85-годишният инж. Динев дари 50 000 лв. за Храм. Завеща му рентата от земята си

Митко Динев е доволен, че родното му село вече има църква. СНИМКА: Елена Фотева

За да си щастлив и свободен, трябва да си здрав, духовно извисен и финансово независим, казва Митко Динев от с. Саранско. Той е даващ човек, говорят за него

85-годишният Митко Динев е най-големият благодетел за с. Саранско в община Стралджа. Пенсионираният инженер дарява 50 000 лв. лични спестявания за построяването на храм в селото. Освен това участва активно в събирането на общо 150 000 лв. дарения, с които за по-малко от три години е построена църквата “Рождество Богородично”.

Митко Динев и покойният вече председател на земеделската кооперация Руси Йовчев са сред основните инициатори за изграждането на църквата”, разказва кметският наместник на Саранско Румен Димов.

Строителството на храма започва през 2012 г., а през есента на 2014 г. Сливенският митрополит Йоаникий го открива.

В знак на благодарност от църковното настоятелство, кметството в Саранско и община Стралджа номинираха 85-годишния дарител за класацията на в. “24 часа” “Достойните българи”.

Митко Динев е един от активните доброволци в нашата община. Миналата година той направи завещание – рентата от неговата земеделска земя да се дарява завинаги на църковното настоятелство в Саранско, като средствата да се използват за поддръжка на храма. Трогнати от това внимание, жителите на селото с уважение му целуват ръка”, пишат в писмо до издателя на “24 часа” г-жа Венелина Гочева представители на инициативния комитет.

Всичко, което този достоен мъж прави за родния край, е достойно за уважение. Примерите за милосърдие и родолюбие, които ни дава, ни зареждат с вяра и оптимизъм”, казва Румен Димов. Той признава, че когато му е било най-тежко и не е вярвал, че храмът все пак ще бъде построен, Митко Динев е бил човекът, който му е вдъхвал вяра и кураж.

Той е толкова позитивен, последователен и отговорен, че не можеш да си позволиш да не направиш всичко по силите си за каузата. Това е един даващ човек, благодарение на неговата увереност и напътствия храмът бе построен за по-малко от 3 години”, разказва Димов.

Спомня си, че началото било трудно. В дарителската сметка имало едва 2000 лв., които отгоре на всичко намалявали заради банковите такси. Но с помощта на Динев и членовете на земеделската кооперация храмът “Рождество Богородично” отворил врати на 8 септември 2014 г.

Всяка година на този ден правим курбан, събират се повече от сто души”, разказва Митко Динев. Той е доволен, че е дарил лични спестявания, за да има родното му село църква.

В момента получавам добра пенсия, не се оплаквам. Каквото и да съм правил, не съм допускал облагодетелстване. Всички данъци – ДДС, данък печалба, дивиденти, съм ги плащал точно и в срок”, казва Динев.

Пенсионираният инженер се гордее и с професионалната си кариера – участвал е в създаването на четири завода в Бургас. След като завършва МЕИ през 1965 г., е разпределен в Нефтокомбината. Там сам проектирал уред, който позволява максимално извличане на бензин от суровия нефт. Изпращат го в Института по нефтопреработка, където завежда секция по автоматизация. Започва да води и лекции в току-що създадения Висш химикотехнологичен институт, днешния университет “Асен Златаров”.

В края на 1970 г. започва изграждането на Електронноизчислителния център в Нефтокомбината, където Динев е главен инженер. “За четири години обучихме 200 души”, спомня си той.

През 1974 г. става зам.-директор на завода за климатична, вентилационна и пречиствателна техника “Спартак”, по-късно участва в създаването на Приборостроителния завод. “Назначихме 700 души, произвеждахме електроизмервателни уреди, както и основни елементи за компютрите “Правец 8” и “Правец 10”“, разказва той.

През 1988 г. инж. Динев участва в изграждането на новия завод НОМАТ (нови материали и технологии). “Задачата беше да доставим технологична инсталация по японски лиценз за производство на подложки на интегрални схеми за компютри и други съоръжения. Сградата я построихме до 1990 г., но японската фирма отказа доставката – страната ни ѝ се видяла нестабилна. Тогава доставихме инсталация за производство на елементи за твърди графити”, разказва инженерът.

Пенсионира се през 1994 г. и се впуска в частния бизнес. Със съпругата си Пенка, която имала докторска дисертация по растителна защита, създават фирма за търговия с препарати за растителна защита и торове на едро.

За кратко време създадохме много клиенти – земеделски кооперации, арендатори и индивидуални производители, фирмата имаше голям оборот”, спомня си Митко Динев. Жена му починала преди три години. Двамата му синове го дарили с трима внуци и една внучка.

За да е щастлив и свободен, човек трябва да е здрав, да е духовно извисен, финансово независим и да има достатъчно време за себе си. Изградил съм четири държавни предприятия, три жилища, вила в Ичера и църква. Но никога не съм смятал, че съм направил кой знае какво. Просто съм добър и делови човек. Дай Боже всекиму”, обобщава инженерът.

Източник: 24 часа

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎