В Запорижката Епархия на ПЦУ служат на два езика – български и украински

Превод: Соня Димитрова

Вече пет години в Храма «Покров на Пресвета Богородица» в приазовското село Строганивка звучи българска реч. Йеромонах Флавий, свещенослужител на Запорижката епархия, чете Деянията на светите Апостоли и части от Евангелието на български език по време на литургията, а енориашите се присъединяват в хор към молитвите «Отче наш» и «Символа на вярата» – също на български език. Тази практика е въведена с благословията на Архиерея на Запорижка област – Епископ Фотий. Вярващите приветстват подобно богослужебно двуезичие, защото в селото живеят предимно етнически българи.

Село Строганивка в Запорижка област е основано през 1861 г. от български преселници, които идват от Бесарабия след поредното й присъединяване към Молдовското княжество. През 20-те години на миналия век в района е имало опити за въвеждане на български език в училищата, но по време на Гладомора тези инициативи са отменени. По време на Втората световна война в българските села на Азовска област започва да действа отделна мисия на Българската православна църква, но през 1943 г. отново се завръща комунистическия режим, който изповядва войнствен атеизъм.

Църковният живот в Строганивка се възражда след възстановяването на независимостта на Украйна. Църквата «Покров на Пресвета Богородица» е построена за една година и е открита на 14 октомври 2010 г., а през 2015 г. религиозната общност на селото преминава от Московската в „Киевската патриаршия на Украинската православна църква“. Църквата и прилежащият парк са истинска перла на селото. Има много паметници, свързани с историята на региона – Гладомора, Втората световна война и съвременната война с Русия.

Сега йеромонах Флавий има нужната богослужебна литература, но не служи цялата литургия на български – местните българи не знаят добре български, говорят основно на руски. Въпреки това Йеромонах Флавий не само развива вкус към българския богослужебен език, но и стимулира запазването на българските традиции – танцуват народни танци като хоро, приготвят традиционни български ястия, по рецепти, наследени от бабите. Йеромонах Флавий служи и в други села, където има българи, и когато го помолят, венчае двойките на български.

Монахът започва да използва българския език във фрагменти от богослужението постепенно, още когато е бил отец Кирил – преди една година той постриган за монах. Благословията за използването на български език в църквата е дадена още от Негово Светейшество Патриарха на УПЦ КП Филарет, а когато ПЦУ получава Томос, двуезичните служби продължават.

Епископ Запорижки и Мелитополски Фотий казва, че ПЦУ дава благословия за богослужение не само на български, но и на другите езици на православните общности – по молба на енориашите. Защото самата диптихиална ПЦУ не е Църква на украинците, а Църква на всички православни, живеещи в Украйна. «Следваме завета на апостол Павел: предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат» (1 Кор. 14: 19).

Вместо това в разпространените в южна Украйна общности на Московската Патриаршия последователно игнорират живите езици в богослужението, като използват само московската версия на така наречения църковнославянски. В Руската Църква в Украйна няма информация за богослужения на български език.

Историческа справка: Според преброяването от 2001 г. в Украйна живеят 205 000 граждани с български произход, като по-голямата част от тях са православни. Това са потомци на имигранти, които се преселват на територията на днешна Украйна в края на 18 век. Българските общности се срещат главно в Бесарабия, Приазовието, Закарпатска и Кировоградска области.

Източник: Духовний Фронт України

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎