Николай Каверин: «Православните» митове за Великата отечествена война (войната на СССР с Германия) | Коментар на Николай Назаров

Фреска от „Главния военен Храм на Руската Федерация“

Превод: Doxologia INFONEWS

(…) Митология, неподкрепена от никакви препратки към църковни или архивни източници, се скита от книга на книга. Автор на повечето от тези митове е Протойерей Василий Швец. Повечето от неговите съчинения са представени в книгата «Русия преди второто пришествие» (М., 1993, 1994 и др.) – един вид енциклопедия на православното миротворчество, съставена от Сергей Фомин. Тези митове са включени и в книгата на Йеромонах Филаделф (Моисеев) «Застъпница усърдна» (М., 1992).

Повествованията на Протойерей Василий Швец (без позоваване на каквито и да е източници!) може да изглеждат много набожно, защото те са свързани с дълбоко почитания от вярващия руски народ Казански образ на Божията Майка – Усърдната Застъпница за християнския народ. Необходимо е обаче да предупредим лековерния читател да не се доверява сляпо на всичко, което е излязло от перото на Протойерей Василий Швец и след това е влязло в различни сборници за войната.

Няма да анализираме всички описани от отец Василий събития, само накратко ще отбележим, че те по никакъв начин не могат да съответстват на историческата истина.

Например според Протойерей В. Швец по съвет на Митрополита на Ливанските планини Илия (Карам) (Антиохийска Патриаршия), който веднага след началото на Втората Световна война усърдно се моли за спасението на Русия от вражеското нашествие, И. В. Сталин по време на блокадата на Ленинград се срещнал с Митрополит Алексий (Симански) и Сергий (Страгородски) (стр. 273). Обаче не можем да открием никакви исторически сведения за подобна среща и както ще видим по-долу, тя не е могла да се осъществи. И като цяло е много съмнително, че Сталин е могъл да се съветва с Архиерея на Антиохийската Църква през 1941 г., тъй като Сталин приема при себе си руски Архиереи едва през 1943 г.

Това прилича на друг мит, цитиран в книгата «Русия преди второто пришествие»: «Безспорен факт е идването на блажената Матрона в Царицино през октомври 1941 г. при И. В. Сталин» (с. 271). Първата историческа среща на Сталин с тримата Митрополити на Руската Православна Църква Сергей (Страгородски), Алексей (Симански) и Николай (Ярушевич), която коренно променя отношението на съветската държава към Църквата, става, както е известно, на 4 септември 1943 г. Тогава Сталин хвали патриотичната дейност на Православната Църква, и отбелязва факта, че от фронта идвали много писма, които одобрявали подобна позиция на духовенството и вярващите, и дава съгласието си за свикването на Събор и избора на Патриарх, предлага да се отворят духовни академии и училища за обучение на свещенослужители, и разрешава публикуването на ежемесечно църковно списание (Журнал на Московската Патриаршия), и нарежда да се обърне внимание на въпроса за освобождаването на Архиереите и духовенството, които са в изгнание, лагери и затвори. Именно от септември 1943 г. навсякъде започват да се отварят хиляди Храмове, затворени по-рано през годините на безбожните петилетки.

Но да се върнем към съчиненията на Протойерей Василий Швец. Неговите съобщения за шествие с Казанската Икона на Божията Майка около обсадения Ленинград, отново по указание на Митрополита на Ливанските планини Илия, което той предал на съветското Правителство, не изглеждат правдоподобни (с.273).

Какво е представлявал обсаденият Ленинград? Непрекъснати бомбардировки и обстрели, глад и липса на вода, пълна тъмнина и люти студове през зимата – това е реалната ситуация в града на река Нева, свързан само с «пътя на живота» през Ладожското езеро до останалата част от неокупираната територия на страната. По време на блокадата, продължила от 8 септември 1941 г. до 18 януари 1943 г., митрополит Алексий (Симански) постоянно е пребивавал в обсадения Ленинград [всъщност достоверно е известно за поне едно отпътуване на Алексий от обсадения Ленинград, по време на което той се среща със Сергий. (Страгородски) в Уляновск – Бел. ред.], така, че той не е могъл да има никакви срещи със Сталин, колкото и да му се е искало на Протойерей Василий Швец и на съставителя на книгата «Русия преди Второто Пришествие». Владика Алексей непрекъснато е извършвал богослужения в Катедралата, споделяйки със повереното му за обгрижване паство героичното пребиваване в обсадения град. Владиката е служил сам, без Дякон, сам е четял поменанията за «всички загинали от глад и язви» и всяка вечер е отслужвал Молебен към Свети Николай, и е обикалял с чудотворната Икона около Катедралата, в която е живял по онова време. (…)

При тези обстоятелства просто не е имало нито условия, нито възможности, нито сили, нито духовенство за провеждането на лития с Иконата на Божията Майка около града, обкръжен от фашисти.

Както си спомня ленинградският архиерейски наместник Протойерей Николай Ломакин, който по време на блокадата е бил в постоянен контакт с Митрополит Алексей, «Владика Митрополит безстрашно, често пеша, посещаваше ленинградските Храмове, извършваше богослужение, разговаряше с духовенството и миряните, носещи навсякъде бодрост, вяра в победата, християнска радост и молитвено утешение в скръбта. Владиката сам, понякога болен, по всяко време на деня приемаше миряните и духовенството, които идваха при него. С всички се държеше като равен, приветлив – за всеки намираше ласка, знаеше как да ободри малодушните и да подкрепи слабите. Никой не си тръгваше от нашия Владика опечален, без да бъде духовно окрилен. Владиката предоставяше материална помощ на мнозина от личните си средства; лишаваше себе се, по християнски споделяше храната си. В желанието си да утеши молитвено и духовно, и да поощри паството си през трудните дни на обсадата на Ленинград, Владика Алексей често сам извършваше Опелото на починалите от гладно изтощение миряни, без да ги дели и правеше тези погребения особено тържествени» (Журнал на Московската Патриаршия, 1945, № 4, с. 26–27).

Едва пробивът на блокадата през януари 1943 г. позволява на Митрополит Алексей да предприеме пътуване в много трудни условия, за да се срещне и да се посъветва с Патриаршеския местоблюстител Сергей (Страгородски). След Архиерейския Събор през 1943 г. Митрополит Алексей се завръща в своя страдащ град. На 11 ноември 1943 г. той е награден с правителствения медал «За отбраната на Ленинград».

След излизането на книгата «Русия преди Второто Пришествие», благочестивата легенда за полета през декември 1941 г. над Москва с Тихвинската Икона на Божията Майка непрекъснато се повтаря (стр. 275). Нека припомним още веднъж, че преди историческата среща на Сталин с тримата Митрополити на Руската Православна Църква през септември 1943 г. не може да се говори за никаква религиозна пропаганда и още по-малко във войските. Необходимо е ясно да се разбере сложността и трагичността на положението с отбраната на Москва през октомври–декември 1941 г., за да се разбере, че за такъв «полет с Икона», когато германците вече са били в покрайнините на столицата, пилотът, който би се осмелил да направи това, го е очаквала безпощадна присъда от военен трибунал.

Прот. В. Швец пише, че по време на отбраната на Сталинград Казанската Икона е стояла сред войските на десния бряг на Волга и затова германците не са успели да победят войските:

«Прочутата Сталинградска битка започва с молебен пред тази Икона и едва след това е подаден сигнал за настъпление. Иконата е била пренасяна на най-трудните участъци на фронта, където положението е било критично, до места, където се е готвило настъпление. Свещеничеството е отслужвало Молебен, войниците са били поръсвани със Светена Вода...» (с. 275). Когато е описвал такава неправдоподобна идилия (огромна част от руското свещеничество по това време е била в затворите и лагерите), Протойерей В. Швец вероятно е объркал битката при Сталинград с Бородинската (която е била през 1812 – Бел. Doxologia INFONEWS). Всичко, описано от Протоиерей Василий, просто не се е състояло, независимо от това колко красиво и благочестиво се чете.

Според участниците в Сталинградската битка (бащата на автора на тези редове е воювал от първия до последния ден в състава на действащата Червена армия и е участвал в чин офицер в битката за Сталинград) не е имало никакъв Молебен пред докараната Казанска Икона преди началото на битката, дори и Икона не е имало. Фронтоваците само свидетелстват, че във всички съхранили се Православни Храмове духовенството е възнасяло молитви за победата на нашата армия. Припомняме за пореден път, че битката за Сталинград се е случила седем месеца преди съдбоносната за Църквата среща на Сталин и трите най-висши Йерарси на Руската Православна Църква в Кремъл.

Всяка година непосредствените участници в битката за Сталинград и свидетели на тези събития стават все по-малко и по-малко, а неудържимото въображение на създателите на църковни митове е готово да съчини най-нелепите небивалици, представяйки ги като «предания» и истински чудеса. И такива «предания» и «чудеса» се скитат от една книга в друга, като изкривяват историята на Руската Православна Църква и намаляват подвига на руския войн на полетата на Великата Отечествена война. (…)

Когато четете в същата книга «Русия преди Второто Пришествие» за битката за Кьонигсберг такива думи: «Преди самото руско нападение «в небето се появи Мадоната» (както те (германците) наричат ​​Богородица), която беше видима за цялата германска армия, и абсолютно на всички (германци) им отказа оръжието – не можаха да направят нито един изстрел … По време на това явление германците паднаха на колене и мнозина разбраха какво се случва и кой помага на руснаците» (стр. 276), тогава наистина героичният подвиг и смелост на руския войник се превръщат в евтини и глупаво режисирани епизоди от филма «Падането на Берлин»…

И накрая ще отбележим, че (…) Ленинградският Митрополит Антоний (Мелников; † 1986) се е отнасял изключително негативно към съчиненията на Протойерей Василий Швец.

Фреска от „Главния военен Храм на Руската Федерация“

Коментари от Михаил Викторович Назаров

(…) Бих искал да добавя няколко свои думи именно за духовната същност на тази война, тъй като не намирам точност при уважавания Н. Каверин, а това ми се струва пропуск. Във войната имаше два различни и пряко противоположни компонента:

1) защита на нашата земя от нашия народ от чуждо нашествие и

2) защита на антинародната безбожна власт, която успя да оседлае руския патриотизъм и временно с измама използваше Църквата за своята отбрана.

В резултат на това народната победа, върху олтара на която робовладелческата комунистическа партия, без да пожали пушечното месо, постави над 40 милиона жертви, беше присвоена от антинародната власт и в крайна сметка се превърна в пирова победа за държавата на СССР, която се разпадна в резултат на самоубийствената политика и идеология на КПСС.

(…) Трудно ми е да си представя, че «Божията Помощ и молитвите на Дева Мария» са били насочени именно към това и то е «довело до славна победа». Възможно ли е да я считаме за «славна»? Господ може също така да позволи победа на други сили, ако хората не са готови да се покаят за своето страшно революционно падение и не са достойни за Божието покровителство. Дали тогава в СССР е било изразено такова покаяние, или «или цяла Русия се е молила» без разкаяние за преходните земни военни успехи и за личното запазване на живота (своя и на близките) – под червените пентаграми и с името на Сталин на уста? И дали цяла Русия се е молила? Според честни очевидци изобщо не е могло да има такива молитви в армията. Така че «славният» резултат от войната (включително и външнополитически: комунизацията на Източна Европа с унищожаването на три православни монархии, прочистването на общоевропейската национално-християнска съпротива (…)) – трябва да бъде съизмерим с неизпълненото пророчество на Преподобни Аристоклий (Прочетете още: Пророчеството на Преподобни Аристоклий за войната и защо то не е изпълнено.)

Единственото достоверно потвърдено чудо, споменато от автора – появилото се в нощното Сталинградско небе в най-критичния момент от битката «Знамение, сочещо за спасението на града, армията и за бързата победа на съветските войски» – също постоянно се цитира в съветската патриотична литература, заедно с фантазиите на Протойерей Швец обаче «за съжаление, в доклада на упълномощения [този единствен архивен документ има предвид Н. Каверин. – Ред. РИ] премълчава за това какво точно са видели войниците в небето над Сталинград през ноември 1942 г.» и колко са били: цялата армия или само малка група при изпълнение на бойна задача. Публикувани са частни доказателства, че това е била «жена в бяло» и дори директно Богородица, но Знамението ѝ е могло да бъде предупредително, вразумяващо и дори плашещо (малко вероятно е на Богородица да ѝ е харесвало името на града наречено на палача-богоборец и другите комунистически символи на Червената армия). Така че тълкуването на знамението като «сочещо победата на съветските войски» може да бъде много субективно. Каверин правилно припомня, че всички чудеса трябва да се проверяват дали съответстват на духа им. Възможно ли е тази жена да е била езическата «Родина-Майка» на Вучетич?

Тази моя забележка не отрича възможната Божия помощ, спасителното ходатайство и чудотворните появи на Богородица и Светци пред отделни съветски войници лично, заради техните молитви, когато те са извършвали жертвени постъпи и са давали душите си «за своите приятели» (така е било и при Власовската РОА; в емиграция в «Дружеството за немско-руско приятелство» аз чух и за един немски войник Л., на когото Богородица се явила над селски Храм в Русия). Но това няма нищо общо с «православното» фалшифициране на «славната победа».

Сред другите примери за «православно избелване» на атеистичния режим трябва да припомним писмото до Бог на Александър Зацепа, намерено на тялото му след битката на Атлантическия бряг по време на десанта на американските войски през 1944 година. Зацепа е бил унтер-офицер в 642-и руски батальон на РОА в състава на Вермахта. Писмото е публикувано за първи път през 1960 г. в изданието на Монреалския Монастир на Руската Православна Църква в чужбина. В СССР, разбира се, никога не е било публикувано. В постсъветските православни издания в Руската Федерация това писмо до Бога е било възпроизвеждано много пъти, без да се посочва емигрантският първоизточник (тъй като само от там е могло да се вземе), с изопачаванията, освен това авторството се приписва на съветски войник, загинал на съветско-германския фронт.

Източник: Credo.Press

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎