Дом на трудолюбието, основан от Свeти Йоан Кронщадски, е обявен за паметник на историята и културата

Превод: Соня Димитрова

Комисията за държавен контрол, използване и защита на паметниците на историята и културата в Санкт Петербург включи в единствения държавен регистър Дома на трудолюбието със странноприемница, разположен на улица «Фейгин» в Кронщад, като обект на културното наследство с регионално значение.

За това съобщават «Невские новости».

Домът на трудолюбието е основан през 1882 г. от Настоятеля на Андреевския събор в Кронщад, свещеника Йоан Сергиев, който впоследствие е прославен от Руската Църква като Светец под името Йоан Кронщадски.

Домът на трудолюбието в Кронщад. Това е най-известното благотворително заведение в дореволюционна Русия.

През 1855 г., след завършването на Семинарията, отец Йоан Сергиев започва своето служение в Андреевския Събор в Кронщад. Младият свещеник се сблъсква с огромната бедност и липса на перспективи за обитателите на бедния квартал. Той постепенно стига до извода, че благотворителността и милостинята са необходими, но те често развращават хората и ги лишават от стимул да работят. Според Свети Йоан за социализацията на тази част от населението на първо място е необходимо да се даде на хората възможност да намерят платена работа.

През 1872 г. отец Йоан Сергиев публикува в «Кронштадтском вестнике» възвание за създаването на Дом на трудолюбието. Той предлага на «цялото духовно, военно, чиновническо, търговско и дребнобуржоазно общество в Кронщад да образува попечителство или братство сред своите членове … и с обединени усилия да се грижи за намирането на общо жилище, дом за работа и занаятчийско училище за бедните».

През октомври 1874 г. при Андреевския Събор е създадено «Настойничество в името на Апостол Андрей Първозвани за бедните». За една година то е оказвало помощ на около 3 хил. нуждаещи се. След пожара през 1874 г. със силите на попечителството е построена дървена къща за жертвите на пожара, в която намират подслон около 100 семейства.

След убийството на Император Александър II през март 1881 г., отец Йоан Сергиев предлага да се увековечи неговата памет със създаване на каменен Дом на трудолюбието при попечителството.

Управлението на военния губернатор на Кронщад се обръща към министъра на вътрешните работи със съобщение за намерението му да започне изграждането на Дом на трудолюбието, «с цел да се осигури работа, според възрастта и силите, с която всеки от бедните, вместо да проси милостиня, да може със заплата да изплати съществуването си».

Проектът на дома е дело на инженер-поручик В. О. Титов. Към средата на есента на 1881 г. триетажната сграда от страната на лицевата фасада и четириетажната сграда с фасада към двора са завършени. Строителството е спряно заради пожар, който унищожава интериора и дървената сграда на първоначалния дом на Андреевското настойничество. През пролетта на 1882 г. строителните работи продължават. Първоначалният план, изготвен от В. О. Титов, е леко променен от архитекта Алексей Якович Силин – предната фасада е надстроена с четвърти етаж.

В резултат на това «Домът на трудолюбието във вечна памет пред Бога на починалия Император Александър II Освободител» е осветен и открит през октомври 1882.

В сградата се помещават канцелария, килер, класове, детска работилница, детски дневен център за 75 деца, основно на родителите, които работят в работилниците, и приют за 15 кръгли сираци.

При Дома на трудолюбието работи безплатно начално училище за 150 деца от двата пола със занаятчийски отделения, народно училище за 40 деца от двата пола, лечебница за посетителите, както и няколко работилници – за оскубване на коноп, книговезница, работилници за плетене на кошници и лепене на картон, както и женски работилници за изработка на модни дрехи по поръчка, за шев, бродерии и етикети за спално бельо и други.

С течение на времето в ателиетата за мъже и жени работят ежедневно по 60-100 души, а техните изделия – обувки, дрехи, мебели, покривки и салфетки, домакински уреди – са търсени по базарите и магазините.

През първите години от съществуването на Дома на трудолюбие хората, поставени под попечителство, посещават Андреевския Събор. В края на 1885 г. по предложение на отец Йоан Сергиев е решено да се обособи домови Храм в Дома на трудолюбието. През 1886 г. Храмът е готов и осветен на името на Свети Благоверен Велики княз Александър Невски. Храмът е разположен на първия етаж и побира около 700 миряни.

През 1890 г. от страната на главната фасада на Дома на трудолюбието, в домовия Храм е направено разширение за Олтара.

През 1891–1892 г. към Дома на трудолюбието от северната страна е направена четириетажна пристройка-странноприемница без мазета (къща за странници, както и за бездомни бедни хора, за сакати) с безплатни и платени отделения. Там също са настанявани богомолците, които идват при отец Йоан.

През 1902 г. Домът на трудолюбието е награден от Комисията на Всеруската изложба за занаяти и промишленост с голям сребърен медал «за отлична организация на цялата институция и разнообразно използване на труда».

Към 1903 г. в Дома на трудолюбието действа безплатно начално училище, в което учат 259 деца, работи занаятчийска работилница за 60 души, безплатен клас по рисуване, ателиета за женски труд, клас по военна гимнастика, действа детска библиотека с 2600 книги и зоологична колекция. За възрастните има неделно училище с няколко групи по грамотност. В Дома на трудолюбието има приют за деца-сираци и дневен приют-ясли за малолетни. За бедните жени има приют с 22 места. По ходатайство на отец Йоан е създадена безплатна амбулаторна клиника, в която работят лекари от военните и военноморските ведомства. Амбулаторията обслужва по 2–3 хиляди души годишно; тук са извършвани ваксинации, включително срещу едра шарка.

През есента на 1909 г. в Дома на трудолюбието е открито занаятчийско училище за ученици.

Домът на трудолюбието е закрит през 1920 година. Година по-рано властите затварят Храма на Свети Александър Невски към него. Скоро след затварянето на Храма са демонтирани олтарната апсида и камбанарията.

През 40-те години в сградите е настанено женско училище. През 1975 г., след ремонт и преустройство, в сградата на бившия Дом на трудолюбието се помещава професионално-техническо училище № 48.

Сегашното състояние на паметника

Изпълнен в еклектичен стил с елементи на класицизъм, бившият Дом на трудолюбието в Кронщад е пример за градско благотворително учреждение от края на XIX век.

За съжаление към днешна дата сградите са оцелели в частично преустроен вид, фасадите на сградите от края на XIX век са се запазили частично. Разширението за олтара и камбанарията над третия етаж на Дома на трудолюбието не са се запазили. В странноприемницата се е запазила декоративно-художествената украса с метлахски плочки и гипсови панели по стените и арките на централното стълбище.

Както отбелязва Комисията за държавен контрол, използване и защита на паметниците на историята и културата в Санкт Петербург, сградите, образуващи фронт от здания на улица «Фейгин», са неразделна част от историческата ѝ среда.

Първоначално Домът на трудолюбието се е намирал на улица «Мечешка» в Кронщад. Малко след смъртта на отец Йоан улицата е преименувана на «Сергиевская». През 1918 г. името отново се променя – на улица «Зиновиев», а от 1933 г. улицата започва да носи името на болшевика, поета, един от основателите на Комсомола – 19-годишния Герасим Фейгин, починал през 1921 г. при потушаването на Кронщадското въстание.

Източник: Рублев

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎