ЧУДО В РУМЪНИЯ: Дяконът, който служил със заразения Архиепископ Пимен, но не се е причастил, е заразен с коронавирус, а останалите клирици, които са се причастили – не са заразени

Превод: Йордан Георгиев
«Отец Георгиос Схинас (известният мой брат клирик от скорошната история в Кукаки) е създал една група във вайбъра с около 1500 души с наименование „Информиране от отец Георгиос Схинас“.
Като съобщение в моя телефон дойде тази интересна информация от отец Георгиос , която публикувам по-долу като текст и като снимка», пише отец Романос Анастасиадис.
«Послание от Митрополията на Сучава и Буковина
Митрополит Пимен, уважаваният и обичан наш Εпископ, на 90-годишна възраст, скоро се зарази с новия вирус (коронавирус – Бел. прев.). В понеделник вечерта на Пасха беше откаран в болницата Матей Балш в Букурещ. Чудното събитие е, че той служи в Катедралния Храм на Митрополията, но никой от свещениците, които се причастиха от същия Потир, не се е заразил!
Също и в нощта на Възкресението и в Понеделник на Пасха, той служи в Монастира Сихастрия Путней. Всички отци, които са се причастили с него, след направения тест са отрицателни за коронавирус; само един дякон, който помагаше в Олтара и не се причасти, излезе положителен! Тези чудеса трябва да се казват публично! Божественото Причащение и лъжичката, които всички обвиняват, не пренасят никакъв вирус! Тялото и Кръвта Христови са източник на живот и на безсмъртие! Достатъчно е да имаме непоколебима вяра (но и любов и знание, иначе вярата е празна и равна на суеверие – Бел. прев.) и да положим смирено усилие!
 
Христос Воскресе!
 
Превод на гръцки език от румънски монахиня Агата».
В оригиналното послание от Монастира на румънски език тази част липсва. Тя е добавена в превода на гръцки език може би умишлено, затова я предлагаме на читателите на Doxologia INFONEWS отделно със съответните пояснения: „Нека обърнем внимание на посланието на Свети Никифор Прокажения, който се е явил при някои християни в Гърция и в България (за България не е потвърдено, а се разпространява с цел печелбарство от страха нахората по време на пандемия – Бел прев.), казвайки им да се причастяват често (по принцип християните трябва да се причастяват често, известно от векове – Бел. прев.), защото Божественото Причащение е лекарство, което лекува вируса (това е Божия тайна, недостъпна за човеците, особено за фанатиците – Бел. прев.) и каквато и да е болест“.
От Doxologia INFONEWS припомняме, че фанатични групи в Кипър и България разпространяват навсякъде непроверена информация за чудеса в България, които нямат санкцията на духовници-молитвеници и/или от Свещения Синод на Българската Патриаршия. „Чудеса“ върши и дяволът! Той е специалист по „чудесата“. Все пак трябва да изпитваме духовете, както е казано в Светото Писание. Не бива да се доверяваме на всяка една информация за извършено и непотвърдено чудо, разпространявано от християно-талибаните и печелбарите, които натрупаха пари, рекламирайки Светии и профанизирайки по този начин почитта към тях, особено по време на пандемията от коронавирус.
Коментар: Архимандрит Романос Анастасиадис – клирик на Вселенската Патриаршия на о-в Крит, Гърция
Истината е, че тази публикация особено ме зарадва. Тя идва от една румънска страница, преводът на която е качен от отец Георгиос. Тя ме зарадва, защото това е виждането, което изрази без заобикалки както Вселенската Патриаршия, така и Еладската Църква относно Божественото Причащение. Изобщо не се поставя въпросът за предаване на болести от Божественото Причащение. На това ни учи вековната традиция и опитът на нашата Света Църква.
Разбира се, в горното събитие си заслужава да отбележим две неща, въз основа на които да поразсъждаваме плодотворно и без фанатизъм:
Първо. Акцентът в събитието е, че единственият, който е хванал вируса от неговия носител Архиепископ Пимене бил дяконът, който е помагал в Божествената Литургия, следователно е бил в постоянен близък контакт и общуване с Епископа, което разбира се показва и нещо друго: че да, от една страна – Божественото Причащение не прихваща вируси, а от друга – не е в сила обаче същото sui generis и за нашето присъствие в Свещения Храм, също и по време на най-кулминационния момент на Божествената Евхаристия! С други думи, дяконът е бил в Свещения Олтар, служил е и е помагал в Тайнството, но това не го е защитило да не се зарази с вируса. И така няма нищо „магическо“, или очевидното е, във връзка с присъствието на хора вътре в Свещения Храм, където отлично могат да предадат вируса един на друг.  Не чрез Божественото Причащение, а чрез другаруване, чрез контакт и общуване. Прости неща, съгласно които учените специалисти са отбелязали и поради тази причина поискаха да не пристъпват вярващите в храмовете по време на кризата от пандемията.
Второ.  Първото международно оспорване на Божественото Причащение дойде, за съжаление, от неудачното предложение на Църквата в Румъния за употребата на лъжички „за еднократна употреба“… Разбира се, след като разбраха своя гаф и след бурното недоволство, го оттеглиха, обаче мехът на Еол*вече е бил отворен… За да не повтарям за многоброен път, в подходящия момент беше нанесен удар срещу Тайнството в очите на международната общност, и най-вече в очите на учените от уникалните нововъведения на Руската Църква, в рамките на мерките за пандемията, които включват от… дезинфекциране на лъжичката до употребата на много лъжички, в зависимост от това как всеки свещеник на Московската Патриаршия ще приложи това решение…

* Еол в „Одисея“ от Омир е син на Хипот. Владетел на остров Еолия и повелител на ветровете. Имал 6 сина и 6 дъщери, които били 6 брачни двойки и водели шумен и весел живот в царския дворец на баща си. При Еол радушен прием намира Одисей, който прекарал на Еолия месец и на раздяла с царя получил благоприятния вятър зефир, а също и кожен мех, в който били зашити останалите ветрове, съпроводен от строгото указание да не го отваря. Спътниците на Одисей обаче, предполагайки че в торбата са скрити съкровища, я отворили и оттам излезли ветровете; разразила се страшна буря, която отново върнала кораба към Еолия. Този път обаче Еол отказал гостоприемството си. Според Вергилий, Еол живее на един от Еоловите острови и е самостоятелен владетел на въздушните стихии. Самото му име Еол е в тясна връзка с понятието подвижност (гр. αίολλω, αίολος), характеризиращо въздушните стихии. Легендата за кожения мех със заключените вътре ветрове се среща в митологиите и на други народи. Според митологията той е син на Посейдон и Арна или на Елин и нимфата Орсеида (Orseis) – Бел. прев.
Изразът „отварям меха на Еол“ представлява sui generis идиоматичен израз със следния смисъл: вече е създадена ситуация, при която ще има непредвидими и неконтролируеми събития. С други думи, след като се повдигна въпросът за Божественото Причащение като се прояви съмнение, че чрез него се предават зарази, това остави отворена врата за бъдещи спорове, полемики, които трудно ще бъдат контролирани. Последиците трябва да бъдат за тези поместни Църкви, които допуснаха това и които мълчаха, гледайки как се внушава на вярващите християни, че Тялото и Кръвта Христови са носител на зарази, а други поместни се изказаха по въпроса след като змията избяга от торбата, но вече беше късно! На това се казва: след дъжд качулка – Бел. прев.
Вселенската Патриаршия, Александрийската Патриаршия, Антиохийската Патриаршия, Йерусалимската Патриаршия,  Кипърската Църква (Пентархия) и Еладската Църква още от самото начало не позволиха такъв дебат и темата беше приключена с издаването на съответните енциклики, съобразени с Учението на Светата Православна Църква – Бел. прев.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal