Защо Пловдивският Митрополит Николай не спазва указанията на Свещения Синод за предотвратяване разпространението на коронавирус COVID-19?

Автор: Doxologia INFONEWS

Скъпи читатели, на пощата на Doxologia INFONEWS получихме множество съобщения от възмутени клирици, християни и общественици, които ни питат защо Пловдивският Митрополит г-н Николай по време на неговите богослужения продължава да не спазва указанията на здравните власти и на Свещения Синод на Българската Патриаршия за предотвратяване разпространението на коронавирус COVID-19.

Възмутените хора ни обвиняват, че едва ли не си мълчим за нехайното поведение на Митрополит Николай не само спрямо мерките срещу разпространението на COVID-19, но и спрямо неговото отношение към паството и към останалите етнически и религиозни общности в Епархията в продължение на 13 години от неговото скандално управление.

За съжаление, със своето идване в Пловдив, Митрополит Николай донесе не само разделения в паството на Свещената Пловдивска Митрополия (на различни групички, клонове и пр.), но и внесе абсолютно разделение между различните етнически и религиозни общности на територията на голямата Свещена Пловдивска Митрополия (Епархия) – от една страна между българи, турци, цигани, гърци, евреи, арменци, и от друга страна между православни, римокатолици, мюсюлмани, юдеи, протестантски и сектантски общности, и монофизити армено-григоряни. Все още, на територията на Пловдивска Епархия съществуват не малко разколнически групи от времето на вътрешния разкол в БПЦ на Пименовия синод, които така и не мислят да се връщат в лоното на Църквата именно заради личността на г-н Николай.

Затова, с цел абсолютна обективност, публикуваме следния анализ и коментар на Doxologia INFONEWS по целия въпрос, плюс някои лични впечатления. Явно трябва да говорим за нещата с истинските им имена.

Митрополитът трябва да бъде положителен пример за всички, а не отрицателен. След като Пловдивският Митрополит не спазва мерките, как да очакваме и клириците на Пловдивска Митрополия да спазват карантинните мерки. Въпреки че, разбира се, в Пловдивска Епархия има доста съвестни клирици, които спазват всички инструкции за предпазване от коронавирус.

Богослужението на снимките по-долу е от храмовия празник (21 май 2020 г.) на гръцкия Храм на Светите Константин и Елена в Стария град на Пловдив, който пък е известен с развиващата се в него нездрава духовна среда и гнездо на християно-талибанизъм в гр. Пловдив. На снимките (има ги публикувани и в сайта на Пловдивска Митрополия), които ни изпратиха нашите читатели, се вижда, че в Храма не се спазва абсолютно никакво отстояние между хората – те са скупчени буквално един до друг, като доста от тях са и без предпазни маски. В Храма е пълно и с малки деца, и с възрастни хора.

А иначе, нека припомним на нашите читатели, че в същия Храм на 25 април 2019 г. беше извършено физическо насилие от единия от псалтите на този Храм и преподавател по източно-църковно пеене в Пловдивската Духовна Семинария „Свети Свети Кирил и Методий“ – Тянко Николов.

Тянко Николов – псалт и преподавател в ПДС.

Тогава, по време на Божествената Литургия на Велики четвъртък, този толкова скръбен ден за цялата Христова Църква, Тянко Николов публично в Божия дом преби с юмруци в лицето, в корема и в гърдите своя колега псалт Александър Иванов (администратор и редактор в сайта Doxologia INFONEWS), а след това го изгони с ритници и заплахи от Храма.

На снимката се вижда само една част от нараняванията на пострадалия псалт.

За това скандално, гнусно, антихристиянско, християно-талибанско и престъпно деяние от страна на служителя на Храма не реагира нито енорийският свещеник Петър Хубенов, нито Пловдивският Митрополит Николай, нито пък ректорът на Пловдивската Духовна Семинария, където и до ден днешен все още преподава Тянко Николов. А за фанатиците от този Храм, пребиването на човек по време на богослужение в Храма, е нещо съвсем нормално, както и разпространението на крайни фанатични учения и възгледи, които отблъскват голяма част от нормалните православни вярващи в гр. Пловдив.

По време на неуспешните опити на псалта да се свърже по телефона със свещеника, за да му разкаже за станалия инцидент, то той продължи да си служи Литургията (незнайно на/за кого я служи тази Литургия) най-необезпокояван от случилия се буквално зад гърба му – на клира – инцидент. Чак шест дена по-късно свещеникът решава да отговори с SMS на псалта, като:

  • му иска прошка, незнайно за какво. Да не би той самият да е поръчител на всичко и в момента да съжалява?
  • му предлага да „поеме по пътя си“. По кой път може да поеме един псалт. Пътят на псалта не е ли именно църковното пеене?

След изпратения от отец Петър Хубенов SMS-отговор, свещеникът и пострадалият псалт провеждат телефонен разговор, в който отец Петър заявява: „Не знам как да реагирам, не знам какво да ти кажа и какъв духовен съвет да ти дам. Най-добре е да се помирите, а ти през тази седмица по-добре не идвай в Храма, за да се уталожат нещата.“ С две думи: насилникът остава да пее в Храма. Doxologia INFONEWS разполага със запис на разговора между двамата, и при необходимост може да го публикува.

Ние разпитахме висши клирици от две-три поместни Църкви на Балканите за подобни случаи какви биха били последствията за такива насилници. Отговорът беше, че побойникът-псалт не само, че повече никога няма да пее в православен Храм, но и ще бъде съден за своето престъпно деяния, а свещеникът ще бъде санкциониран строго според Свещените Канони, затова че допуска да се случват подобни неща в Божия дом от негови служители, а и заради това, че той самият не уволнява подобни храмови служители-насилници.

Съответно, след срамния инцидент на Велики четвъртък, пребитото лице не подаде сигнал в полицията и в Прокуратурата на Република България, за да не се злепоставя името на Пловдивския Митрополит и Пловдивската Духовна Семинария, но при условие, че ще бъдат взети мерки срещу въпросния псалт и преподавател-побойник, на когото не му е за първи път да посяга на бивши и съответно на сегашни ученици от Семинарията. За съжаление, всички случаи са потулвани, въпреки че много пловдивски семинаристи все още пазят в себе си недобрите спомени с този преподавател.

Дори, за награда, че преподавателят пребива в Храма, той все още пее в същия Храм и преподава в Духовната Семинария в Пловдив. С това свое нехайство, обаче, Пловдивският Митрополит Николай и отец Петър Хубенов станаха негови съучастници в това отвратително, антихристиянско и хулиганско поведение на Тянко Николов.

Е, Пловдивският Митрополит Николай както тогава, така и днес в периода на разпространението на коварния и убийствен коронавирус, не се интересува какво се случва в Епархията му, нито се интересува от своето паство.

Митрополит Николай има ли представа, че в Храма на Светите Константин и Елена в Пловдив си позволяват най-дръзко да изменят текста на Символа на вярата от Часослова? Защото доколкото знаем, Митрополитът е и трябва да бъде гарант за чистото, правилно и точно изповядване на Православното Учение в Епархията му.

Архиереят най-вероятно дори не знае, че негови клирици публично разпространяват фалшива информация и отричат съществуването на коронавируса, заблуждавайки хората, че нямало починали от COVID-19. Вярващите съответно, четейки публикациите на клириците на Пловдивския Митрополит, не биха взели никакви мерки за опазване на своето здраве и здравето на околните, с което те биха били опасни за своите ближни.

Ние питаме, защо Пловдивският Митрополит Николай не се бори срещу християно-талибанизма, младостарчеството и нездравата духовна среда на определени места в неговата Епархия, като например: в Храма на Светите Константин и Елена в гр. Пловдив (отец Петър Хубенов), в Храма на Света Троица в село Труд (отец Кирил Тошев), както и в т.нар. Кричимски Монастир където Игуменът Архимандрит Антим се изживява като православен гуру?

Архимандрит Антим от Кричимския Монастир.

За съжаление, сред почитателите на Архимандрит Антим от Кричимския Монастир не са само някои политици, общественици и заблудени вярващи, но и свещеници на големи Храмове в Пловдив и в Хасково, които го почитат като светец.

Защо г-н Николай вече толкова години не предприема никакви мерки, за да преустанови разпространението и развитието на тези пагубни учения и явления?

Както преди, така и днес с COVID-19, Митрополит Николай въобще не се интересува от това, че има хора, които погубват душите си.

А иначе се бие в гърдите, че е Пловдивски Митрополит.

Въпросът е, Митрополит Николай на кого е Пловдивски Митрополит? На необгрижените от него вярващи в Пловдивска Епархия ли?

Защото вярващите в Пловдивска Епархия не познават своя Митрополит, и той не познава/не общува/не яде/не пие кафе/не се разхожда с тях. Та той дори не знае какви са терзанията на пасомите му. Но в крайна сметка, г-н Николай се оказва Митрополит само на двайсетина масони, богаташи, комунисти, ченгета, руски агенти, ласкатели и клирици-доносници около него. Защото той обръща внимание само и единствено на тях. Ако е така, както и е, по-добре Свещеният Синод да назначи втори Митрополит, който да обгрижва паството на Пловдивска Епархия. Все повече стават вярващите в Епархията, които са отвратени от неговото управление и не желаят той да бъде „техен“ Митрополит, а повечето в Епархията дори не го припознават като свой Митрополит. Вярващите, които посещават Храмовете, намаляват драстично. Иначе броят на архиерейците, които ходят само и единствено на Литургиите, служени от Митрополит Николай, е все същият – но тези хора ходят само на неговите богослужения, и на никакви други, заради измамната харизма на г-н Николай, който си мисли, че с нея може да владее масата. Е, номерът вече е изтъркан. Със своята харизма г-н Николай владее само и единствено спонсорите на Митрополията, но не и християните в Епархията. А би трябвало обикновените християни да са най-важни за Архиерея.

Също така питаме, докога явният руски агент Митрополит Гавриил Ловчански и прикритият руски агент Митрополит Николай Пловдивски ще създават групички и разделения в Синода, конфронтации и интриги по поръчка на Кремъл, като по този начин се блокира работата на Синода, за да не може да се вземе никакво важно решение по никой въпрос, вкл. и за признаването на Православната Църква в Украйна.

И двамата Митрополити се правят, че са противници един на друг и че се ненавиждат, но всъщност те работят заедно срещу своите събратя Митрополити, срещу Българската Патриаршия и разбира се срещу Майката Църква Вселенска Патриаршия, обслужвайки интересите на Москва. Подчертаваме: първият явно, вторият прикрито! Разбира се, тези методи са характерни за руските служби и ДС: уж двама души се ненавиждат за пред обществото, а всъщност играят заедно. И който от тях да заеме някаква важна позиция, все службите ще са на власт.

Тъй като е всеизвестно за всички, че Митрополит Николай иска да бъде следващ Български Патриарх, и си прави сметки, но без кръчмар, от Doxologia INFONEWS заявяваме и му обещаваме, че той никога няма да стане Патриарх, както и неговият добър приятел по руска линия Гавриил Ловчански.

И само ще добавим, за да се знае от читателите на Doxologia INFONEWS, че както Митрополит Гавриил е категорично против признаването на Православната Църква в Украйна, така и Пловдивският Митрополит Николай е против това признаване, колкото и последният да създава лъжливо впечатление в църковните среди. Който стои на два стола, пада на земята. Да не говорим за тези, които стоят на три стола.

Е, всички маски паднаха…

✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎