ИЗВЪНРЕДНО: Втори документ за манипулирания избор на Ловчанския Митрополит Гавриил през 2001 г.

Автор: Doxologia INFONEWS

Скъпи читатели, на пощата на Doxologia INFONEWS отново получихме друг важен документ като потвърждение и продължение на първия документ във връзка с противоканоничния, незаконния и неморалния избор на Макариополския Епископ Гавриил за Ловчански Митрополит.

На снимката по-долу се вижда страничка от личния дневник на Смоленския Епископ Нестор (бил е Викарен Епископ на Ловчанска Митрополия) (+1925–2013).

ОРИГИНАЛ

И ето какво записва той:

Преди два дни от София се върна иеромонах Симон – студент задочник (Архимандрит Симон Бодуров е бивш Игумен на Бачковската Свещена Обител. Днес се намира в Митрополията на Русе. – Бел. ред.). Между другото каза, че в столицата открито се говори „Гавриил беше натрапен в Ловеч, а не избран. Затова помогнал неговият приятел митрополит Питирим от Московската патриаршия. Възможно е! Те са големи приятели.

Споменатият Волоколамски и Юриевски Митрополит Питирим в дневника на Епископ Нестор е същият този Питирим, който е помогнал изключително много на Гавриил Ловчански (Цветан Методиев Динев), когато привидно е бил на богословска специализация в Москва. Всъщност е бил на агентурно-ченгеджийска специализация там.

Митрополит Питирим е бил агент на КГБ. През 80-те и 90-те години на миналия век е имал огромно влияние в Свещения Синод на Московската Патриаршия. Когато Митрополит Гавриил е бил в Москва и е учил там по линия на КГБ, са станали близки.

* * *

Някои важни моменти от житейската история на Цветан Методиев Динев (Гавриил Ловчански) и внедряването му в редиците на Свещения Клир.

Гавриил (Динев) произхожда от типично комунистическо и ченгеджийско семейство с привилегии в тогавашното безбожно и богоборческо социалистическо общество. Той е роден на 16 юли 1950 г. На 3-годишна възраст заминава със своите родители за Чехословакия по партийна линия чак до 1966 г. Цели тринадесет години е живял там, където завършва и основното си образование. След като се завръща в социалистическа България през 1969 г. започва да учи във Висшия институт по архитектура и строителство. Висшето си образование завършва през 1973 г. По време на следването си се запознава с Епископ Партений Левкийски, който, според биографията на Динев, става негов изповедник и му оказва силно влияние, въпреки че ние от Doxologia INFONEWS не виждаме да му е оказал дори минимално влияние – Епископ Партений е бил изключително умен, образован човек и грамотен богослов. Тези качества липсват у Гавриил Динев.

През 1973 г. се премества да живее в Клисурския Монастир на Света Петка край Банкя, където Схиигумения Мария става негова духовна наставница. На 27 декември 1979 г. на 29-годишна възраст е постриган за Монах, приемайки името Гавриил.

И така, комунистът Цветан Динев, изведнъж „преоткрива“ Бога.

През 1980 г. Епископ Партений го ръкополага за Йеродякон, а на празника на Свети Дух същата година за Йеромонах, като бива назначен за Игумен на Монастира, където е постриган.

През 1984 г. завършва задочния курс на Софийската Духовна Семинария и изведнъж, като човек на БКП и ДС вътре в Църквата, го изпращат привидно за специализация в Московската Духовна Академия. Всички агенти са ги изпращали за специализации там, по онова време. Всъщност, през този период той се специализирал в ченгеджийството, доносничеството и в това, как да разяжда Църквата отвътре и да създава впечатление на вярващ духовник, за да може да заблуди все повече хора, които с чисто сърце вярват в Бога, а не в болшевизма и „Света“ Русия.

Става въпрос за периода между 1984 и 1986 г. Това не е случаен период. Изведнъж той попада съвсем „случайно“ под ръководството на Митрополит Питирим Волоколамски и Юриевски. Все пак, нали трябва да се създава впечатление за извършване на някаква научна дейност. Както казахме по-горе, точно в този период Митрополит Питирим е с най-силни позиции в Московската Патриаршия, заради активния му агентурен живот. Същият е известен с агентурното си име „Аббат“. Агент „Аббат“ е един от най-активните и отлично обучени агенти на КГБ. Дори през 1989 г. става народен представител в парламента на СССР.

Същият Питирим предава своите агентурни познания и на младия Гавриил, който, след като се завърне в България, и докато е жив, ще докладва и работи винаги за интересите на СССР, съответно и за Руската Федерация.

Забележете къде Гавриил е възведен в архимандритско достойнство – в т.нар. Българско църковно подворие на Светите Кирил и Методий в Москва. Това е люпилня на русофили и агенти, и свързочна връзка между Москва и агентите в България. От своя страна, Москва също си има подворие в София. Така двете подвория играят активна роля в задълбочаването на комуническите и русофилски отношения между Българската Патриаршия и Съветската Църква–Московска Патриаршия, създадена от международният престъпник и убиец на милиони невинни хора Йосиф Сталин. И днес положението е същото. Затова повтаряме, че Руското подворие в София, както и българското в Москва са абсолютни излишни и ненужни! Да не говорим, че т.нар. подвория по руски образец приличат повече на църковни посолства, отколкото на някакво представителство. И от канонична гледна точка такъв тип отношения по руски модел не кореспондират със Свещените Канони, по начина, по който днес съществуват.

И забележете, кой въвежда Гавриил в архимандритско достойнство. Не кой да е, а самият Митрополит на Минск и Беларус Филарет – друг агент на КГБ, който заема един от най-високите постове в йерархията на съветските служби.

А през 1986 г. Гавриил Динев защитава докторат по богословие със заглавие „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочествието през 19 век“. Той няма да пише за Светите Отци, тъй като те не са от значение за него, а ще пише за руските Светии, които за русофилите са най-велики на света и най-благочестиви и набожни, въпреки многото съмнения, неясноти и фалшификации при техните канонизации. Днес, такива като Гавриил, издигат дори в култ тези Светии, за сметка на всички останали, само защото са от руски произход. Това е недопустимо и богохулно. Ние не почитаме Светиите заради техния етнически произход, какъвто те нямат след канонизацията им, защото стават Светии на Бога, а не на нас хората или на Родината ни. Но това е друга тема на анализ.

През 1986 г. Гавриил става предстоятел на българското подворие в Московската Патриаршия, за да има още време във връзка с неговото агентурно обучение, иначе ще трябва да се върне в България. Той ремонтира подворието, реставрира според информацията всички храмови икони.

За тези си заслуги (привидно) е награден на два пъти от тогавашния Московски Патриарх Пимен. Разбира се, той в действителност е награден, защото приключва успешно своето агентурно и ченгеджийско обучение. Просто се използва моментът да бъде награден за възстановяването на Храма, но в действителност за края на агентурното обучение.

През 1988 г. Гавриил (Динев) участва в организацията по посещението на Българския Патриарх Максим в Москва по случай 1000-годишнината от покръстването на Киевска Рус, т.е. на украинския народ, който руснаците представят като руски народ.

През 1991 г. Динев се завръща в България и е назначен за Протосингел на Свещената Софийска Митрополия. От 1994 г. отново е назначен за Игумен на Клисурския Монастир. Привидно по време на вътрешната схизма (народному разкол) в Българската Патриаршия застава на страната на каноничната Църква и се обявява срещу Алтернативния Синод.

Но точно тук през 1998 г., по наша достоверна информация, той заплашва Българския Патриарх Максим, че ако не го ръкоположи за Епископ, той ще премине на страната на разколниците. И така, Патриарх Максим, който в онова време губи немалка част от клириците и бива заобиколен от множество предатели, от безизходица решава да го ръкоположи за Епископ. Това става на 19 октомври 1998 г. в Рилския Монастир. Получава титула Макариополски и е назначен за Викарий на Софийския Митрополит.

На 21 януари 2001 г. абсолютно противоканонично, незаконно и неморално е избран и утвърден г-н Гавриил за Ловчански Митрополит със съдействието на Волоколамския Митрополит Питирим от Московската Патриаршия. След това е имало много брожения около неговия избор, но след натиск от Москва чрез Митрополит Питирим върху Свещения Синод на БПЦ, след седем дена, т.е. на 28 януари същата година неговият избор е утвърден от Синода на БПЦ. И така се поставя началото на едно голямо руско и болшевишко зло в Православната ни поместна Църква.

Грешката на покойния Левкийски Епископ Партений, който го постригва за Монах, отваря вратите на агента Цветан Динев (Гавриил Ловчански) да развращава Църквата отвътре със своята еклисиологично-еретическа московска идеология, и да създава зависимости към Москва у други Митрополити X, Y и Z.

„И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“ (Матей 10:26)

СНИМКИ

ЕФЕКТ
Смоленски Епископ Нестор (+1925–2013)
Ловчански Митрополит Гавриил (Цветан Методиев Динев)
Волоколамски и Юриевски Митрополит Питирим
Гробът на Митрополит Питирим на Даниловските гробища в Москва.