Автор: Татяна Деркач, специално за «Духовний фронт України»

Превод: Соня Димитрова

Духовний фронт України» публикува поредица от публикации на религиозната изследователка Татяна Деркач за постъпките на руското ръководство, които трудно се вписват в образа на «истински православни вярващи». И какво общо имат шаманите, амулетите и Шамбала – четете в първата част.

В Русия започнаха да се случват много необясними неща. Отначало постсъветското общество беше потресено от историята за похода към Кремъл на якутския шаман Александър Габишев, който искал да прогони нечистата сила, олицетворена от Путин и неадекватната реакция към това от руските власти. Е, човекът си върви, представя се за шаман-войн, иска да «изгони Путин». На кого пречи? Но силовите структури са вдигнати на крак, 20 човека на брой от ОМОН (акроним от руското «отряд мобильный особого назначения» – «мобилен отряд с особено предназначение»  Бел. прев.) щурмуват къщата му. Шаманът е обявен за опасен екстремист и е отведен в психиатрична болница. Всичко това щеше да изглежда пълна лудост, ако нямаше причини да мислим, че Кремъл наистина вижда в този невисок упорит човек заплаха.

Преди няколко дни главата на РПЦ Патриарх Кирил освети екстравагантна сграда, която неизвестно защо беше наречена Храм. При това главен Храм на Въоръжените сили на Руската федерация. Има ли връзка между тези неща и какво трябва да знаем за духовното търсене  на руското ръководство – покровителя на РПЦ?

На някои хора всичко, написано по-долу, може да се стори авторски хипотези или спекулации, но има факти, които трудно могат да бъдат оборени.

В какво вярва Путин?

Няма съмнение, че арестът на Габишев е инспириран от политическото ръководство на Русия. Абсурдността на проведената операция подсказва, че Кремъл е повярвал в магическата сила на шамана. Възможно ли е това? В крайна сметка, ние сме свикнали да считаме целия политико-бюрократичен и бизнес топ-мениджмънт на Русия за верни чада на Руската Православна Църква (РПЦ). Те инвестират милиони във възстановяването на православните Храмове, редовно пътуват до Атон, организират доставката на Благодатния огън от Йерусалим, финансират докарването на мощи от различни поместни Църкви…

Но в действителност, това е далеч от истината. Да започнем с «главатаря» на тази държавно-частна корпорация – Владимир Путин. Той се появява в руските Храмове от време на време, но ритуалните му действия надхвърлят стандартния набор на влезлия за малко християнин: «да се прекръстиш и да запалиш свещ». Поне това е максимумът, който е публично достъпен. Но руските медии редовно се питат дали Путин изобщо е вярващ и по-конкретно православен. Редовно му напомнят следните «манифести на православието»:

«Комунистическата идеология много прилича на Християнството»,

«Кодексът на строителите на комунизма е сублимация, примитивен откъс от Библията»,

«Ленин е положен в Мавзолея – по какво това се различава от мощите на Светците за православните? Казват ми: не, няма такава традиция в християнския свят. Как така няма? Отидете на Света гора, вижте, там има мощи на Светци»,

«В кого вярвате?» – «В човека, в неговите добри намерения».

Медиите забелязаха как на Богоявление през 2018 г., когато влиза в дупката в леда, Путин се прекръства отляво надясно.

Формално го позиционират като православен и дори му приписват духовник – Митрополит Псковски и Порховски Тихон (Шевкунов). Но според хората, които познават Путин, това е само ситуативно или конюнктурно прикритие за неговата истинска синкретична космологична концепция. Тогава защо РПЦ? Самият той обяснява, че през 1996 г. когато му изгоряла вилата, оцелял само алуминиевият му кръст. Това беше, струва ми се, първият път, когато при Путин се появи амулет, защитна муска.

Но президентът на Руската Федерация не се спря на християнските амулети, ако съдим по по-нататъшните му сакрални експерименти. Много е писано в пресата за няколкото му опита да завладее Атон. През 2001 г. «Богородица не го пусна»: метеорологичните условия рязко се влошиха – мъгла и сняг. През 2002 г. – много секретно посещение на Атон през Страстната седмица, но то отново се провали. Поредното „превземане на Атон“ беше планирано за 05-07 септември 2004 г. Според сценария, Путин е трябвало да доплава до Света Гора с военен кораб, а след това да се спусне от небето с хеликоптер. Но се случва трагедията в Беслан – и отново нищо не се получава. Александрийският Патриарх Петър VII полетява с хеликоптера на Путин – и става много необяснима самолетна катастрофа, и Патриархът, както и редица други религиозни личности (Митрополити и други клирици – Бел. прев.) загиват. Следващият щурм – през 2005 г. – бе белязан от това, че на пътя пред колата на Путин изкача магаре и Путин е принуден да се придвижва зад задницата на магарето. На връщане русофобската магарешка разходка се повтаря. Според обитателя на Монастира Симонопетра това е било знак на Божията Майка към Путин. В навечерието на президентската кампания през 2012 г. Путин отново се опитва да си проправи път към Атон, отново през Страстната седмица – тогава не му дават виза … гръцките власти! Последният, шести опит да се закрепи на Света гора е през 2016г. Именно тогава той успява да се възкачи на креслото на византийските императори. Явно упоритостта на магарето му е помогнала.

Интересното е, че тогава вече президентът на Руската Федерация носи кабалистичен червен конец-муска на ръката си.

Очевидно, някъде след първия знак от Богородица, Путин решава да диверсифицира рисковете от нападение от зли сили и се обръща към шаманизма. Става въпрос за търсене на входа в Шамбала, покоряване на тотемни животни, интерес към учението на семейство Рьорих и търсенето на така наречените «места на силата».

Портала на Шамбала

Може би всички са забелязали, че Путин прекарва всичките си отпуски в Алтай, главно в Република Тива (Тува). Какво така непреодолимо го привлича там, особено заедно с министъра на отбраната Сергей Шойгу – етнически бурят и потомък на шаманско семейство? Всичко е просто. Путин е обсебен от три неща: всемогъщество, безсмъртие и сигурност. Оттук краката растат в търсене на Шамбала, изследванията на «генетичната корекция» на човека и обръщането към езотерични, направо прекалено окултни практики на «енергийна защита».

Но всичко по реда си. Да дадем думата на самия Путин и неговите събеседници.

«Република Алтай е едно от най-уникалните, свещени места, които трябва да пазим».

«Според президента, Горен Алтай трябва да се превърне не толкова в туристически център, колкото в свещен, сакрален център. Националният лидер приветства идеята за Горен Алтай като прародина и център на тюркоезичните народи по света. В тази връзка, президентът възложи на своя апарат да поработи върху идеята за провеждане на форум на главите на тюркските държави в Горен Алтай».

Всякакви учени и политолози правят всичко възможно да угодят на президента на Руската Федерация, като редовно му подхвърлят доказателства, че Алтай бил прародината на всички велики цивилизации. Руските изследователи твърдят, че Путин се е заинтересувал от алтайския мистицизъм през 2014 г.: «Президентът вече е посетил много свещени места и когато избухна войната и избухнаха размирици, той намери точката на силата в Алтай. Ако е така, това е съвсем логично. Според Алтайския Билик (това е древният корен на руската народна мъдрост), когато започнат промени и възникнат вълнения, владетелят трябва да се върне към изворите на реката на живота». Активно му набиват в главата, че именно Алтай е общият корен на славяните и тюрките, и че именно това «място на силата» може да се превърне в сборната точка на Русия, която се състои от тези два етногенетични типа. Да не забравяме и Златната Орда като държаво-изграждаща сила на Русия, която се е образувала в Алтай от улуса на Джучи, синът на Чингис хан. А гробът на самия Чингис хан уж също бил в Тува. Е, къде другаде да търсим пръстена на всемогъществото? Поне сега стана ясно защо през 2007 г. Виктор Янукович отиде в Алтай шаманите да му лекуват коляното. Отлична възможност за решаване на междудържавни проблеми.

Изобщо Путин има слабост към търсенето на «места на силата»: като Валдай, Селигер и Изборск, където са основани най-големите политически клубове-дискусионни площадки; Кубан, където се намират резиденциите на Путин и Патриарх Кирил, заобиколени от долмени; Херсонес – мястото на покръстването на княз Владимир. По принцип, на Путин не му пука каква енергия излиза от «местата на силата» – стига всичко да служи за негова защита. Съдейки по всичко, на Путин му се е сторил недостатъчен киевският купел, където са кръстени славяните. Киев отблъсна Путин, както по-рано го отблъсна Атон. Трябвало е да вземе поне Херсонес – нека си стои.

Руската Православна Църква, колкото и да се старае, така и не можа да се превърне в монополист в сферата на доставките на силна енергия за своя безсмъртен президент. Пандемията от коронавирус изглежда, че въобще може да погребе образа на РПЦ като най-могъщия «доставчик на благодат». Това е логично: как Църквата може да осигури свещено могъщество на Путин, ако тя не можа да защити собствените си свещеници и Епископи от коронавирусна смърт. Най-вероятно това директно ще намали интереса на руското ръководство към Православието като такова, което от своя страна може да повлияе на подкрепата за украинския клон на РПЦ. Особено след масовия мор в Киево-Печерската Лавра.

Но да се върнем към Шамбала.

Тувинските шамани настояват, че в тяхната република близо до разрушената крепост Пор-Бажин е северният вход на Шамбала. Шегата настрана, но през 2007 г. Сергей Шойгу организира «археологическа експедиция» там и убеждава Путин, че наистина там се намира входът към Шамбала.

Ако шаманизмът все още е откровено «силно питие» за руснаците, все по-голяма популярност придобива смесицата от Православие и окултна езотерика – агни-йога («Жива етика», учението на Рьорих). Съборното осъждане на това синкретично учение от окултен произход от РПЦ през 1994 г., по никакъв начин не се отрази на почитането на «културното наследство на Рьорих». Въпреки че, според определението на Архиерейския Събор на РПЦ, «хората, които споделят ученията на тези секти и движения и още повече допринасят за тяхното разпространение, са се самоотлъчили от Православната Църква».

Обществото «Рьорих» събира внимателно всички панегирики на Путин по отношение на агни-йогата, като например «Аз чета Учението на Живата Етика от детството си». През 2019 г. Путин се разбира със сръбския президент Вучич за необичаен обмен: руснаците дават на сърбите петербургския лист на Мирославовото Евангелие, а сърбите дават на руснаците няколко картини на Рьорих. Дмитрий Медведев, тогавашният министър-председател на Руската Федерация и вярно чадо на РПЦ, прави блестящ коментар по темата в духа на «духовните връзки играят важна роля за сближаването на руския и сръбския народ».

По време на визитацията в известния китайски манастир Шаолин през 2006 г., «В. Путин с радост получи от игумена Ши Юнсин като подарък свещените сутри на психо-физическото учение за шаолинското кунг-фу, като отбеляза, че дъщерите му ще се зарадват на такъв подарък». И така, въпросът е, за какво й е на козата акордеон? «Монасите от Шаолин проведоха тренировка в спортната зала. Ши Юнсин запозна президента на Руската Федерация с един от майсторите по «ушу» на име Ши Янчжоу и каза, че този опитен майстор е в състояние да използва «ци гун» като мощно средство за самозащита и отблъскване на врага». Ци гун (дори боен или по-твърд) не е бойно изкуство, за разлика от кунг-футо, а е система от определени източни психо-практики.

Още тогава слабостите на Путин започнаха да изплуват на повърхността и да се експлоатират от различни заклинатели.

Източник: Духовний Фронт України