В Русия е починал съставителят на устава на „УПЦ-МП“, който забрани автокефалията и закрепи каноничното единство с РПЦ

Превод: Соня Димитрова

На 19 май 2020 г. [1] във Виборг, Ленинградска област на РФ, почина Инокентий Павлов, бивш игумен на Руската Православна Църква и кандидат на богословието, работил дълго време с Митрополит (сега Патриарх) Кирил (Гундяев), когато той е оглавявал Отдела за външни църковни отношения (ОВЦО) на Московската патриаршия. Игумен Инокентий е известен като автор на документа, който ляга в основата на действащия устав на УПЦ (МП), според «Релігія в Україні».

През 2008 г. Инокентий Павлов публикува спомените си за събитията от 1990-1992 г., в които описва как е бил задействан от ръководителя на ОВЦО на РПЦ Митрополит Кирил (Гундяев) за съставянето на «томос» (патриаршеска грамота) относно самоуправлението на Руска Църква в Украйна („Украинска Православна Църква) в състава на РПЦ. Ето какво пише той:

«Първият ми контакт с украинската тематика се състоя през октомври 1990 г., когато по време на «извънредния» Архиерейски събор на РПЦ на МП, който се провеждаше в Даниловския Монастир, аз, по онова време референт по богословски въпроси в ОВЦО, бях извикан от неговия председател Митрополит Кирил, който нареди незабавно да съставя Томос за предоставяне на «самостоятелност и независимост в управлението» на Украинската православна църква, в която тогава бе преобразувана Украинската екзархия на РПЦ-МП. Аз, естествено, попитах какво се има предвид – автономията, предоставена на УПЦ още от Московския Свещен Събор през 1918 г., или все пак автокефалия, като се има предвид, че има силно движение към нея в Западна Украйна, където се намират повечето енории на УПЦ? На това ми казаха, че тези думи в никакъв случай не трябва да присъстват в Томоса. Е, помислих си, явно това не е сериозно. И значително си опростих задачата. За целта взех в Синодалната библиотека подшивката на «Журнал на Московската Патриаршия» от 1970 г., намерих Томоса за предоставяне на автономия на Японската православна църква, който просто преписах, дори леко го съкратих и, съответно, замених термина «автономия» с новопоявилите се «самостоятелност и независимост в управлението». Между другото там включих едно много важно положение, което така и си остана, което дори малко ме изненада, а именно, че Свещеният (Епархийски – Бел. прев.) Синод на УПЦ самостоятелно избира и назначава управляващите и викарните архиереи и създава епископски катедри в рамките на Украйна. В условията на хилядолетна и многобройна поместна църква (която, между другото, е по-многобройна от РПЦ на МП на територията на Украинската ССР) с развита инфраструктура, това означаваше практическа автокефалия. Ето такъв Томос после беше връчен на Филарет (Денисенко), който стана Негово Блаженство Митрополит Киевски и на цяла Украйна, от патриарх Алексий II в историческата катедрала «Св. София» по време на първото си (и до сегашния юли – последно) посещение в Киев на 28 октомври 1990 г.».

По-нататък Инокентий пише, че Поместният събор на „Украинската Православна Църква“, свикан на 01-03 ноември 1991 г., единодушно гласува в подкрепа на предложението «да се обърнем към Негово Светейшество Патриарх Алексий Московски и на цяла Русия и епископата на Руската Православна Църква с молба да предостави на Украинската Православна Църква пълна канонична самостоятелност, тоест автокефалия, тъй като само най-висшият орган на Поместната църква в лицето на Събор на епископите може да провъзгласи автокефалия [2]». Но според Инокентий Павлов това е било грешка, защото с такова обръщение е трябвало да се обърнат до Вселенския Патриарх.

В резултат на това, според бившия сътрудник на ОВЦО, РПЦ не предоставя автокефалия на УПЦ. Днес „УПЦ–МП“ (РПЦвУ)[3] продължава да съществува според споменатия и подписан от Патриарх Алексий II документ (грамота) като самоуправляваща се част от РПЦ.

Върху този документ се основава, по-специално, действащият устав на РПЦвУ (УПЦ-МП). Според него РПЦвУ (УПЦ-МП) «е самоуправляваща се част на Руската Православна Църква» (глава 1, т. 5), която се задължава да «съхранява … каноничното единство с Руската Православна Църква», да «контролира изпълнението на решенията на Поместните събори на РПЦ» (глава 2, т. 6), Съборът на епископите на УПЦ (МП) «действа въз основа на … резолюции на Поместните и Архийерейски Събори на РПЦ» (глава 3, т. 5), избраният предстоятел на УПЦ (МП) «се представя на Негово Светейшество Патриарх Московски и на цяла Русия за получаването на Благословена грамота» (глава 5, т. 16), «благословява се от Негово Светейшество Патриарх Московски и на цяла Русия» (глава 5, т. 2), а името му се споменава «по време на службата… след името на Негово Светейшество Патриарх Московски и на цяла Русия» (глава 5, т. 5), самият глава на УПЦ (МП) «е постоянен член на Свещения Синод на Руската православна църква» (глава 5, т. 8).

Източник: Релігійна Інформаційна Служба України

Любопитно:

През 1985-1987 г. Инокентий Павлов описва ръкописите на Свети Софроний, Епископ Врачански, намиращи се в библиотеките на Ленинград. Работата е извършена по искане на Свещения Синод на БПЦ, адресирано до Йерархията на Руската Православна Църква със съдействието на ДС и КГБ.

През 2003г. Иникетий Павлов влиза в състава на схизматичната „Истинно-Православна Църква“ на Рафаил Мотовилов.


[1] Смъртта е настъпила на 19 май 2020 г. в резултат на застойна сърдечна недостатъчност и атеросклеротична болест на сърцето. На 28 май 2020 г. Инокентий Павлов е открит мъртъв в своя апартамент във Виборг.

[2] Това е каноническо нарушение и московско изменение на Свещените Канони. Автокефалия се предоставя само и единствено от Вселенската Патриаршия. Издаването на автокефалии от други поместни Църкви е противоканонично нарушение, както и признаването на такива „автокефалии“ от други поместни Църкви. Тези актове са недействителни и не произвеждат никакво действие в Православната Църква, все едно никога не са се случвали! Пример: лъжеавтокефалията на т.нар. Православна Църква в Америка, „предоставена“ от нямащата такова право Православната Църква на Русия, която извършва този акт по нареждане на КГБ с оглед на тогавашната геополитика на СССР. Вселенската Патриаршия обявява този акт като противоканоничен. Тази лъжеавтокефалия „призната“ под руски диктат от Българската Патриаршия, Грузинската Патриаршия, Православната Църква на Полша и Църквата на Чешките земи и Словакия.

[3] Руската Православна Църква в Украйна (УПЦ-МП) развива противоканонична религиозна дейност на територията на Украйна в диоцеза на каноничната и автокефалната Православна Църква на Украйна, чийто Предстоятел е Негово Блаженство Митрополит на Киев и на цяла Украйна г-н г-н Епифаний.

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎