60 години от кончината на Ловчанския Митрополит Филарет. Митрополит, какъвто Ловеч имаше само веднъж

Автор: Doxologia INFONEWS

На 28 юни 2020 г. се изпълват 60 години от кончината на светлия Архиерей на Светата Православна Църква в България – Митрополитът на Ловеч г-н Филарет. Митрополит, какъвто Ловеч имаше само веднъж…


БИОГРАФИЯ

(според информация на Пенка Чернева и Людмила Брънекова, 26 октомври 2013 г.)

Ловчанският Митрополит Филарет е роден на 26 октомври 1903 г. в християнското семейство на Панайот и Мария Атанасови.

Родителите му се преселили от град Омуртаг във Варна в търсене на препитание и по-добри възможности за развитие на децата си. От малък Филарет е възпитаван в християнските добродетели и патриархалните ценности, превърнали се в здрава основа на младата българска нация. Завършва основно и средно образование в родния си град.

През учебната 1923–1924 г. учителства във Варна, след което заминава за София, където през есента на 1924 г. се записва в Богословския Факултет при Софийския Университет. Завършва теология през 1928 г. и се завръща във Варна. Назначен е от Митрополит Симеон за Епархийски проповедник на Варненско-Преславската Митрополия. Усърдната просветителска и проповедническа дейност на младия богослов е оценена от Митрополит Симеон, който го насърчава да избере монашеското поприще.

На 30 януари 1932 година е постриган за Монах, като приема името Филарет, на следващия ден е ръкоположен за Йеродякон, а на 22 юни 1933 г. – за Йеромонах.

От 1 септември 1933 г. е назначен за протосингел на Неврокопския Митрополит Макарий (1915–1934). Всеотдайната работа на младия духовник е причина Митрополит Макарий с благословението на Свещения Синод да го удостои с архимандритско достойнство на Пасха 1934 г.

След кончината на Митрополит Макарий през 1934 г. Архимандрит Филарет се проявява като взискателен администратор и помощник на временно управляващия Неврокопска Епархия Софийски Митрополит Стефан. През 1935 г. духовникът е изпратен на едногодишна специализация по канонично право в Страсбург, Франция. След завръщането си е назначен за протосингел на Софийската Митрополия (1 август 1936 г.). На 27 ноември 1938 г. по решение на Свещения Синод г-н Филарет е хиротонисан в Епископски сан с титлата Знеполски и е назначен за Викарий на Софийския Митрополит Стефан І. (по-късно и последен български екзарх).

След кончината на Ловчанския Митрополит Антим на 21 май 1939 г. в Ловеч е проведен каноничен избор за нов Ловчански митрополит. Избирателите посочват името на Епископ Филарет, който на 4 юни с. г. е утвърден от Свещения Синод.

Отивам като Ловчански Митрополит в престолния си град Ловеч не да ми послужат, а аз там да служа и да положа дори живота си за спасението на повереното ми от Бога паство…“ – казва благочестивият Архиерей на дошлите на гарата в София духовници и миряни, за да го изпратят на новото му назначение.

Ловчанският Митрополит Филарет започва своето служение в поверената му Епархия с опита на добър администратор, със знанията на истински теолог и с отворено сърце за болките и страданията на обикновените хора.

В статия у в. „Стремление“ от 10 юни 1939 г., наред с биографичните данни, за него четем: „Владее няколко модерни езици – френски, немски и др., сътрудничи в църковни и обществени вестници и списания…“

Голямо внимание Митрополит Филарет отделя на просветната и социалната дейност на Църквата. Във фондовете на Държавен архив–Ловеч са запазени документи на Ловчанска Митрополия и църковните настоятелства, както и много обяви от фонда на Община Ловеч за участие на духовенството начело с Митрополит Филарет във всички общински тържества и годишнини, във водосветите за откриването на учебната година в училищата в Епархията, за организиране изнасянето на слова и беседи в училищата, подпомагане дейността на Православното християнско братство в изнасянето на сказки в салона на читалището. В няколко десетки документа е проследено откриването и дейността на Детски дневен дом в Ловеч през 1941 г., неговият правилник, възпитатели, такса, храната, която им е давана, сведения за изразходваните средства за отглеждане на 124 деца за трите смени от 15 юли до 15 септември 1941 г.

Загрижен за добрата подготовка на духовниците, той изпраща Протосингела на Митрополията – Архимандрит Тихон – на шестмесечна научна командировка през 1941 г. в Берн, Швейцария.

През май 1942 г. Митрополитът разпорежда откриването на едногодишен „образцов църковно-певчески курс по източно-църковно пение“ за нуждите на Храмовете в Ловчанската Епархия.

Издейства 15 000 лв. от Свещения Синод за подпомагане на пострадалите от наводненията през юли 1939 г. в Троянско. Дарява средства на женското дружество „Благодетел“, посещава най-бедните семейства в града, живеещи на ул. „Табашка“ и осигурява плат за дрехи на децата.

Не са забравени и затворниците, посещавани на празника на мира и любовта – Рождество Христово, и дарени с дрехи и храна. Наред с това Митрополит Филарет подарява походна църква на 34 Троянски пехотен полк с всички свещени предмети, необходими за извършване на Света Литургия (март 1941 г.).

Примерът, който Архиереят дава за взаимопомощ и съпричастие, за упорита работа в полза на всички Християни, намира последователи сред миряните и духовенството.

За кратко време Митрополит Филарет си спечелва уважението, почитта и обичта на своите пасоми. Усърдната му работа е оценена от Свещения Синод и това е една от основните причини за назначението му за временно управляващ Охридско-Битолската Епархия с градовете: Битоля, Дебър, Кичево, Костур, Крушево, Лерин, Охрид, Прилеп, Ресен и Струга, след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт през 1941 г.

С писмо на Свещения Синод от 1 май 1939 г. той е уведомен за избора на Синода, за което в писмото се казва, че за това е „уведомено и царското Правителство, което ще стори потребното, за да бъдете улеснени във Вашата дейност.“ На писмото Митрополит Филарет е написал собственоръчно следната резолюция: „Бог да благослови новото ни трудно служение в тия исторически и скъпи за българщината покрайнини.“

С лични средства Архиереят издържа много ловешки студенти и е обичан от епархиотите си заради своята непринуденост, ерудиция и любов.

На 13 декември 1941 г., бъдещият Ловчански Митрополит Максим, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския Факултет монашески постриг от Ловчанския Митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния Игумен на Рилския Монастир Архимандрит Натанаил. В периода 1943-1946 г. Митрополит Филарет е избран и за наставник на Симеон II по религиозното образование, заедно със проф. Михаил Арнаудов, който се ангажира с гражданското образования на малолетния цар.

Последвалите обществени преобразования в България след 9 септември 1944 г. постепенно откъсват хората от благотворното влияние на Църквата, духовенството и Словото Божие. Правителството предприема стъпки за постепенната изолация на духовенството от обществения живот. Министерството на народното просвещение издава окръжно № 396 от 6 октомври 1944 г., с което вероучението се изважда от учебната програма. Въвежда се задължителен граждански брак, а кръщелното свидетелство престава да бъде официален документ. По този начин още веднъж се ограничава възможността на Църквата да приобщава чрез тайнството на Светото Кръщение нови членове, което заедно със задължителния граждански брак изтласква нейното влияние, както от обществото, така и от личния живот на всеки негов член.

Новата Конституция от 1947 г. отделя Църквата от държавата и цялата благотворителна дейност става монопол на държавата.

Със закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и с акта за национализацията от 1947 г. властта нанася удар върху частната собственост в България, а в частност и върху недвижимата собственост на Православната Църква, която е важен източник на приходи, осигуряващ нейното съществуване и дейност. Редом с натиска върху Църквата като институция, оказван чрез законодателството, се осъществява и терор над духовенството. Митрополит Филарет също попада под ударите на новата власт. През 1946 г. в Ловчанската Митрополия започва финансова ревизия, продължила до 1949 г. След няколко проверки Митрополит Филарет е задържан под арест в началото на април 1948 г. По този повод, на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 май 1948 г. е решено: „Политбюро прави остра бележка на др. Димитър Георгиев – главен прокурор, че без да съгласува с Политбюро, по свое усмотрение, е счел за нужно да нареди за задържането на Ловчанския Владика във връзка с провежданото дознание срещу него. Натоварват се другарите Васил Коларов и Димитър Георгиев заедно да разгледат по същество въпроса за следствието и обвиненията срещу Ловчанския Владика и да излязат с предложение за по-нататъшни действия в това отношение“.

В крайна сметка Митрополит Филарет е освободен от затвора, но е държан под домашен арест и едва на 1 юли е допуснат да участва в сесия на пълния състав на Свещения Синод.

За времето на неговото светителство в Ловчанската Епархия са изградени 11 Храма, три от които в най-тежкия период на налагането на комунистическата власт. В Митрополитския дом по решение на Епархийския съвет през 1960 г. е направена галерия от портретите на Архиереите, заемали Ловчанската Катедра.

С благословението на Митрополита са открити църковни магазини в Ловеч и Ботевград, електрифициран е Етрополският Манастир на Света Троица.

Така, въпреки ограниченията на „народната“ власт, Митрополит Филарет не спира да работи за духовното въздигане на населението в Ловчанска Епархия. От запазена в Държавен архив-Ловеч кореспонденция със Столичната община и Епархийския духовен съвет в Ловеч разбираме, че през 1948 г. в Монастирите край Етрополе и Врачеш са летували в организирани лагери и летовища 6 хил. софийски деца. През тези години от съхранена скица в архива става ясно, че е прекаран път за Чекотинския Монастир.

На 28 юни 1960 г. в София неочаквано заболяване слага край на живота на уважавания и обичан от своите епархиоти Ловчански Митрополит. Траурното шествие се извършва с подобаваща тържественост. Преминава от София през Ботевград и Ябланица към престолния Ловеч, където на 30 юни Свещеният Синод начело с Патриарх Кирил участва в заупокойната служба за Митрополит Филарет. Голямата си любов към Ловеч и хората от Епархията Архипастирът паказва за последен път с избора си на своето „вечно жилище“. Погребан е в двора на Катедралния Храм на Света Троица в близост до външната стена на Олтара.

С дълбока скръб духовенството и миряните от Епархията се прощават със своя духовен водач. Остават съградените Храмове, посятата любов в сърцата на хората, примерът за всеотдайно служение на Бога, народа и Родината, и споменът за него.

Бог да упокои душата му!

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎