ЕКСКЛУЗИВНО: На кого пречи автокефалията на Украинската Църква?

Как православните украинци в продължение на година и половина след предоставянето на автокефалия защитават правото си да излязат от влиянието на Русия и да имат независима Поместна Православна Църква


Вижте на украински език и на гръцки език


Автор: Митрополит Винницки и Барски на ПЦУ Симеон (Шостацки)

Превод: Соня Димитрова

Този текст е реакция на статия, която наскоро се появи на гръцки православен сайт. В нея се разказва за събитията в енорията в село Лука-Мелешкивска, Винницко-Барска Епархия, където спорът между вярващите от УПЦ на Московската патриаршия и Православната Църква на Украйна (ПЦУ) продължава година и половина. Авторите разглеждат събитията от гледна точка на привържениците на Московската Патриаршия, но ние сме убедени, че ситуацията трябва да бъде показана изчерпателно, тъй като гръцките читатели, които се интересуват от украинските църковни въпроси, имат право да знаят как виждат ситуацията в Лука-Мелешкивска в каноничната Православна Църква на Украйна. Нещо повече, проблемите, които съществуват в това село, са характерни за много други енории, които са решили да се присъединят към Поместната Православна Църква на Украйна. Всички те до известна степен са подложени на натиск от привържениците на Московската Патриаршия. Само в района на Виница има стотина такива енории.

Решението на вярващите да се присъединят към каноничната Украинска Църква всеки път предизвикваше бурна агресивна реакция от страна на УПЦ на Московската Патриаршия. Подобен разрушителен сценарий се разиграваше в повечето енории. В населените пунктове, където се провеждаха събрания на вярващите по въпроса за промяна на църковната юрисдикция, пристигаха десетки свещенослужители на УПЦ МП (= РПЦвУ – Бел. прев.). Те използваха психологически натиск, викове, а понякога и физически методи, за да провалят събранията. По-късно тази «груба» работа бе поверена на организирани групи вярващи от мъжки пол и с мускулести тела, които не само проваляха събранията, но ако беше нужно, физически пречеха на селяните да влизат в своите Храмове. За съжаление, привържениците на Московската Патриаршия замесиха професионални спортисти и представители на криминалните среди във физическата конфронтация с верните на ПЦУ. За това ще разкажем подробно по-долу.

Поведението на настоятелите на такива енории не беше по-добро от гледна точка на морала. Те отказваха на хората, които се застъпваха за присъединяване към ПЦУ, правото да се наричат енориаши, въпреки че самите те ги бяха кръщавали, женили, изповядвали, бяха приемали от тях дарения за молитвите, посещавали домовете им всяка година и извършвали треби по тяхно искане. Оказа се, че от гледна точка на настоятеля, енориаши са само малката група негови привърженици. А всички останали свещеникът обявяваше за «невярващи», «атеисти», «сатанисти», «националисти» и други подобни. Често свещеникът ги заплашваше с рак, смърт, проклинаше тях и децата им.

Реториката на настоятеля се подхващаше от лоялни към него енориаши и ето готова картинка за проруските медии и за ръководството на УПЦ МП, което съобщаваше с неприкрито удовлетворение, че Томосът уж не бил донесъл единство. Според сполучливата фраза на една украинска журналистка подобни твърдения на представителите на УПЦ МП не могат да се нарекат дори тъжна констатация на фактите. Това е по-скоро рапорт за свършената работа.

Друго направление за натиск върху религиозните общности на ПЦУ стана юридическото. Такива фактори като несъвършенство на украинското религиозно законодателство, неясност на формулировките в църковните устави и липса на фиксирано членство в православните общности позволиха на УПЦ МП да вкарат енориите на ПЦУ в продължителни съдебни процеси, използвани за блокиране на процеса на промяна на юрисдикцията и създаване на пречки на религиозните общности на ПЦУ да използват Храмовете. Понастоящем само във Винницко-Барската Епархия са заведени четиридесет и четири дела срещу енориите на ПЦУ. Докато съдебните дела продължават, религиозните общности на ПЦУ, които като правило са няколко пъти по-големи по брой хора от общностите на УПЦ МП, се молят на улицата или в адаптирани помещения. А свещеникът (на УПЦ МП – Бел. прев.) с оскъден брой привърженици и с помощта на гости от други места държи Храмовете в ръцете си.

Ясно е, че много религиозни конфликти в Украйна биха могли да бъдат избегнати, ако нямаше хора, заинтересовани в ескалацията. Въпросът кой е заинтересованата страна е риторичен. Всеки конфликт позволява на УПЦ МП да поддържа имиджа си на «преследвана» Църква, която уж страда за Истината, но всъщност зад живия щит от своите енориаши защитава не духовните, а чисто земните интереси на Московската Патриаршия.

Описаното по-горе дава обща представа за случващото се в църковния живот на Украйна през последната година и половина. Събитията в с Лука-Мелешкивска имат много общи черти, но те се отличават по някои детайли, към които също бихме искали да привлечем вниманието на читателите.

Религиозната общност на Свято-Преображенската Църква в село Лука-Мелешкивска реши да се присъедини към Православната църква на Украйна на 26 януари 2019 г. Със «за» гласуваха 398 от 435 участници в събранието. След неуспешния опит на свещениците от УПЦ МП и техните привърженици, дошли от областния център, да провалят събранието, тогавашният настоятел на енорията протойерей Василий Алмухамед го обяви за нелегитимно и проведе своя собствена среща, на която присъстваха малко над 30 души. Оттогава между енориашите възникват спорове, в резултат на което мнозинството (вярващи на ПЦУ) са принудени да се молят на улицата. Повече от сто православни жители на село Лука-Мелешкивска се събират близо до Църквата си всяка неделя, а по празници се събират над двеста души за молитва. И всичко това и в студ, и в дъжд, и в жега!

Едри мъже, дошли от Виница по покана на протоиерей Васил Алмухамед, не пускат вярващите в Храма. Сред тях често има професионални спортисти (шампион на Украйна по пауърлифтинг, световен шампион по кикбокс и други), както и хора от криминалните среди. Те често устройват сблъсъци с членовете на религиозната общност на ПЦУ близо до църквата. Привържениците на УПЦ МП използват не само физическа сила, но и спрейове със сълзотворен газ. В едно такова спречкване пострада възрастна вярваща от ПЦУ и трябваше да се лекува.

Поради личната симпатия на началника на областната полиция към УПЦ МП, подчинените му, като правило, гледат снизходително на всички незаконни действия на представителите на Московската Патриаршия. Например полицията «не забеляза» как привърженици на УПЦ МП разбиха вратите на църквата на 16 март 2019 г., въпреки че сградата е архитектурен паметник и е защитена от закона.

Освен физическо насилие, вярващите на Православната Църква на Украйна систематично са подложени и на морален натиск. Използват се проклятия и сплашвания, лъжи и клевети. Така след събитията от 16 март, протойерей Васил Алмухамед без никакви угризения  на съвестта разпространи откровена лъжа в ефира на уважаван национален телевизионен канал за настоятеля на църквата на ПЦУ протойерей Виктор Чверкун, че уж бил ударил с икона Архиепископа на УПЦ МП Варсануфий. Въпреки че има видео, което ясно показва, че това не е вярно, нито протойерей Василий Алмухамед, нито архиепископ Варсануфий не опровергаха лъжата, разпространена по цялата страна.

През юни 2019 г., след дълго очакване, религиозната общност на Свято-Преображенския Храм в с. Лука-Мелешкивска на Православната Църква на Украйна най-накрая бе регистрирана. В същото време официално бе оформено правото на общността да използва сградата на Храма и бе сключен охранителен договор с държавата, според който общността на ПЦУ като законен потребител носи отговорност за запазването на Храма, поддържането му в добро състояние и недопускане на извънредни ситуации, такива като пожар.

Въпреки че религиозната общност на ПЦУ има всички законови документи, тя все още не може да влезе в Храма си. Пречат им същите онези гостуващи охранители, както и денонощните пазачи, които се затварят вътре в Храма. Полицията също застава на страната на УПЦ МП и не обръща внимание на документите на енорията на ПЦУ. Епархията на УПЦ МП смята, че тъй като тя оспорва законността на регистрацията на общността на ПЦУ в съдилищата, документите на енорията уж нямали юридическа сила. Когато това казват представители на УПЦ МП, които може би не са напълно наясно със законодателството на Украйна, това е половин беда, но когато това се заявява от полицията, то тогава отново показват, че са пристрастни. В крайна сметка, според украинските закони в този случай действа презумпцията за законност на сделката. Това означава, че докато съдът не докаже неправомерността на регистрацията на промяната в каноничното подчинение на религиозната общност и нейните права, включително правото на собственост, всички права, придобити от нея, могат да се упражняват без препятствия и създадените задължения подлежат на изпълнение. Тоест религиозната общност на ПЦУ в село Лука-Мелешкивска е регистрирано юридическо лице, което има всички законни права за използването на Храма.

Вече съм писал, че съдебните дела станаха любимата форма, която се използва от УПЦ МП, за да се пречи на религиозните общности да променят своята юрисдикция и да забавят този процес в Украйна като цяло. Тъй като наплашените обикновени вярващи, за които правните въпроси и съдилищата са далечна и непозната област, едва ли ще поискат да последват пътя на общности като Лука-Мелешкивска и други, и по-скоро ще изчакат, докато процесите на промяна на подчинението придобият цивилизована форма и престанат да се придружават от физически и съдебен натиск. Между другото, за енорията в село Лука-Мелешкивска са откри три дела.

Последният инцидент, станал на 30 май и за който написа гръцкото онлайн-издание (Ромфея – Бел. прев.), всъщност беше реакция на вярващите от ПЦУ в село Лука-Мелешкивска на това, че те разпознаха сред промосковските активисти, които дълго време не ги пускаха в собствения им Храм, бандитите, които предния ден участваха в масова стрелба в град Бровари край Киев. Този сблъсък, при който местна банда посред бял ден в близост до жилищни сгради водеше престрелка с бандити от Виница, в опит за преразпределяне на бизнеса предизвика огромен резонанс в Украйна, и беше една от причините за уволнението на същия полицейски началник от Виницка област, който лично лобираше за интересите на УПЦ МП. За съжаление, сред задържаните в Бровари бойци бе и зетят на настоятеля на Храма на УПЦ МП в село Лука-Мелешкивска Василий Алмухамед. Това, разбира се, разпали емоциите на вярващите на ПЦУ по време на разговора със свещеника и неговото семейство.

Що се отнася до действията, описани от привържениците на УПЦ МП, като затваряне на вярващите в Храма, то тук трябва да се обясни, че хората, които бяха в църквата, са пазачите, наети от УПЦ МП. Те дежурят денонощно. Именно представителите на УПЦ МП ги затварят отвън и ги освобождават след приключването на смяната. А представителите на религиозната общност на ПЦУ настояваха те да напуснат помещението, преди да бъде запечатано. Но свещеникът Васил Алмухамед лукаво заяви, че не знае при кого са ключовете от Храма. Тогава представителите на енорията на ПЦУ като законни собственици на сградата я запечатаха и окачиха допълнителни катинари на вратата с бележка, в която бе посочен телефонният номер на представителя на полицията, който има ключове от тях. На сутринта се оказа, че катинарите на общността на ПЦУ са изкъртени и о. Василий, който вчера «не знаеше» кой има ключове, е отключил ключалките и пуснал охраната да излезе от Храма.

Така приключи инцидентът. Дали той е проява на преследването срещу УПЦ МП, както те успяха да разкажат на целия свят, или всъщност е бил отговорът на вярващите от ПЦУ на несправедливостта, от която те страдат от година и половина, и реакция на бандитите, които по едно време защитават УПЦ МП, а по друго – участват в бандитски престрелки? За мен отговорът е очевиден.

Ще добавя също, че религиозната общност на ПЦУ в село Лука-Мелешкивска през февруари 2019 се опита да постигне споразумение с архиепископа на УПЦ МП Варсануфий за използване по ред на Храма, както това е предвидено от украинския закон в спорни случаи, но напразно. По моя инициатива беше свикано и съвещание с участието на областното ръководство и правоприлагащите органи, за да се реши този проблем. Опитахме се да поставим за обсъждане този въпрос в публичната сфера и да поканим журналисти, властта, служители на реда и вярващи на дискусия, но всеки път се натъквахме на глуха стена от неразбиране от страна на УПЦ МП. В крайна сметка, сега самите вярващи се опитват да организират среща между двете религиозни общности, без участието на духовенството, за да намерят начини за помирение. Приветстваме всякакви инициативи, които ще доведат до разбирателство и помирение, и се надяваме на съответната реакция от страна на ръководството на УПЦ МП във Виницка област.

Тази статия е написана, за да могат читателите в сестринската Еладска Църква да видят трудностите, с които се сблъсква младата канонична Православна Църква на Украйна, която получи Томоса за автокефалия от Негово Всеветейшество Патриарх Вартоломей и след това преодолява яростно съпротивление от страна на органичната част на Руската Православна Църква, която «диша злобно» срещу ПЦУ, както някога Саул срещу християните. Но ние се надяваме, че мъдрият Господ, както и в случая със Саул, бъдещият апостол Павел, ще успее да промени сърцата на нашите братя от Московската Патриаршия и това ще доведе до единство, ако не в една Църковна юрисдикция, то около една Евхаристийна Чаша.

Източник: Духовний Фронт України

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎