Празникът на Свети Николай Кавàсила в Митрополията на Верия и неговото учение | СНИМКИ

In other languages: GR

Автор: Doxologia INFONEWS

Днес на 20 юни честваме паметта на един велик византийски учител и богослов на Светата ни Църква Свети Николай Кавàсила.

Той е роден в Солун през 1322 г. сл. Хр.  Бащината му фамилия е била Хамаетос, но решава да запази фамилията на своята майка, заради неговия вуйчо Архиепископът на Солун Нил Кавàсила. Той завършва риторика, теология, философия и естествени науки в Солун и Константинопол. Бил е изключително образован за своето време, дори и за нашето.

Свети Николай много бързо приема вижданията и идеите на Свети Григорий Паламà за източния мистицизъм и исихасткия дух. Свети Николай Кавàсила е оставил много трудове – богословски, литургически, аскетически и дидактически, както и поздравителни слова, писма, текстове от социален и политически характер. Има много трудове и за православното монашество, както и срещу еретическото учение на Варлаам и Акиндин.

Почива в мир, някъде след 1391 г. Поставянето му в лика на Светиите става на 19 юли 1983 г.

Днес на 20 юни 2020 г., Негово Високопреосвещенство Митрополитът на Верия, Науса и Кампания г-н Пантелеймон отслужи и проповядва Словото Божие в Свещения Храм на Свети Димитър в Кавàсила, област Иматия за празника на Свети Николай Кавàсила.

Негово Високопреосвещенство в своята проповед отбеляза някои моменти от богословието на Свети Николай Кавàсила, подчертавайки следното:

«Днес нашата Църква тържествува и празнува един от  най-великите свои богослови, който се свърза с това място. Празнува Свети Николай Кавàсила, един Светия, който макар и да е живял в света, макар да се е занимавал с философия и астрономия, успя да се доближи до Тайнството на Православната вяра и да навлезе в най-съкровеното и най-свято място на Светая Светих, както пише в своите съчинения.

Той е съвременник и приятел на едни от най-великите богослови исихасти като Свети Григорий Паламà и Свети Филотей Кокин. Той показа по своя начин пътя, през който може да премине духовно един човек и да успее да се спаси и да се обожестви.

Едно от най-значителните му съчинения, в което описва пътя, който трябва да следва всеки вярващ е неговия богословски труд: „За живота в Христа“.

И за да няма съмнения и недоразумения относно това какво означава живот в Христа, Свети Николай Кавàсила изяснява още в началото на своя труд и дело. Животът в Христа, пише той, „не е бъдещ въпрос, не е нещо, което ще живеем, когато умрем или след бъдещия Съд. Животът в Христа се ражда тук на земята, по време на нашия земен живот и оттук започва, но завършва в бъдещето, когато ще отидем един ден в Царството Божие“. Понеже, както обяснява Свети Николай Кавàсила, нито настоящият живот може да постави изцяло живота в Христа в човешките души, нито бъдещият живот, ако не сме положили неговото начало тук на земята. Този живот, продължава Светията, „е нашата подготовка за бъдещия живот. И това се доказва от Притчата за десетте девици, за петте мъдри девици и петте неразумни, които не са взели елей за своите светилници“, т.е. не са се подготвили и така са останали без Младоженеца и извън Царството Божие.

Другият пример, който дава Свети Николай Кавàсила за да стане още по-ясно е този с ембриона, който се подготвя 9 месеца в утробата на майката, преди да излезе в света и да се роди, така и човекът се подготвя в този живот, докато дойде часът да се роди в бъдещия живот.

Фактът, че животът в Христа започва тук на земята се удостоверява от Самия Христос, Който обещава на своите ученици, че ще бъде заедно с тях „през всички дни“ на техния живот. Тази истина потвърждава и Свети Апостол Павел, когато пише „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20 – Бел. прев.).

Как обаче е възможно да живеем заедно с Христос в този живот? На този въпрос, отговорът на Свети Николай е ясен и категоричен – чрез Тайнствата на Църквата. Той казва „ние се раждаме, възсъздаваме се и свръхестествено се съчетаваме със Спасителя“.

Постоянното живеене във Светите Тайнства формира човека в Христа Бога. Кръщението му дава съществуването, Миропомазанието усъвършенства новия вярващ, а Божествената Евхаристия „съхранява и удържа“ този живот в Христа. Затова, когато се причастяваме, свещеникът казва „за опрощаване на греховете и живот в бъдещия век“.

Причастяването с Тялото и Кръвта Христови е началото на вечния живот и не може да предаде никаква болест, както богохулно заявяват някои в последно време във връзка с пандемията от коронавирус. Божественото Причастие с Тялото и Кръвта Христови предава само живот и разбира се живот вечен. А без него, не е възможно да живеем във вечния живот. Божествената Евхаристия е последното Тайнство, но Тайнство на Тайнствата, според Свети Николай Кавàсила. Но това предполага и съучастието ни и в другите Тайнства. И така, когато участваме в това Тайнство подготвени, ние сме в общение с Христос, ние се намираме в контакт с Него, ставаме причастни на Тялото и  Кръвта Христови, т.е. на същото това Тяло, което е разпнато на Кръста и към същата онази Кръв, която Господ пролива за нас на Голгота; и живеем Христов живот, така че да можем да го продължим по Божията Благодат в Царството Небесно.

Всичко, което написал Свети Николай Кавàсила, не е просто теория, а живият опит, преживяване, това е опитът на Светиите на нашата Църква, опитът от личния ни живот, който води човека в Царството Небесно.

Затова нека чуем днешното слово на празнуващия Светия и нека се опитаме да го приложим, осъзнавайки, че ако искаме да живеем вечно близо до Христа, ще трябва да живеем с Него на земята, ще трябва да се опитаме да се съединим с Него чрез Тайнствата на Църквата, за да бъде винаги с нас и във вечния живот, по ходатайството на празнуващия Свети Николай Кавàсила. Амин!

ΚΣΤ´ Παύλεια: «Καβασίλεια 2020». Πανηγυρική Θ. Λειτουργία επί τη εορτή του Αγίου Νικολάου Καβάσιλα.

Πηγή: Ἱερὰ Μητρόπολις Βεροίας, Ναούσης καὶ Καμπανίας

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎