриарх Филарет заяви, че ще настоява за нов Томос за Автокефалия. Въпреки че миналата година той изказваще благодарност на Петро Порошенко и Вселенския Патриарх Вартоломей, сега заяви, че Томосът «не е такъв», какъвто са получили другите поместни Църкви. Очевидно Томосът не само силно удря по позициите на Московската Патриаршия, но също така пречи и на Патриарх Филарет, и на ликвидираната и отписана от регистрите «Киевска Патриаршия».

Например Одеската Епархия на «УПЦ-КП» заяви, че Порошенко «наруши равенството на гражданите според техните религиозни убеждения», а Държавното бюро за разследване (ДБР) потвърди, че има иск, свързан с Петро Порошенко, за подбуждане на междуконфесионална омраза. Според ДБР «СБУ (Службата за сигурност на Украйна) е започнала разследване по иск на верните на Киевската Патриаршия». На 18 юни петият президент на Украйна Петро Порошенко произнесе реч пред Печерския районен съд в Киев и заяви, че е обвинен в разпалване на междуконфесионална омраза заради получаването на Томоса.

На 16 юни обаче «Киевската Патриаршия» заяви, че делата срещу Порошенко «нямат нищо общо с религията». Михаил Добкин, депутат от «Опозиционния блок», също се присъедини към борбата срещу Томоса и подаде искова молба в ДБР. В нея Добкин споменава 18 пъти Томоса за Автокефалия на ПЦУ и иска «Петя да лежи в затвора за Томоса». ПЦУ отговори на тези събития с изявление. Говорителят на ПЦУ, Архиепископ Евстратий, нарече наказателното дело за Томоса «маразматичен цинизъм».

На 29 юни «Апостроф» публикува нови опуси от Филарет. Тезите са същите както и преди. Томосът не бил такъв и ПЦУ не била Автокефална. Сред новите твърдения на Филарет можем да посочим следните: «Константинополският Патриарх трябва да даде (нов – Бел. ред.) Томос» и «църквата не може да съществува без държавата. Те са взаимосвързани».

Интересно как според Филарет Константинополският Патриарх Вартоломей може да даде нов Томос на Православната Църква в Украйна, ако Автокефалията на ПЦУ беше призната от няколко други автокефални Православни Църкви? Журналистът директно зададе въпроса дали в историята е имало други такива случаи – да се даде отначало един Томос, а след това друг. Филарет отговори: «Всичко се случва. Ето защо ние настоявахме, настояваме и ще настояваме докрая да ни дадат такъв Томос, какъвто имат всички останали Църкви. Ние ще стоим твърдо на позицията на Патриаршията. Ако Вселенският Патриарх даде нов Томос на Патриаршията, това ще означава, че ние наистина сме Автокефална, независима Църква». За да докаже «зависимостта» на ПЦУ от Константинопол, Филарет предоставя следните доказателства: 1) ПЦУ не може да вари Свето Миро; 2) не решава въпросите на своята църква на Поместен събор; 3) няма юрисдикция в чужбина.

Нека направим анализ на доказателствата на Филарет по пунктове.

«ПЦУ не може да вари свое собствено Свето Миро».

Но Свето Миро не може да вари не само ПЦУ, но и някои други Църкви. Това е символичен акт на общуване между Църквите и проява на «духовно единство». Например в документите на Еладската, Албанската, Полската Православни Църкви, Църквата на Чешките земи и Словакия се посочва, че те получават Свето Миро само от Константинопол. Мирото се използва например при кръщаването или освещаването на нови Храмове. Другите Църкви могат сами да си варят Миро или да го получат от Константинопол, но това не е посочено в техните Томоси. По логиката на Филарет, Еладската, Полската, Албанската, и другите Православни Църкви също са зависими от Константинопол, защото те трябва да вземат Миро от него?

«В Томоса е написано, че не Поместният съвет ще разглежда украинските въпроси, а Константинополският Патриарх».

Първо, няма причина да се правят подобни необосновани изказвания. Никъде в Томоса не се споменава за Поместен събор на ПЦУ и че въпросите, които би трябвало да разглежда Поместният събор на ПЦУ, щели да бъдат разглеждани от Константинополската Църква. Според Томоса ПЦУ трябва само, както и всички други Православни Църкви, да се консултира с Вселенския Престол по някои важни въпроси. Това винаги е било очевидно за Православието, защото в Каноните на Църквата е записана ролята на Вселенския Патриарх като върховен съдия по трудни за Православния свят въпроси. Например всички Православни Църкви са длъжни да отговорят на новите предизвикателства на вярата, които поставят съвременните реалности. През 2016 г. например Вселенският Патриарх Вартоломей се опита да вземе решение за процедурата за предоставяне на Автокефалия на други Църкви, тъй като тя не е написана никъде, а се извършва в съответствие с църковните традиции и с вземането предвид на историческото минало. Тогава Патриарх Вартоломей I свика Събор в Крит, който беше игнориран от някои църкви (Българската, Грузинската, Руската и др.). Сега с такова игнориране на църковните Канони и манипулиране на съзнанието на някои вярващи се занимава Филарет. За времето откакто съществува автокефалната ПЦУ Константинополският Патриарх нито веднъж не се е намесвал в делата на ПЦУ, не е контролирал нито един Епископ на ПЦУ, не е издал никакви други укази, задължителни за ПЦУ, така че не е известно откъде Филарет черпи толкова дълбоки «мисли» за Автокефалията на ПЦУ и нейната истинска независимост.

«ПЦУ не може да има юрисдикция в чужбина».

Тази норма е предвидена не само за ПЦУ, тя произлиза още от древните църковни правила: Поместните Църкви имат право да действат само на каноничната си територия, а всички диаспори по света са под омофора на Вселенския Патриарх. На практика това правило често се нарушава, преди всичко от Московската Патриаршия. Във Вселенската Патриаршия служат много етнически украинци. Например Епископ Даниил (Зелински) или Даниил (Рудник). И двамата са родени в Западна Украйна и прекрасно служат на Бога заедно с украинската диаспора в САЩ и Канада. Дори екзархът (посланикът) на Вселенския Патриарх в Украйна също е етнически украинец от Волинска Област. Така в унисон с руските Йерарси Филарет заяви, че Константинопол желаел да получи надмощие в Православния свят. По този повод Киевският Митрополит Епифаний заяви, че някои проруски сили действат зад гърба на Филарет. В коментар за положенията на Томоса за диаспората и правото на апелация, Филарет заяви, че «иска да покаже, че Константинополският патриарх не е пръв сред равни, но като първи има власт, каквато другите нямат…». Такива изявление правеше едно време и Митрополит Иларион от РПЦ, когато коментираше същите положения на Томоса. Например по канал «Русия-24», в телевизионната програма «Църква и мир» Иларион заяви, че в Томоса на ПЦУ «са разписани папските стремежи на Константинопол, които многократно са били изразявани, но не се признават от никоя Поместна Църква».

Още на 22 май 2019 г. Филарет «за пореден път благодари на Негово Светейшество Вселенския Патриарх Вартоломей за бащинската му любов и грижовна дейност за украинския народ» и обеща да подкрепя Митрополит Епифаний. Изминаха няколко месеца, откакто ПЦУ получи Томоса, и Филарет можеше да се запознае с текста му през това време. Тогава всичко беше «гладко» за Филарет и Томосът го устройваше, а сега той стана «не такъв». Какви метаморфози…

Месец по-късно Филарет свика Събор, на който провъзгласи възстановяването на УПЦ-КП. После се появи информацията, че организаторите на митингите в подкрепа на Филарет са тясно свързани с Русия. Показателно е също, че сега повечето от интервютата на Филарет се взимат от канала на Медведчук – ZIK и проруските медии.

Струва си да напомним, че преди това Филарет не виждаше никаква принципиална разлика в статутите на Църквата. Той казваше, че в Православието има както Патриаршии, така и Митрополии и Архиепископии. Той обаче отбелязваше, че иска Украинската Църква да получи статут на Патриаршия, като добавяше, че «сега не поставяме този въпрос, това е въпрос на бъдещето и ще зависи от другите Поместни Църкви, и преди всичко от Вселенската Патриаршия». Той също така хвалеше Предстоятеля Негово Блаженство Митрополит Епифаний, посочваше неговите предимства пред останалите кандидати. Сред тези качества Филарет особено подчертаваше образованието, административния талант, високото ниво на проповядване. Именно заради тези качества той видял в Митрополит Епифаний свой наследник.

Източник: Духовний Фронт України

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎