Презвитерско ръкоположение след половин век в граничния остров Кастелоризо (Мегисти)

Автор: Йордан Георгиев

На 14 юни 2020 г., Неделя на Вси Светии, за местната Църква на Сими и Кастелоризо, без съмнение този ден може да бъде определен като специален и исторически, понеже в рамките на пастирското си посещение на граничния остров Кастелоризо (Мегисти), Високопреосвещеният Митрополит на Сими и Кастелоризо г-н Хрисостом ръкоположи за презвитер дякон Христос Симеонидис, новият Ефимерий на тамошната енория на Свети Георги в  Пигади.

Високопреосвещеният Митрополит на Сими, по настояване, по молба и с благословията на Негово Божествено Всесветейшество Вселенският Патриарх г-н г-н Вартоломей относно нуждата от възстановяване на редовния енорийски живот в горепосочения Храм назначи постоянен ефимерий, който да обгрижва тази енория. Новоръкоположеният за презвитер дякон Христос Симеонидис ще бъде Ефимерий на този Храм. Митрополит Хрисостом винаги особена грижа и любов прави всичко възможно за своето паство на този отдалечен остров да се чувства добре и да води активен енорийски живот.

Митрополит Хрисостом припомни, че от Министерството на образованието и вероизповеданията, разбирайки спецификата на това място и отдалечеността на този остров, без никакъв проблем са отпуснали щатна бройка за енорията на Свети Георги на остров Кастелоризо.

Ръкоположението е било определено за Третата Неделя от Великия пост, но поради извънредните обстоятелства заради пандемията от коронавирус е отложено за по-нататък, а това време е дошло на празника на Вси Светии, според думите на Митрополит Хрисостом.

Митрополит Хрисостом отслужи Архиерейска Божествена Литургия в тамошния Митрополитски Храм на Светите Константин и Елена, в съслужение с Игумена на Свещената Обител в Панормито, Негово Високопреподобие Архимандритът на Вселенския Престол отец Андониос Патрос, с Архиерейския наместник на острова протопрезвитер Георгиос Малтезос и с дякон г-н Георгиос Какакьос.

На богослужението съучастваха множество жители на острова, заедно с представителите на кметската власт, военни, полицаи, служители от Гранична морска полиция, както и много гости от Родос, Сими, Атина и др.

Новоръкоположеният презвитер, произхожда от Солун, женен е и до скоро е служил на клира като йеропсалт от немалко години. На 33-годишна възраст, той завършва катедрата по Философия и Педагогика на Философския факултет на Аристотелския университет, притежава магистърска степен от Факултета по Изящни изкуства, както и от Богословския факултет на същия университет. Подобно на него, неговата презвитера Екатерина Симеониди също не е от острова, а от Атина. Тя е завършила Катедрата по Химично инженерство на Политехническия факултет на Солунския университет. И двамата, отлично боравят с чужди езици, познанието на които несъмнено ще представлява основно средство в свещеническото и пастирското служение на това място, тъй като островът се посещава от много туристи и поклонници от много европейски страни, както и от потомците на емигрантите от острова, намерили своето убежище в далечна Австралия и Нова Зеландия.

Πηγή:  Ἱερά Μητρόπολις Σύμης, Τῆλου-Χάλκης και Καστελλόριζου

Любопитно:

Остров Кастелоризо или официално Мегисти е малък остров от състава на Додеканезите. Той се намира на разстояние от 1,5 морски мили от югозападните малоазийски брегове (дн. Турция) и на 72 морски мили от остров Родос. От остров Кипър е на разстояние 150 морски мили, а от Пирея 328 морски мили.

Бреговата ивица на острова е 19,5 км. Според последното преброяване от 2011 г. на острова постоянно живеят 492 жители. По време на летния сезон през острова преминават десетки хиляди гръцки и чужди туристи, както и такива, които призхождат от острова, но живеят на друго място. Остров Кастелоризо е единственият населен остров от групата острови в този район. Още 13 острова около Кастелоризо са гръцка територия: Свети Георги, Агриелея, Вуцакя, Мегало Мавро Пойни, Микро Мавро Пойни, Полифадос ена, Полифадос дио, Ро, Савура, Стронгили, Трагонера, Псоми и Псорадя, а останалите малки островчета са част от територията на Турция. 13-те малки острова заедно с остров Кастелоризо образуват Община Мегисти. Остров Стронгили представлява най-източната част на гръцката държава.

На остров Кастелоризо се стига по два начина: по море съответно между 2 и 4 часа време в зависимост от скоростта и вида на кораба/ферибота, както и по въздух за 45 мин. от Родос. Летището се намира на 4 км от пристанището, като ги свързва единственият асфалтиран път на острова. На острова има малки автобуси и таксита, с които може да го разгледате. На острова има множество еко пътеки. Повечето туристи предпочитат да го обиколят пеша.

Единственото селище на острова е град Кастелоризо с кварталите Пигадия, Хорафия и Мандраки. В селището има много стара архитектура. Сградите са в стила на додеканезката архитектура. Те са разположени амфитеатрално около морето. Строени са от местен камък и дървесина от Мала Азия, желязо и керемиди от Аталия (Анталия) и Марсилия (Франция). Името Кастелоризо произхожда от итал. Castello Rosso, т.е. Червен Замък.

***

През 1903 г. на острова в двете училища са учили около 1000 момичета и момчета. В този период са построени Митрополитският Храм на Светите Константин и Елена, на Свети Георги в Лука, на Свети Георги в Пигади и други по-малки по размер храмове, както няколко Монастира, малки църквички и десетки параклиси. До 1903 г. на острова са живели между 12 и 14 000 души, от които абсолютно мнозинство православни гърци, както и малко гърци мюсюлмани. През 1904 и 1905 г., когато  Османската империя започва да набира млади мъже от острова, за да служат в армията, т.е. обречени на сигурна смърт, тъй като османците са имали план да пуснат гръцките младежи от острова на предните редици при евентуални военни действия с освободената част от Гърция в онзи период. От този период започва сериозна емиграция от острова. На 1/14 март 1913 г.  жителите на острова прогонват малката османска военна част и обявяват съюз със свободна Гърция, който не е бил приет от Великите сили. За две години островът се самоуправлява с непряката подкрепа на Кралство Гърция, докато в началото на 1914 г. Великите сили се събират в Лондон и вземат решение островът да се върне в Османската империя заедно с островите Имврос и Тенедос, които днес са част от Турция въпреки, че са били със 99% гръцко православно население.

По време на ПСВ Франция се опитва да направи острова своя военна база, което се случва на 28 декември 1915 г. Това води до намесата на Германия, която винаги е подкрепяла Османската империя пряко или непряко. От отсрещния малоазийски бряг островът е обстрелван от германска артилерия, разположена по искане на Османската империя. Французите заедно с помощта на местното население възпират германците и османците да превземат острова. Французите остават на острова до октомври 1920 г. На 01 март 1920 г. Франция предава острова на Италия срещу голяма сума пари. Корабоплаването, търговията и телеграфическите услуги се сриват, тъй като островитяните не могат да издържат на италианското иго и на последиците от Малоазийската катастрофа за гръцкото население в Мала Азия. По този начин, започват големи емиграционни вълни към Австралия, Египет, Атина, Родос и на други места. Населението намалява от 14 000 на 2 000 души. Италианците използват острова за пътнически хидроплани. През 1926 г. земетресение от 8 по скалата на Рихтер разрушава голяма част от постройките на острова.

По време на ВСВ остров Мегисти е с чувствително намаляло население, което въпреки всичко посреща с голям ентусиазъм и надежда английските командоси, които акустират на острова на 24 февруари 1941 г. Въпреки всичко, английските съюзници на Гърция през ВСВ напускат острова и се връщат италианските окупатори. На 13 септември 1943 г. гръцкият военен кораб „Адмирал Кундурьотис“ акустира на острова и го освобождава. След това става разпределителен център за съюзниците англичани.  През октомври и ноември 1943 г. островът става сцена на военни действия  и сражения срещу германците, които нахлуват от малоазийския бряг. Тогава голяма част от жителите на острова бягат на отсрещния малоазийски бряг като бежанци, а други за бежанския военен лагер в Нузейрат в Газа, Палестина. Само „Госпожата на Ро“, г-жа Деспина Ахладьоти остава на малкия скалист остров Ро за да издига всяка сутрин гръцкото знаме, и така цели 40 години.

След освобождението на острова от германците, стотици британски войници пристигат там и започват да плячкосват изоставените къщи. Когато жителите на острова са поискали да се завърнат, британците го подпалват, за да прикрият своите престъпления. Пожарът унищожава 1400 къщи. Островът остава под съюзническа военна окупация, както останалите острови от групата Додеканези, които на 07 март 1948 г. с подписания Парижки мирен договор се обединяват с Кралство Гърция. По време на двете световни войни островът е бомбардиран и опустошаван многократно като по-голямата част от жителите му се изселват най-вече в Австралия.

Малкият остров Кастелоризо изобилства от големи, средни и малки по размер храмове, вкл. и от Монастир на Свети Георги, както и десетки параклиси. На острова има само една джамия, която е реставрирана и в нея се помещава музей.

В света има около 30 000 души, които имат корени от този малък остров. В последните години се наблюдава завръщането на малка част от тези емигранти, сред които повечето са пенсионери, които искат да изживеят старините си на острова на своите предци.


Остров Мегисти и съседните му 13 острова от високо:


Няколко снимки от острова:


Няколко снимки от Монастира на Свети Георги:

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ