Пандемията предизвиква сериозни промени в Руската Църква

Превод: Йордан Георгиев

Повишеният процент на коронавирусната инфекция сред руските църковници може сериозно да навреди на отношението към Православието за дълго време. Държавата също е видяла за себе си, че Църквата не е в състояние да се справи със собственото си паство.

Руската Православна Църква е в разгара на една трагедия. Нейните свещеници, монаси и паство умират от новия коронавирус. Официалните данни показват, че процентът на случаите с коронавирус сред московското духовенство е много по-висок от средния сред обикновените московци.

Нещо повече, дори стана ясно, че в Църквата има един разкол, който отива далеч по-дълбоко от идеологията. Неочаквано, някои от най-лоялните към Църквата и държавното ръководство произлизат от онези, които Патриарх Кирил, ръководителят на Православната Църква, преди е наричал „предатели в редиците“ и ги е отлъчил заради техния либерализъм. От друга страна, патриотичните и консервативни кръгове предизвикаха неспазване на мерките за обществено здраве, стигайки до протести и „мъченичество“.

Докато коронавирусът се разпространяваше в руската столица, Патриарх Кирил избегна да поеме лична отговорност за затварянето на църквите. Писмото, което е изпратено на московския клир на 11 април, малко повече от седмица преди Православния Великден, съветва богомолците да си стоят вкъщи и да не ходят на църковни служби през Страстната седмица, е било подписано от Митрополит Дионисий – функционер, неизвестен на църковниците и вярващите. А  решението, което беше публикувано на 20 април, с което беше разширен „режима на ограниченията за посещение на храмовете“, просто цитира главния лекар на Москва г-жа Елена Андреева.

Но много епархийски Архиереи са поели отговорност. Коронавирусът предизвика процес на децентрализация в Руската Православна Църква. Епископите изведнъж си спомниха, че според Каноните всеки от тях е ръководител на епархийска Църква, докато Патриархът е просто първи сред равни. Саратовският и Волски Митрополит Лонгин влезе в пряка конфронтация със светските власти, като отказа да затвори църквите за Пасха, което доведе до обиколки на полицейски патрули около църквите в града.

Не всички инициативи на Йерархията на Църквата, бяха за противопоставяне срещу официалните съвети за спиране разпространението на коронавируса. Псковският Митрополит Тихон апелира към вярващите многократно по време на Великия пост да не посещават Псковско-Печорската Лавра, както направи и Епископ Панкратий от Валаамския Монастир. Това бяха успешни опити да се защитят монасите и храмовете. За разлика от тях в Троицко-Сергиевата Лавра в град Сергиев Посад почти всички, които бяха вътре, се заразиха с вируса. Архимандритът на Лаврата е не друг, а самият Патриарх.

Пандемията възкреси понятието за мъченичеството в умовете на много църковници. Притивопоставянето на една безбожническа власт, която изисква отричането от Христос, е един от принципите на църковните учения. В крайна сметка, не е минало много време, когато съветският режим екзекутираше свещеници. Много от жертвите на Червения терор, включително последният цар и неговото семейство, са канонизирани през последните години и тези жертви никога не минават без да бъдат споменати, когато църквата се нуждае от данъчни облекчения или законодателни привилегии от сегашния режим. Изведнъж губернаторите, здравните власти и полицията затварят църкви за пореден път, а отказът да се спазват правителствените правила за затварянето на църквите се възприема от някои като нова форма на мъченичество.

Една сериозна икономическа криза в Църквата е неизбежна. Приходите й спаднаха заедно с броя на посещенията, тъй като малко хора все още са свикнали да правят дарения чрез интернет вместо в църквата. Освен това, общите доходи на хората намаляват, а това означава и намаляване на благотворителните дарения. Някои Епископии предоставиха подкрепа на свещениците, докато други наказват онези, които се осмеляват да попитат дали биха могли да платят по-малки такси на Епископията. Така или иначе, най-страдащите са духовниците, които в някои региони са на ръба на бедността.

Държавната йерархия е видяла на различни нива, че Руската Православна Църква не само, че няма стратегия при форсмажорни обстоятелства, но и способност да се справи със собственото си паство, без да прибегне към светските власти; също така, тя  е в състояние да „забие нож в гърба“ на областните управители, от които църквата получава финансова подкрепа от години. Фактът, че Монастирите и паството станаха горещи точки за вируса и че Църквата не иска да си го признае, че това може сериозно да навреди на отношението към Православието сред голяма част от обществото за дълго време. И отново най-много ще пострадат нисшите клирици, като много от тях напълно подкрепят затварянето на храмовете – ще бъдат заклеймени като социална група.

В същото време, религиозните практики се развиват онлайн и извън църквите, които за църковната Йерархия остават като сива зона. Някои от тези практики с времето вероятно ще станат официални и ще доведат до реформи. Хигиенните процедури, въведени в началото на епидемията, ще останат в сила в много храмове, след като тя премине и това ще постави под съмнение идеята за неизменността на църковните обреди. Вярващите, които са се събрали около харизматични лидери като Схиигумен Сергий (Романов – Бел. прев.), които прокълнаха онези, които са отговорни за затварянето на храмовете и определиха правителството като „сатанинско“, ще останат в тази сива зона. Те ще трябва да се справят с това, макар Патриархът да отказва да го прави от много години.

Накратко, ако светът никога няма да бъде същият след пандемията на коронавирус, тогава е сигурно, че дори църквата няма да бъде същата.

Източник: Carnegie.ru & Ρωμαλέω Φρονήματι

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal