ПРАВОСЛАВНАТА ГЕОПОЛИТИКА НА РУСИЯ – VI ЧАСТ: Еврейският въпрос и евразийството

Автор: д-р Искрен Иванов – преподавател по международни отношения в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“ и гост-изследовател в Тексаския Университет, САЩ. Специализирал е в Университетите на Принстън, Йейл и Делауеър, както и в Университета в Гранада. Гост-преподавател в Университета „Сорбона“, Франция.

Автор е на книгата „Православната геополитика на Русия“ – част от международно изследване, посветено на руското влияние в България. Изследването разглежда начина, по който Москва инструментализира Православието, за да влияе не само върху Православната Църква в България, но и върху политическите нагласи в страната. Зад тези опити за жалост се крие философия, която няма нищо общо с Православната вяра, а по-скоро напомня за неофашистките идеологии от началото на XX век.

* * *

Еврейският въпрос и евразийството

Еврейският въпрос винаги е заемал особено място в политическия живот на Русия. Яков Абрамович Бромберг е представител на класическото евразийство, който обръща внимание на този въпрос. Неговите идеи за сценариите, по които еврейският въпрос може да бъде разрешен с помощта на евразийството го превръщат в изключително спорна фигура. Недвусмислено е обаче, че неговите идеи повлияват сериозно върху работата на останалите представители на движението, включително и на съвременните неоевразийци, които виждат в творчеството на Бромберг удобен аргумент за политиката на Русия спрямо Израел.

Бромберг дава своята интерпретация за това в какво всъщност се състои еврейският въпрос в Русия, противопоставяйки културните специфики на евреите в Азия и Западна Европа. Отправна точка за разликите в тези специфики са конкретните исторически обстоятелства и по-специално приемането на юдаизма от хазарите. По този начин Хазарският хаганат се превръща в един от пазителите на юдейската религиозна традиция през Средновековието. Затова и срещите на хазарите с южните славянски племена се определят от автора като първата среща между Русия и евреите (Бромберг 1931, 10). Тази среща е била предопределена тъй като въпреки че при сблъсъка надделели славяните, хазарската юдейска традиция трайно намерила приемственост в Новгородско – Киевското княжество също както по-късно Византия намерила приемственост в лицето на Русия.

За да избегне обвиненията в расизъм, Бромберг построява своето обяснение защо съществува връзка между еврейския въпрос и евразийството. В основата на това обяснение стои изясняването на отношението на еврейската интелигенция в Русия към Октомврийската революция и по-конкретно участието на някои нейни представители в последвалите репресии (Бромберг, О необходимом пересмотре еврейского вопроса. Евразийски сборник 1929, 23). За Бромберг това поставя еврейският народ като цяло пред дилема с три лица: да съхрани своята хилядолетна религиозна традиция; да се разтвори в рамките на западноевропейския „прогресивно – хуманистичен“ модел; да стане част от безбожния режим на болшевиките. В този контекст е употребено и понятието „източноеврейски“ народ, което обозначава евреите в Русия (Бромберг, О необходимом пересмотре еврейского вопроса. Евразийски сборник 1929, 43). Авторът аргументира своето разделение по доста интересен начин: за него западните ционисти подменят ядрото на юдейския идеал – Светият град Йерусалим като вместо да се стремят към нетленния Небесен град те го „оплътскостяват“ и принизяват с желанието си да владеят географски съществуващия Йерусалим. По този начин той на практика обяснява какво представлява ционизмът, подчертавайки че той е силно покровителстват от Запада. Освен това Бромберг държи на тезата, че източните евреи са поставени пред по-тежката дилема: да сътрудничат на режима или не, затова и заемат особено място в рамките на целия еврейски народ. Затова и те трябва да поведат народа към културно – религиозно възраждане, което да се противопостави на материалистичното господство на XX век. Онези, които откажат да участват в процеса на възраждане, а предпочетат да сътрудничат на болшевиките авторът заклеймява като „ционисти“. Основно средство за осъществяването на това възраждане е месторазвитието, което вече беше разгледано подробно като понятие в настоящото изследване. Доброволното и мирно съжителство между Русия и останалите славянски народи, съчетано с културно – религиозното възраждане ще доведат до формирането на огромно евразийско пространство. То ще генерира свръхнационална култура, която да се противопостави на западноевропейския материалистически дух. Бромберг не приема тезата на повечето евразийци, че Православието може да бъде сплотяващ фактор е рамките на такова пространство. Според него това, което обединява народи в многонационална Евразия е не религията, а уникалната култура, в чиито център стои Русия. За да се стигне до утвърждаването й обаче е необходимо преди всичко падането на болшевиките от власт. И именно затова еврейският народ трябва да вземе участие в евразийското движение.

Установявайки връзката между еврейския въпрос и евразийската идея, Бромберг ситуира нейния анализ в контекста на отношенията между Изтока и Запада. В неговите рамки той обръща внимание на основните причини, поради които еврейската интелигенция в Русия реагира положително на революцията и политиката на Запада. Подобен тип положителна реакции се тълкува като равнозначна на прозападните настроения сред останалата част от руската интелигенция. Основната причина, поради която това се случва е невъзможността на Русия да предложи ефективно разрешение на еврейския въпрос (Бромберг, Евреи и Евразия 2002, 4), което води до разделение сред руската интелигенция. От една страна са онези, които подкрепят евреите и тяхната роля в политическия и обществен живот – авторът ги нарича юдофили. От другата страна застават представителите на радикалните екстремистки течения, които под влияние на западния материализъм се стараят да разрушат всякакви вероизповедни различия, което се посреща изключително отрицателно от евреите в Русия. От този сблъсък се ражда и руският антисемитизъм.

Бромберг дефинира евразийството като широко културно – историческо, религиозно – философско и обществено – политическо течение, което цели да осмисли културната катастрофа и бъдещето на Русия (Бромберг, Евреи и Евразия 2002, 6). То обяснява съществуването на пространството Русия – Евразия, на неговите религиозни специфики, на битовите особености на народите, които го населяват. Не на последно място, защитава Евразия от упадъка на материалистичния Запад, доминиран от агресивната романо – германска цивилизация. Именно поради това евразийството е в състояние да разреши еврейския проблем в една нова Русия, която според автора рано или късно ще се надигне отново след падането на болшевиките. От това заключение на Бромберг следва, че той вижда в основата на разрешаването на еврейския проблем преди всичко разрешаване на проблемите между хората, така че да няма изкуствено създадени противопоставяния между тях. За Бромберг единственото противопоставяне, което не е създадено изкуствено, а съществува истински, е противопоставянето между Изтока и Запада. Пример в това отношение е несъвместимостта между западната демокрация и уникалния евразийски политически проект. Несъвместимост има дори в религиозно – цивилизационен план: както евреите на Изток са много по-различни от евреите на Запад, поради влиянието на материализма, така и между Православните и Римокатолиците има непреодолима преграда, поради секуларизирането на Рим. В този смисъл източноеврейският народ и православните се явяват религиозен фундамент в Евразия, който съществува в естествена културна противопоставеност на западните ционисти и „секуларизираните“ латинци. Фигурата  на Христос повече обединява евреи и християни в Евразия тъй като гоненията и погромите над юдеите в Европа напомнят гоненията и погромите над християните (Бромкберг 2002, 20). И това според автора е основното доказателство, заради което евреите не бива да бъдат съпричастни към делата на революцията. Нещо повече, именно пренебрежителното отношение към християните, довежда някои от членовете на еврейската интелигенция до изкушението да симпатизират на болшевиките. Наред с това те не бива да се обръщат със симпатия и към папския престол в Рим, защото по този начин стават съпричастни към ционизма. Причината за това е, че Рим се стреми и винаги се е стремял също толкова много към овладяването на Йерусалим, колкото и западните евреи. Общият проблем, който може да възникне в отношенията между Православие и Юдаизъм в Русия се дължи не толкова на някаква веризповедни различия, колкото на царската власт, която понякога е била доста репресивна или на материалистичното влияние на Запада и марксизма. Православието обаче може да предложи решение и на двата проблема в рамките на евразийския проект. Репресивната царска власт може да изчезне чрез отделянето на духовна и светска власт (кесаревото – на кесаря, Божието – на Бога), а западното влияние може да бъде възспирано чрез отблъскването на влиянието на безбожния и насилнически Запад. Бромберг говори за качествата на особеното „руско“ православие, което в най-голяма степен е съхранило християнското предание и не се е поддало на западни влияния – мотив, който ще влезе трайно в реториката на евразийците от следващите десетилетия. За автора това руско православие не само не трябва да влиза в контакт с католическия Запад – то е призвано да се бори с него.

От разгледаните дотук религиозни аспекти на евразийството става ясно, че визията на Бромберг има някои уникални характеристики, които отсъстват в гледните точки на останалите представители на класическия период. Например, авторът пряко обвързва евразийският проект с еврейския въпрос в Русия. Но  съществуват и някои общи акценти, които доказват, че Бромберг недвусмислено може да бъде причислен към представителите на класическото евразийство. Той твърди, че с революцията най-сетне е настъпил часът, в който Изтокът трябва да се обедини и да отстоява своята самобитна и уникална култура пред Запада (Бромберг, Запад, Россия и еврейство 1931, 73). Именно затова първопричината за появата на евразийството се крие в нуждата от обяснителен модел, който да сложи в някакви рамки – исторически, емпирически и т.н. самобитната и уникална култура на Русия – Евразия. Единствената разлика с някои от останалите автори е, че Бромберг отива малко по-далеч и смята, че този обяснителен модел трябва да има по-дълбок, трансцедентен смисъл т.е. да е в състояние да обясни каква е ролята на Русия в историята на човечеството и защо точно такава роля й е отредена да следва. Авторът нарича още тази роля „вселенско предназначение“, а като основен аргумент в нейна полза изтъква това, че Русия съчетава в себе си идеята за Третия Рим и Новия Израил (наследникът на Византия и автентичният хранител на Православието) (Бромберг, Запад, Россия и еврейство 1931, 81). Роля, която несъмнено включва в своя сценарий отпор на Запада, който през този исторически период става все по-антисемитски.

Накрая, но не на последно място е необходимо да подчертаем, че Бромберг е и един от първите евразийци, който открито противопоставя евразийския модел на американския икономически модел. И ако Европа е дефинирана като средище на шовинизма, анархизма и моралния упадък, то САЩ са жестоко заклеймени като „капище на мамона“ (Бромберг, Идет ли мир к идеократии? Евразийская хроника 1935, 4). Рисувайки подобна мрачна картина Бромберг отбелязва негативните страни на американския политически модел, довел до ръст на организираната престъпност, жестока експлоатация на труда, криза на политическия елит, некомпетентност на бюрократичния апарат; единственото, което крепи един такъв политически режим е американският оптимизъм[1]. Интересното е, че авторът слага край на своите разсъждения с прогнозата, че в бъдеще предстои война между Америка и Япония, за която САЩ не са готови нито морално, нито военно. Както историята е доказала част от прогнозата на Бромберг се оказва правилна, но друга – не.

Връзката между еврейския въпрос в Русия и евразийството си остава заслуга на творчеството на Бромберг, която обаче и до днес е противоречиво възприемана в самото еврейско общество. Неговата идея, че евразийският проект може да разреши този въпрос предлага сценарий, който става неосъществим в рамките на СССР. От друга страна антикатолическата, антиевропейската и антиамериканската му реторика се превръщат в постоянна величина в творчеството на евразийците от всички периоди.


[1] Очевидно тук Бромберг има предвид „американската мечта“ тъй като говори за привлекателността на американското общество, което предварително се е разграничило от европейската традиция.

Източник: Иванов, Искрен. Православната геополитика на Русия. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2019.

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎