Тринадесетата годишнина от обединението на Московската Патриаршия и Руската Задгранична Църква премина почти незабелязано. Съвети на страничен човек

Превод: Соня Димитрова

Тринадесетата годишнина от обединението на Руската Православна Църква (РПЦ) и Руската Православна Църква в чужбина (РПЦЧ) премина почти незабелязано. На 17 май 2007 г. първите Йерарси на двете Църкви подписват «Акт за канонично общение» и буквално с едно драсване на перото признават всички хиротонии на РПЦЧ, които по-рано са се считали за извършени в схизма или ерес (при това и от двете страни).

Защо да си припомняме този факт днес?

Поне заради това, че той е важен за историята на новосъздадената Православна Църква на Украйна. Всъщност говорим за две огледални събития: признаване на действителността на църковната Йерархия, която е била извън евхаристийното общение чрез декларацията за единство. Не чрез един от трите метода за приемане в църквата, описани в каноничните книги (кръщение, миропомазване, покаяние), а чрез тържествено обявяване на единство. Нека ви припомня, че Томосът, който беше подписан от Вселенския Патриарх Вартоломей, е аналог на «Акта за канонично общение» в случая с ПЦУ. Между другото, в своята кореспонденция по повод ПЦУ с Албанския Архиепископ Анастасий Патриарх Вартоломей се позовава на случая с РПЦЧ. Той справедливо отбелязва, че в РПЦ никой не е започнал да ръкополага отново Архиереите на РПЦЧ.

Сред църковните консерватори широко разпространено е мнението, че РПЦЧ не е прекъсвала евхаристийното общение със Сръбската Църква, което означава, че тя не може да се счита за разколническа. Но това не е съвсем така. След присъединяването на Сръбската Църква към Световния съвет на Църквите и избирането на Сръбския Патриарх Герман за негов председател, антиикуменически настроеният Архиерейски Събор на РПЦЧ през 1967 г. отменя своята резолюция за съхраняване на молитвеното общение с Йерархията на СПЦ. И първойерархът на РПЦЧ, Митрополит Филарет, препоръчва на архиереите на РПЦЧ да избягват молитвеното общение с Патриарх Герман, но без да правят от това демонстрация. Църковният историк и дякон на РПЦЧ Андрей Псарьов пише, че едва през 90-те години, по лична инициатива на архиепископите Западно-Американския Антоний и Германския Марк, се подновяват съслуженията с Йерарсите на Сръбската Църква. В същото време няма никакви изисквания за запазването на апостолската приемственост на църковната Йерархия на РПЦЧ (а там например имаше момент със съслужението с гръцките старостилци, които са в разкол с т.нар. каноничното православие). В РПЦ по това време йерархията на РПЦЧ се счита недвусмислено за «разколническа», а това означава, че ако следваме сегашната реторика на Синода на РПЦ по отношение на Православните Йерарси, които влязоха в общение с ПЦУ, е необходимо тези сръбски Епископи да бъдат признати за схизматици. От 1967 до 2007 г. минават 40 години – повече от времето на «филаретския разкол».

И двете събития – възсъединението с РПЦЧ и създаването на ПЦУ – се описват с термина «икономия», което означава отклонение от строгата норма заради практическа полза. Църковният историк и канонист протопрезвитер Николай Афанасиев е написал веднъж: «Църковната власт може заради църковна икономия да смекчи правилата си, като например правилата за приемане на каещите се в църковно общение, но църковната власт не може да направи неблагодатното благодатно». Думите му се отнасят до критика на правилата за приемане в църквата, съставени от Свети Василий Велики, на когото той се кара за неправилното смесване на благодат и право. Но думите на Афанасиев могат да бъдат разбрани и по следния начин: това, което се признава от църковната власт за благодатно, винаги е било благодатно. РПЦ е признала благодатността на Йерархията на РПЦЧ през 2007 г., а Синодите на Църквите са признали благодатността на Йерархията на ПЦУ през 2018-19.

В същото време е важно да се разбере, че благодатта не е някаква безлична субстанция, течаща по «тръбопровода» на апостолската приемственост, а разколът не е «зараза», отравяща «водата-благодат» в този «тръбопровод». За съжаление някои от богословските съветници на Патриарх Кирил смятат именно така, следователно решението на Синода на РПЦ, вдъхновено от тази концепция, да прекъсне общението с онези архиереи, които са съслужили («са се заразили») с Йерарсите на ПЦУ. Благодатта е енергията на Бог, което означава, че Бог е в действие: Той или извършва Тайнството, или не го извършва. И апостолската приемственост не е «тръбопровод», създаден от историческата последователност на хиротониите. Освен историческо измерение, апостолската приемственост има и есхатологично, което е свързано с приемането (рецепцията) на йерархичната общност на  свещеничеството, т.е. «Общото свещеничество на вярващите». И точно този момент ни позволява да приложим икономия.

Няма никакви сериозни богословски аргументи да не се признава ПЦУ. И сега, в ерата на световната криза и обнуляване, РПЦ може да направи кардинален обрат в историята на украинската автокефалия: да признае ПЦУ и да възстанови общението с Константинопол, Александрия и Атина. Това би било стратегически правилна стъпка, тъй като практически тя няма подкрепата на другите църкви, както показа февруарската среща в Аман, което означава, че признаването на ПЦУ от останалите е въпрос на време.

ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ «ПРАВОСЛАВИЕ И ЗОМБИ», 22 май 2020 г.

Източник: Credo.Press