Австралийска Архиепископия: Енорията на Свети Димитрий в Куинбиан започна отново да предоставя храна за бедните ближни

In other languages: GR

Превод: Йордан Георгиев

На 04 юли 2020 г. в събота, в рамките на своето посещение в Канбера, Негово Високопреосвещенство Архиепископът на Австралия г-н Макарий, замина за град Куинбиан и отслужи Божествена Литургия в Храма на Свети Димитрий, където беше посрещнат топлосърдечно от енориашите и предстоятеля на Храма отец Яковос Сириотис.

Архиепископът присъства на официалното откриване на програмата за предоставяне храна на бедните (социални кухни – Бел. прев.), която е организирана в Енорията на Свети Димитрий по негово настояване. Той благослови тази инициатива, която има за цел да подкрепи изцяло нашите ближни. След това той отслужи Вечерня, където в своята проповед обясни на вярващите за значението на милосърдието и на човеколюбието, давайки примери от Евангелието и неговото тълкувание.

Той даде конкретен пример с Притчата за разслабления (парализирания), който чакал 38 години да се потопи в лечебните води на Витезда. Господ го изцелява, извършвайки чудо. Този парализиран човек е чакал 38 години, което се обяснява с неговата вяра в Бога „вяра сърдечна, а не повърхностна“.
Втората поука, която може да се извлече от тази Притча от самия отговор на парализирания към Господа: „Да, господине; но си нямам човек (Синодален превод – Бел. прев.) или „Да, Господи, но си нямам човек (от оригинала)“. Това е отговорът, който този човек дава на Христос, когато Той го е попитал: „Искаш ли да оздравееш?“. Отговорът на разслабления на пръв поглед е парадоксален, но показва чувството на самота и липсата на подкрепа, съпричастност, които увеличават болката, която преживява заради парализата.

Изглежда, че този човек не изпитва болка от това, че е парализиран, а от това, че живее в самота и изолация“, подчерта Архиепископът. „Самотата е една форма на парализата, която в нашето време се е разпространила на много места“. След това той отбеляза, че „Днес, тук в Енорията на Свети Димитрий, ние започнахме да даваме по една чиния храна на хората, които са в нужда, но нашият стимул няма да бъде само това да даваме храна, но и да предоставим на ближните си компания, да им отдадем нашето внимание, да им предоставим нашето време, и ако искате дори да им дадем една усмивка. Понеже точно тази усмивка в днешните времена е много скъпа и рядка“.

Като заключение, Архиепископ Макарий помоли вярващите да вземат под внимание тази Притча за разслабления и да се опитат да извършат друга форма на милосърдие, в допълнение към финансовата помощ „за да се докосне в действителност сърцето на нашите ближни“. В същото време, той призова вярващите да прегърнат това ново човеколюбиво начинание на Църквата, за което говори той самият по-горе.

Източник: Ἱερὰ Ἀρχιεπισκοπὴ Αὐστραλίας | Greek Orthodox Archdiocese of Australia

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎