Послание на Московския Патриарх Пимен от 03.XII.1982 г. по случай 60-годишнината от образуването на СССР

На снимката: Покойният Московски Патриарх и на цяла Русия г-н г-н Пимен, който управляза Руската Църква като Патриарх от 03 юни 1971 г. до неговата кончина на 03 май 1990г.

Превод: Соня Димитрова

ПОСЛАНИЕ

НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАТРИАРХ

МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУС

ПИМЕН

И НА СВЕЩЕНИЯ СИНОД

ВЪВ ВРЪЗКА С 60-та ГОДИШНИНА

ОТ ОБРАЗУВАНЕТО НА СССР

ПРЕОСВЕЩЕНИ АРХИПАСТИРИ,

ПАСТИРИ, ЧЕСТНО ИНОЧЕСТВО И ЦЯЛОТО БОГОЛЮБИВО ПАСТВО

НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА,

НАМИРАЩА СЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО

Възлюбени в Господа Преосвещени архипастири

И всички верни служители и чада на Святата Руска Православна Църква!

В тези исторически дни, когато целият ни народ празнува знаменателна дата – шестдесетата годишнина от образуването на Съюза на съветските социалистически републики, ние се обръщаме към вас с приветствено слово с призив да възнесем до Всещедрия Бог, Подателя на всички блага, благодарности за всички Негови «велики благодеяния, които прояви към нас», като Го прославяме за неуморните грижи за Родината и нашата майка – Руската Православна Църква през изминалите десетилетия.

Периодът, който отбелязваме, е сравнително кратък отрязък от време, но днес с дълбоко удовлетворение ние можем да свидетелстваме, че през изминалото време по коренен начин се промениха жизнените принципи и взаимоотношенията на народите на нашето многонационално Отечество.

В образуваната нова обществена реалност, новата общност на хората, живеят над сто нации, народности, и етнически групи – повече от 250 милиона равноправни граждани на Съветския съюз, като взаимоотношенията между тях се основават на базата на братството и дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта.

Нашата Родина пристъпи към своя славен юбилей с големи постижения във всички сфери на живота на своето общество, което е плод на самоотвержения труд на гражданите от всички нации и народности в нашата страна, съставляващи единно братско семейство, чийто членове са въодушевени от високи хуманистични идеали.

Руската Православна Църква, която неизменно пази в цялата му пълнота спасителното учение на Христос, вярна на святоотеческото предание, изобилстваща с духовни дарове, живее благодатен живот и предлага на всички, които идват при нея, път на спасение. Тя представлява активно оръдие на Божественото провидение и като такова винаги е готова да осъществява Божията воля, блага, угодна и съвършена (Рим. 12,2) в своето ежедневно служение на своя народ, и призовава към участие в него със своя дълбоко вкоренен в историята патриотизъм, с любовта си към хората, желанието да помогне на човека в неговите нужди и благи стремежи.

Жизненият опит и служението на Църквата в условията на нов държавен строй ярко свидетелстват, че въпреки разликите в мирогледа между вярващите и невярващите, чувството и осъзнаването на своята принадлежност към това голямо семейство на народите, общността на всенародните интереси дават възможност на всеки човек плодотворно да се труди за общото благо, да внася своя принос в развитието на икономиката и културата, да защитава постиженията на своята страна през годините на трудни изпитания.

При това ние си спомняме за всенародния подвиг във Великата Отечествена война, която прояви най-хубавите черти на синовете и дъщерите на нашия народ: тяхната готовност да положат «душата си за своите приятели» (Йоан 15:13), техния героизъм, саможертвата за защитата на Родината си. Патриотичното служение на Руската Православна Църква в тези трудни години, което е широко признато и отбелязано от нашето Правителство, е нагледно свидетелство за нравствената сила на Църквата, която разделяше тегобите на военните изпитания с народа, като действаше за благото на нашето Отечество.

Ние отбелязваме с дълбоко удовлетворение, че през изминалите шестдесет години нашата многонационална държава успешно провеждаше последователна, миролюбива външна политика, предприемаше огромни усилия и предлагаше целенасочени инициативи за утвърждаването на мира на Земята. В наши дни, когато съдбата на човечеството и на всичко живо е застрашено от гибел, особено важно значение придобива смелата и открита позиция на нашата страна, която се стреми да не допусне възникване на световен ядрен пожар.

На 24 юни 1982 година на Втората специална сесия на Генералната Асамблея на ООН по разоръжаването в Ню Йорк Предстоятелят на Руската Православна Църква, патриарх Московски и на цяла Рус излезе от нейно име и заяви, че народите на Съветския съюз жадуват за мир, че разоръжаването отговаря на най-дълбоките очаквания на нашето общество, че нашата държава се стреми към мирни, дружески отношения с всички страни и е готова да отговори на всяко конструктивно предложение по въпросите на ограничаването на въоръженията и разоръжаването.

Миротворчеството на Руската Православна Църква е било неотменна част от нейното служение на народа в продължение на хилядолетната ѝ история. И сега, като счита защитата на мира за едно от своите свещени задължения, нашата Църква предприема всичко възможно за това, съдейства за укрепването на мира и запазването на свещения дар на живота на Земята.

Руската Православна Църква като многонационална Църква през вековете е способствала за обединението на народите, населяващи нашата страна, в единна държава. В съвременните условия на нова държавност тази нейна способност безспорно съдейства за развитието на междунационалните отношения, укрепването на братските връзки и любовта между народите на нашето Отечество. В лоното на нашата Църква са въплътени боговдъхновените думи на Апостол Павел: «дето няма нито елин, ни иудеин…а всичко и във всичко е Христос» (Кол. 3:11).

Изминалите години бяха период на развитие на нашето сътрудничество с другите християнски Църкви и религиозни обединения, с последователите на други религии в нашата страна в съвместно патриотично и миротворческо служение. Това сътрудничество укрепва взаиморазбирателството между нас и ни сближава. А това, от своя страна, без съмнение служи за по-нататъшното укрепване на братските отношения между нашите народи. Това сътрудничество създаде предпоставки за неговото разширяване и задълбочаване в наистина световен мащаб, което най-ярко се прояви в московските Световни междурелигиозни конференции през 1977 и 1982 г.

Нека се възнесе до Престола на Превечния Бог нашата съвместна усърдна молитва за нашата богохранима страна, за нейните народи и власт, за мир по целия свят, за благосъстоянието на нашата Свята Всеруска Църква.

Нека благословението Господне да пребъде върху нашата велика Родина, върху нейните трудолюбиви и миролюбиви народи, върху техните благи стремления и дела.

«Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа» (2 Кор. 1:2).

Патриарх Московски и на цяла Рус

ПИМЕН

Членове на Свещения Синод:

Патриарши екзарх на Украйна

Митрополит Киевски и Галицки

ФИЛАРЕТ

Митрополит Ленинградски и Новгородски

АНТОНИЙ

Патриарши Екзарх на Западна Европа

Митрополит Мински и Беларуски

ФИЛАРЕТ

Митрополит Крутицки и Коломенски

ЮВЕНАЛИЙ

Архиепископ Чернигивски и Нежински

АНТОНИЙ

Архиепископ Виленский и Литовски

ВИКТОРИН

Епископ Чебоксарски и Чувашки

ВАРНАВА

Управляващ делата на Московската Патриаршия

Митрополит Талински и Естонски

АЛЕКСЕЙ

Москва,

3 декември 1982

Коментар на Doxologia INFONEWS:
Решихме да публикуваме това забравено послание на покойния Московски Патриарх Пимен по случай 60-годишнината от образуването на СССР. В това послание от една страна нищо кой знае какво не е казано в богословско отношение, но от друга страна в него се забелязва оправдаването на действията, политиката на богоборческата власт, които са облечени с евангелски цитати, без да имат въобще място там. Не може окупацията и убийствата по време на Втората световна война от страна на съветските войски, което за руснаците се нарича Отечествена война, да бъде лукаво наричано от Патриарх Пимен „полагане на душата за приятелите“.

Другото лукавстване е да наречеш зависимостта на Руската Църква от тайните комунистически служби „патриотично служение“. Това се отразява и в нашето време.


На снимката: (от ляво надясно) Леонид Брежнев – Генерален секретар на ЦК на КПСС, Талинският Митрополит Алексей (Московски Патриарх Алексей II + 05.XII.2008 г.), Московският Патриарх Пимен (+03.V.1990 г.) и равин Яков Фишман с наздравица по случай 60-годишнината от Октомврийската революция (1978 г.)
✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎