За електронните документи, чиповете и ваксините

Поради истерията с коронавируса, Бил Гейтс, чиповете и ваксините, предлагаме на читателите мнението на архим. Йоан Крестянкин, публикувано у нас в „Църковен вестник“ през 2001 г. със заглавие „За електронните документи“. Тенденцията през 2000 г. беше, че ще настъпи краят на света точно през тази кръгла година и затова се подготвят нови електронни документи. Това тогава притесни много християни, тъй като опорните точки бяха същите – „Антихрист“ и „чипове“, а „електронните документи“ са заменени с „ваксини“. Светът не свърши през 2000 г., нито ни сложиха чипове, но много хора пострадаха от секти и разкол въз основа на тази масова истерия. Думите на архим. Йоан могат да помогнат днес на всички, които четат конспиративни теории, тъй като ситуацията след 20 години е същата, но и „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Заглавието е на редакцията.

Автор: Архимандрит Йоан Крестянкин

„В Русия, а напоследък и у нас, се повдига въпросът за новите електронни документи. Основният проблем, който поставят хората, е дали въвеждането на тези документи не вреди на християнската ни съвест, дали това не е приемане на антихриста и т.н. Предлагаме на нашите читатели отговор на тези въпроси, даден от архимандрит Йоан Крестянкин, известен в Русия още от времето на комунизма духовен старец.

Сега документите в този си вид не представляват опасност за нас. Но е безусловно, че това е един от етапите в подготовката за бъдещия страх. Запомнете и изяснете за себе си волята Божия: „Сине, дай Ми сърцето си“ – не паспорта, не пенсионното или данъчното удостоверение, а сърцето.

Ето защо трябва непрестанно и с особено внимание да следим на кого служим в живота си и с какво живеем.

Любовта, радостта, мирът, милосърдието няма да бъдат посрамени от Бога при която и да е държавна система. А ако човек е забравил Бога и живее неправеден живот, ако дори и за някои свещенослужители телевизорът и всякакви безобразни видеофилми са изтласкали и молитвата, и Църквата от живота им, то повярвайте, печатът вече стои върху мнозина, въпреки че още са със старите документи. От това безобразие, с което се омърсява съвременният човек, при това сам, доброволно, с любов и желание, вече нищо Божествено не може да премине и да влезе в него.

Има само един начин на съпротива срещу идващия страх – нашата вяра в Бога, нашият живот според вярата. А всички тези смущения, обърквания и неясноти навлизат така властно в живота ни, защото я няма живата вяра, няма го доверието в Бога. И това, вражеското, изтласква спокойствието на духа и благонадеждността. Живейте спокойно, молете се на Бога и Му се доверявайте. Господ ли не знае как да запази чедата си от страшната година, трябва само сърцата ни да Му бъдат верни.

Няма да пишем писма срещу това, че ни се дават електронни номера, а ако ни дадат такива без нашето изрично съгласие, няма да се съпротивляваме. Нали и в миналото имахме паспорти, и всички фигурирахме в държавната система за отчет, така е и сега. Нищо не се е променило. Кесаревото кесарю, а Божието Богу.

Ето например, компютърът, който превърнаха в плашило на нашето време. А това си е просто машина и без човека е нищо. А един човек с тази машина пълни света с богослужебни книги, а друг – с безобразни. Кой и как ще отговаря пред Бога? И Бог ще съди за човешките деяния. Ето каква е работата.

Питате ме за слуховете за война – нищо не знам за това, а само за войната, която всеки човек води ежедневно. Трябва да се молим – това е школата за молитва. Не мога да го обясня теоретически. Най-добре на молитва учи суровият живот. Аз постигах истинска молитва по времето, когато бях в затвора, защото всеки ден бях на ръба на гибелта. Да се повтори тази молитва сега, в дните на благоденствие, е невъзможно. Въпреки това опитът, добит от молитвата и живата вяра, се запазват за цял живот.

Работата не е в броя на молитвите, а в живото общуване с Живия Бог. Вярата в това, че Господ е по-близо до теб, повече отколкото който и да е от най-близките ти, че Той чува не шепота на устните ти, а молитвеното биене на сърцето ти и с какво то е изпълнено в момента на твоя разговор с Бога. А ако си семеен човек, ти си отговорен и за всеки член на семейството и сърцето ти трябва да страда за всеки от тях.

Бог да ви дава мъдрост. И започнете с изпълнение на препоръката на преп. Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и не само твоето семейство, но и хиляди около теб ще се спасят.“ Това е всичко.

Ако някой иска да бъде доволен и щастлив – да живее в Бога, а ако не – и щастие няма да има“.

Източник: Църква, Православие, Евхаристия

Първоизточник: Църковен вестник брой 23/2001 г.

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎