Вижте един от най-красивите Храмове в България – Храмът на Светите Константин и Елена в село Долно Луково | СНИМКИ

Долно Луково е малко селце в най-южната част на България, в непосредствена близост до гръцката граница. Намира се в Област Хасково, Община Ивайловград. Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на р. Бяла, релефът е планински със стръмни склонове обрасли с естествени дъбови гори.

В миналото тук се намирало голямо село, с над 700 къщи, наричано от турците Алтън Суванлъ. През XVII век чумна епидемия отнела живота на много хора, а останалите живи се преместили на десния бряг по течението на Бяла река – едните по-нависоко, а другите – по-ниско. Така се оформили две махали, а в последствие и две села – Горно и Долно Суванлъ. От 1934 г. турската дума е заменена с българската Луково.

Най-голям интерес в селото предизвиква черквата на Светите Равноапостолни царе Константин и Елена, известна като черквата построена за 7 нощи. Това се случило през 1806 г. Според османския закон, постройка на която е сложен покрив не се разрушава. На няколко пъти местните лъгали, че изграждат обор, вкопан в земята. Тогава сградите не трябвало да надвишават височината на турчин качен на кон. Градежът на черквата е от плоски речни камъни. Тя няма камбанария и до 1950 г. дървено клепало, окачено на висок дъб до Храма, възвестявало на миряните за богослужение.

През 1896 г. в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „Свети Архангел Михаил“, до която е камбанарията. От 1992 г. черквата на Светите Константин и Елена е обявена за паметник на културата. Има две отделения – мъжко и женско. Днес Храмът не е действащ, а богослужение се отслужва само на храмовия празник на 21 май.

Черквата е богато изписана. Почти всичко в нея е автентично, на повече от 200 години. Част от стенописите са реставрирани през миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия. По стените се виждат 12-те Апостоли, Възкресението на Лазаря, сцени от Страшния съд, Божията ръка с везната на Доброто и Злото, така както местните са си ги представяли.

На иконостаса от неизвестен майстор са овековечени най-важните символи на местния поминък. Свещниците са от дялан камък, а Иконите са онези, които хората вземат със себе си, бягайки от чумата. Пред Олтара в земята е вградена плоча с имената на ктиторите, помогнали за построяването на Храма. Те се огряват от светлината на кристален полилей, дарение от атонски Монах.

Днес селото запустява. В Горно Луково се говори, че е останал само един жител, който отказва да го напусне. Жителите на Долно Луково са стотина. Някогашните богаташки бубарски къщи пустеят. Но малкото останали пазят уникалният Храм и вярват, че каквото си пожелаеш там – то се сбъдва. А местните – те винаги са готови да ви разкажат любопитни и интересни истории.

Източник: Otivam.bg

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎