Свети Порфирий Кавсокаливит за византийската музика

Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит

Византийската музика освещава безкръвно човека. Действително византийската музика е едно велико лечебно средство за измъчената душа на падналия, на страдащия човек.

Затова мъдрият лекар на душите – старецът Порфирий, поучаваше: „Византийската музика е много полезна. Не трябва да има християнин, който да не знае византийска музика. Трябва всички да научим.

Тя има непосредствена връзка с душата. Музиката освещава човека безкръвно. Без труд, ликувайки, ставаш свят.“ Особено за лечението на депресията византийската музика е едно много резултатно средство. Старецът учеше, че византийската музика лекува депресията.

„Веднъж – разказва старецът – един човек, цар Саул, имал бяс и при него отишъл Давид. Попял му и бесът си тръгнал. Отишъл с псалтира – псалтирът бил музикален инструмент.

Когато го обхванел бесът на меланхолията, Давид отивал и му свирел на псалтира и така бесът си тръгвал. Къде са онези, които тичат, за да намерят изцерение от депресията?

Когато научат византийска музика и видят, че чернилката идва, и хоп – едно славословие и чернилката, която идва, за да те завладее във вида на душевна меланхолия, се превръща в песнопение към Бога.

Вярвам в това. Вярвам напълно. Казвам ви го – един музикант, който обича музиката, който е благочестив, може да превърне трудноста в музикално изпълнение или да изпее едно готово произведение, да го предаде. Така, вместо да плаче и да се потиска, принася едно славословие на Бога.“

Здравият човек живее в хармония. Добродетелта е хармония. Старецът казваше: „Византийската музика е много лесна, когато душата се влюби в нея. Такава е ползата от хармонията за душата!

Онзи, който разбира от музика и има смирение, той има Божията благодат. Идва му да се прогневи, да избухне, но се бои от дисхармонията, тъй като и гневът и всички тези греховни състояния не са част от хармонията. И така малко по малко намразва злото и усвоява добродетелта, която е хармония.

Всички добродетели са хармония. Нито притеснения може да имаш, нито… можеш да живееш в радостта. Щом разбереш, че на душевния хоризонт се задава някоя чернилка, казваш един хубав тропар и чернилката става Божие песнопение. Тази сила, която щеше да те притеснява и да те потиска, потапяш същата тази сила и я освещаваш.“

Откъс от изследването на Йеромонах Сава Светогорец „Антропологията на стареца Порфирий Светогорец“

Източник: Facebook

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ