Томосът и делото срещу Порошенко за „създаването на ПЦУ“. Какви ще бъдат последствията?

Кръст на фона на знамето на Украйна близо до «Света София» в Киев, където се състоя Обединителният Събор, на който бе създадена Православната църква в Украйна. Киев, 15 декември 2018 г.

Петият президент на Украйна Петро Порошенко заяви, че Държавното бюро за разследване (ДБР) е започнало наказателно производство за «разпалване на междурелигиозна омраза със създаването на Православната Църква в Украйна».


Автор: Дмитрий Горевой, религиозен изследовател

Превод: Соня Димитрова

«Господа заседатели»

Това не е първият опит за «отбиване» на промените, настъпили в религиозната среда на Украйна през 2018-2019 г. с помощта на светски дела. Проруските депутати засипаха Конституционния съд на Украйна с предложения за отмяна на постановлението на Върховната Рада за обръщение на президента към Патриарх Вартоломей, за отмяна на законите за преименуване на УПЦ (МП) и свободната смяна на юрисдикцията. Скандалният Настоятел на «павилиона на улица «Десятинна»», Епископ Гедеон (Харон) подаде иск до Върховния съд. Московската и Киевската Патриаршия заведоха съдебни дела срещу Министерството на културата почти едновременно. Някои заради названието си, други – заради ликвидацията си.

А сега вече е образувано дело и срещу Порошенко за «разпалване на религиозна омраза». Формулировката е интересна. Нима в страната има пълна хармония и толерантност, и само действията на Порошенко сеят вражда? Години наред живеем в условията на жестока религиозна конкуренция, игра на ръба на фал, когато на милиони вярващи се лепва етикетът «безблагодатни грешници», но ДБР неизвестно защо едва сега видя, че имало проблем и то само в създаването на ПЦУ.

По някаква причина служителите на реда не се интересуваха, че в навечерието на Обединителния Събор депутатът Вадим Новински фактически отвлече Митрополит Агапит от УПЦ (МП), и му попречи да се присъедини към ПЦУ. По някаква причина служителите на реда не се интересуваха, че Епископ Банченски Лонгин нарече украинското Правителство «сатанинско» и саботираше мобилизацията. По някаква причина служителите на реда не се интересуваха и от това, че духовенството на УПЦ (МП) в Донбас и Крим подкрепяше окупаторите.

Свещеник от Московската Патриаршия благославя руския полковник Игор Гиркин (Стрелков), който по онова време е един от лидерите на групировката «ДНР». Окупираният Донецк, 10 юли 2014 г.
Окупираният Крим. Митрополитът на УПЦ (Московска Патриаршия) Платон благославя руска зенитна ракетна система с далечен и среден обсег С-400 «Триумф», разположена във Феодосия на 14 януари 2017 г.

Тормозът, унижението, дискриминацията и нанасянето на вреда на честта и достойнството са нещо нормално. Опитите да се поправи тази реалност, да се помага за признаването и премахването на разкола, така че повече никой да не бъде тормозен – «разпалване на омраза». Главното е да не ги объркате.

Изявлението на Порошенко за заведеното дело и по-нататъшното изясняване на обстоятелствата е истински хаос на пост-истината. Някои казват, че искът е бил подаден от почетния пенсионер Филарет, други, че е от неговата одеска енория, фронтменът на Партията на регионите през 2014 г. Михаил Добкин, твърди, че всичко това се случва благодарение на неговите старания. Почти невъзможно е да разбереш какво става.

Особеностите на националната несъстоятелност

Но все пак какво внезапно единодушие на привържениците на Москва и Патриарх Филарет. Не сме имали такова идеологическо единство отдавна, някъде от времето, когато Филарет загуби на изборите за Московски Патриарх.

Сега, както никога досега, информационните ресурси на УПЦ (МП) активно публикуват новини за Филарет и неговата борба срещу ПЦУ. Тонът на материалите е изненадващо неутрален, дори бих казал «съчувстващ». Вижда се, че авторите на статиите са на страната на Филарет. И това не е изненадващо. Древният старец с група маргинали не представляват заплаха за Московската Патриаршия в Украйна, за разлика от голямата, канонична и призната проукраинска църква, ръководена от млад Предстоятел.

Вече са се научили да играят на чувствата на стария църковен функционер. Като цяло случаят с Филарет е чудесна илюстрация на един от нашите национални недостатъци – невъзможността за договаряне. Именно това легендарно «където има двама украинци, там са три хетмани» е квинтесенцията на нашите проблеми. Желанието да се унищожат (или поне да се опита) постиженията от исторически мащаб само защото няма да те наричат «велики отче» – о, да, това е в наш стил.

Желанието да «удариш» противника възможно най-силно, дори с цената на част от суверенитета и религиозната независимост, се осъществява лесно. Това важи не само за почетния глава Филарет, но и за Зеленски. Това е стилът на политическата култура в Украйна, нещо повече – това е стилът на мислене на повечето украинци.

Арогантният служител или деканът-корупционер, които изобщо не се ориентират в своите области на знания, буквално избутват образованите професионалисти. И така е навсякъде, в държавата, в училищата, в Църквата. Ето защо имаме проблеми във всички области. Имаме държава, но суверенитетът не ни е силен. Имаме икономика, но поне една трета от нея е в сянка. Имаме «най-доброто образование», само дето учениците ни по някаква причина избират Словакия и Полша. Имаме Автокефална Църква, но тя все още не е призната от всички. Научихме се добре да имитираме работа. Ние създаваме форми, без да ги запълваме със смисъл.

В тази връзка наказателното дело срещу Порошенко заради Томоса е плът от плътта на украинския феномен. Безсмислено е, няма перспективи. То е създадено заради самото него, за формално изпълнение на неформално нареждане. За отметка.

Единственото, което то може да донесе, е мобилизация на електората. Проруските сили са по-склонни да се обединят около някой, който ще произнася лозунги от типа «Петя, лягай в затвора за Томоса». И Добкин го разбира това, изненадващо е, че Медведчук, Шарий или Новински не са започнали да доказват, че и те имат отношение към иска.

Дори самият Порошенко не пропусна възможността да се възползва от тази тема. Това дело очевидно ще му донесе политически дивиденти и след няколко месеца можем да видим увеличение на рейтингите на «Европейска солидарност» (партията на Петро Порошенко – Бел. прев.). Въпросът е в това, че кръгът от хора, за които Томосът и Автокефалията са важни, е много по-широк от този на гласувалите за Порошенко. Познавам много свещеници, които сега са в ПЦУ (те са принадлежали към различни юрисдикции), които миналата година са агитирали срещу тогавашния президент. Сегашното отъждествяване на Петро Порошенко с ПЦУ увеличава неговата електорална база.

Проукраинският електорат ще изостави Зеленски, ако бъде ревизиран законът за езика, бъде прекратена подкрепата за армията или бъде поставено под въпрос създаването на ПЦУ.

Политическото преследване на петия президент на Украйна ще бъде възприето от верните също и като дискриминация на Църквата, а Порошенко, напротив, като съюзник и главен противник на режима на Зеленски. Всъщност властите правят услуга на «Европейска солидарност». Преследваните хора са обичани в Украйна. Това са последствия от колониалното минало. Виктимизмът е универсална индулгенция.

Владимир Зеленски се опитва да бъде «всичко за всички». Да обедини опонентите и да сплоти антагонистите. С всяка нова стъпка, с всяко конкретно решение той губи привържениците си.

Проруският електорат ще отиде при Медведчук, защото Зеленски се придържа към рамките на европейските и евроатлантически направления. Проукраинският електорат ще изостави Зеленски, ако бъде ревизиран законът за езика, бъде прекратена подкрепата за армията или бъде поставено под въпрос създаването на ПЦУ. «Армия, език, вяра» (мотото на предизборната кампания на Порошенко – Бел. прев.) не донесе на Петро Порошенко преизбиране за втори мандат, но това не означава, че пренебрегването на тази триада ще бъде от полза за Зеленски.

Източник: Радіо Свобода

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎