28 години от избора на Андруския Епископ Анастасий за Архиепископ на Тирана и на цяла Албания | VIDEO

In other languages: GR

Автор: Йордан Георгиев

На 24 юни 2020 г. се изпълват точно 28 години от избора на Архиепископа на Тирана, Дуръс и на цяла Албания г-н Анастасий (Янулатос).

По случай Празника на Свети Йоан Кръстител и годишнината от избора му за Архиепископ беше отслужена Божествена Литургия от Негово Блаженство Архиепископът на Тирана, Дуръс и на цяла Албания г-н г-н Анастасий в съслужение с Митрополита на Елбасан г-н Антоний, Митрополита на Амантия г-н Натанаил и Вилидския Епископ Астий.

С вълнение, Архиепископ Анастасий се върна към далечния 24 юни 1992 г. и си спомни: «Точно на 24 юни 1992 г., едно телефонно обаждане ме уведоми, че е бил избран нов Синод в Църквата на Албания от Вселенската Патриаршия и че аз ще бъда Архиепископ. Тогава условията бяха много трудни. Телефонното обаждане беше, когато живеех в един малък апартамент в жилищен блок в Тирана. Повечето църкви (храмове) бяха разрушени, бяха бедни. Дори и централният Храм на Благовещение беше много изоставен. В онзи ден не казахме, нито да, нито не. Следващите дни ги прекарахме в молитва и след това знаете какво стана. Нека да прославим Бога, защото след толкова много години, ни удостои днес да служим в този Храм».

Решението на Майката Църква да назначи Свещен Синод и да започне възстановяването на Албанската Църква от руините поставя началото на сегашното изключително добро състояние на тази Църква след 28 години – много енории, пълни с хора, с млади хора, катехизация, социална дейност, богослужебен живот и пр.

Тогава Андруският Епископ Анастасий като Патриаршески Екзарх решава да се върне към своите университетски задължения. Между 5 и 8 юни 1992 г. представители на Албанската Църква (по-точно остатъците от нея) като отец Козма Кирио, отец Гакио Петри, богослова Димитриос Бендули и отец Йоан Трембицка посещават Вселенската Патриаршия за първи път след гоненията, искайки от Вселенския Патриарх да постави като Предстоятел на тяхната Църква Патриаршеският Екзарх Епископ Анастасий.

И така, на 24 юни 1992 г. след предложението на Негово Божествено Всесветейшество Вселенският Патриарх г-н г-н Вартоломей, Светият и Свещен Синод на Вселенската Патриаршия избира за Архиепископ на Тирана, Дирахион (Дуръс) и на цяла Албания Патриаршеският Екзарх Андруския Епископ Анастасий (Янулатос), както и Архимандритите Христодул Мустакас за Митрополит на Корица (Корча), Александър Калпакидис за Митрополит на Аргирокастрон и Игнатий Триандис за Митрополит на Берат, Авлона и Канина.

Албанското правителство реагира незабавно, тъй като счита, че гръцкото правителство се опитва да се намеси отвън в една от трите най-големи религиозни общности –православната и да я контролира, тъй като мнозинството от православните са от гръцкото етническо малцинство в Албания. Тогава албанският президент Сали Бериша ясно заявява пред тричленното Патриаршеско представителство, състоящо се от Високопреосвещените Митрополити на Перга г-н Евангел и на Филаделфия г-н Мелитон, както и на Високоблагоговейния Протопрезвитер отец Илия (Катре), че приема избора на Архиепископ Анастасий, но по никакъв начин няма да приема „инсталирането“ на другите Йерарси от гръцки произход, според неговите думи. Новият Архиепископ е интронизиран на 02 август 1992 г. в присъствието на клирици и вярващи, представители от всички епархии в Албанската Църква, както и вярващи от Гърция.

След време, определени лица без никакво еклисиологично и богословско образование и познания, се опитват да оспорят каноничността на избора и интронизацията на Архиепископ Анастасий, защото бил етнически грък. 70% от православните християни в Албания са етнически гърци. Съвсем нормално е мнозинството от Архиереите и Архиепископа да е от този произход. Въпросът е, че към онзи период не е имало архимандрити от албански произход, които да бъдат ръкоположени за Епископи. Кого да ръкоположат, като дори няма клирици и монаси в Албания? Въпреки че, православните гърци в Албания са повече от православните албанци сегашното съотношение в Синода и в Епископата като цяло в тази Църква е 50 на 50 по отношение на етноса. И въпреки всичко, пак има недоволни албанци, основно неправославни християни или лица, макар и православни без никакви богословски познания.

Когато за цели 23 години Албанската Църква буквално беше ликвидирана, през 1992 г. Вселенската Патриаршия като единствена, съгласно Свещените Канони и Традиция, има компетентността да предприеме тази инициатива за възстановяването ѝ, както и изключителното право като Майка Църква да предоставя Томос за автокефалия. През 1937 г. Вселенската Патриаршия предоставя Томос за автокефалия на Православната Църква на Албания, която по време на комунистическия диктаторски режим на Енвер Ходжа беше най-жестоко преследвана в сравнение с другите поместни Църкви, намиращи се в комунистическия плен. Но през 1969 г. Църквата в Албания е ликвидирана, до нейното възстановяване от Вселенската Патриаршия през 1992 г.

Със съответните Патриаршески писма, разпратени от Майката Църква към останалите Предстоятели на поместните Църкви, Негово Всесветейшество призовава останалите Предстоятели да добавят в своите Диптиси след 40 години отсъствие ново избрания Архиепископ на Албания.

Процедурата по избора на Архиепископа на Албания приключва с предоставянето на титула „Негово Блаженство“ съгласно прот. № 1092/24.06.1992 г….

Източник: Tachydromos

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎