Православният „болен“, от отец Спиридон Скутис


Автор: отец Спиридон Скутис – Ефимерий при Енориите на Свети Георги в Репаниди и на Рождество Христово, остров Лимнос. Той отговаря за Младежта и ересите в Свещената Митрополия на Лимнос и на Свети Евстратий (Еладска Църква).

Превод: Йордан Георгиев

Длъжни сме да признаем, че пандемията от коронавирус буквално ни разобличи на духовно и църковно ниво.

Станахме на хиляди парчета, отдалечихме се един от друг. И всичко това, за да подкрепим Христос и вярата!!! Развалиха се приятелства, а хората се самозабравиха в духовно отношение.

Пандемията от коронавирус показа нещо, което ще ни огорчи, ако го чуем, но това е истината, затова се иска духовна подготовка да го приемем: «че имаме повърхностна православна духовност». Вместо да се обединим, се разделихме; вместо да се прегърнем един друг, ние си обърнахме гръб за това кой има повече право на «Христос» в своите помисли. Страдаме от сърдечно преживяване. Вместо да сме, да говорим и да вършим «с едни уста и с едно сърце», станахме хиляди усти и раздробени сърца.

Хвърлихме огън срещу Йереи, Владици, Синоди, Църкви, и вместо всички заедно да бъдем едно, дори и в грешката, дори и към пропастта, дори и …, ние се разделихме.

Много са тези, които изпаднаха в греха на осъждането на свещенослужителите [1]. Това, което нас трябва да ни интересува повече, е не това, кога ще отворят храмовете за да се причастим, а да изповядаме помията, която изляхме върху Църквата, свещениците, Владиците и Патриарсите. Огромното доносничене срещу свещенослужителите не беше от мюсюлманите, а от нашите хора (Християните – Бел. прев.); може би и от хората, които са близо до нас.

Нямаме дори благородство в несъгласието и различните мнения. Послушанието е плодоносно там, където има различия в мненията, но за съжаление не можем да проявим послушание, понеже радостта от послушанието изисква покайно сърце. Въпросът е, не дали имаш право, а това как да го изразиш, понеже ако го изразиш погрешно, го губиш.

Искаме, каквото искаме тук и сега. Искаме да се причастим, както ние искаме. Искаме Христос такъв, какъвто е в нашите помисли, искаме Православието така, както ние си го представяме. Целият ни духовен живот е едно АЗ и едно ИСКАМ.

Колко души се помолиха за клириците и Свещения Синод?

Някой помисли ли за свещеника, който с плачещо и ранено сърце служи сред празни стасиди (скамейки и столове – Бел. прев.)? За повечето свещеникът е религиозен служител… нищо повече освен това.

Някой помисли ли за този човек, който е зад расото, че се моли за всички и приема нападки от всички страни, дори и от членовете на своето семейство? Никой ли не помисли за този човек, дори и за неговата молитва? Дори и с молитвен ум?

Чухме невероятни неща: дори и да напуснем Църквата, да намерим други начини, да изкъртим вратите на храмовете и да излезем на площадите със Свети Потири.

В крайна сметка, в Гърция има много „лични Православия“ [2].  Повечето търсят «магически» чудеса [3], за да подкрепят някоя вътрешна вяра. Единият вярва в горящата Света Трапеза, която в крайна сметка не е от гроба на Стареца Ефрем, нито огънят е бил като Благодатния Огън [4], а друг пък казват, че е дошъл краят на света и антихристът, трети иска Светия Огън в своя дом, но не иска да се покае и да се изповяда. Друг мисли, че правейки кръстен знак със зехтин на прозореца/вратата на дома си ще избяга злото от неговото семейство, а любовта в неговия дом, не иска да я покани.

Надаваме вой да се причастим с Христос, но чрез нашата уста сме закопали с омраза свещениците по земното кълбо. Обаче искаме да се причастим… [5]

Викаме, макар и правдиво, защо не бият камбаните, но трябваше нашите колене да звучат като звук на камбана от покаяние, но къде…

Клавиатурите се запалиха, когато трябваше да са прегрели броениците … (от молитви – Бел. прев.)

Мислим, че спасението е в нашия джоб. Имаме едно Православие, при което ако видим някой друговерец в рая ще кажем на Христос «Ние казахме! Не, и така! Прекалѝ!!!»

Много пъти чуваме от «Православни Християни» и от църковни хора (и клирици – Бел. прев.) невероятни неща: Да умрат емигрантите, да обесим хомосексуалистите, да обръснем поповете и владиците, но в други случаи искаме да сме причастим с Христос…

Никой не иска да му покажа кутията със съобщенията в имейла ми, вайбъра, месинджъра във фейсбук, понеже думите от хората, които искаха да се причастят, се срамувам, дори само когато ги чета…

Ругатни от непознати просто, защото носим расо и не излизаме с калашников, за да отворим вратите на храмовете и да проповядваме война срещу антихристовите.

Не знам какво се случва, но видях в много случаи Христос повече в хората, които са определили себе си като «атеисти», и повече мрак в хората, които правят големи кръстове и се гордеят, че били църковни хора. В крайна сметка обаче, тези атеисти не са атеисти, просто са отхвърлили Бога на фарисеите (православните талибани – Бел. прев.)

Има още душици, на които сърцето им казва, но не го казват на никого, освен само шепнейки на иконата на Господа. Радвам се, че срещам вярващи, които имат здрава вяра с познания, но и с покаяние. Тези душѝ спасяват истинския православен мироглед.

В един свят на суматоха, хаос, в крайна сметка най-добрият път е този на мълчанието, на послушанието и на молитвата…, иначе накрая се губиш и те изяжда чудовището на гордостта и на самооправданието. Който мисли, че вярва в Христос, но си играе на Христос, в същността си е антихрист (вместо Христос – Бел. прев.).

Молитствам възкръсналата Светлина да разкрие нашия хал (тежко и лошо положение – Бел. прев.), в който се намираме, за да го излекуваме…  Христос Воскресе!


[1] Свети Йоан Златоуст, изисквайки от вярващите да въздават дължима почит на свещениците, показва, от една страна колко голямо значение за духовния живот на християните има почитта към свещениците, а от друга страна – колко е страшно осъждането на духовните пастири. Той поучава: «Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който е почнал да презира свещеника, той постепенно ще дойде и до оскърбление на Бога». Когато евреите оскърбили Божия избраник Самуил, Господ казал: Не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене (1 Цар. 8:7). А на апостолите Си Христос рекъл: Който приема вас, Мене приема (Мат. 10:40).
«Нима ти не знаеш – пита по-нататък Свети Йоан Златоуст, –  какво е свещеникът? – Той е ангел на Господа. Нима той говори нещо свое? Ако ти го презираш, презираш не него, а ръкоположилия го Бог….Тук св. Йоан Златоуст прави важната уговорка: „Който преподава неправо, т. е. еретическо учение, не го слушай, дори той да би бил и ангел; а ако някой преподава правилно учение, обръщай тогава внимание не на неговия живот, а на думите му...“»
[2]  Колко повече това се отнася и за България – Бел. прев.
[3] Пример с лъжечудесата, разпространявани в последно време в България от печелбари по време на пандемията от коронавирус – Бел. прев.
[4]  В последно време в България се вълнуват, споделят и изпадат в екстаз като четат и говорят само за Благодатния огън, издигайки го в култ, ставайки пиролатрици. И както наскоро подчерта Атинският Архиепископ Йероним II, абсолютно богословски обосновано, че преди да се появи тази традиция с пренасянето на Светия Огън, почти две хилядолетия огънят се е вземал от кандилото на Светата Трапеза във всеки храм. Нима светът е загинал? Нима Вселенската Патриаршия, другите древни Патриаршии и Кипърската Църква са се чудили откъде ще вземат огън, дали от Йерусалим или от другаде?
Няма разлика между Светия Огън, който взема всеки свещеник от кандилото на Светата Трапеза (Жертвеника) и Светия Огън, който взема Йерусалимският Патриарх от Божий Гроб, понеже всеки Жертвеник е Божият Гроб на Христос.
За съжаление, напоследък започват да се забелязват интересни еретически явления като пиролатрията (култ към огъня), възродена в неопаганистична пиролатрия. Нека да не позволяваме тази възродена ерес да се разраства!
В Православието нямаме «Мекка» и «Кааба», както може би искат някои православни талибани и пиролатрици! Нека да се придържаме към  Учението на Православната Църква. Далече от богословско неграмотните и еретически излияния… – Бел. прев.
[5] Интересно как ли се причастяват православните талибани, които от сутрин до вечер изсипват омраза и помия срещу човешкия род и Църквата в името на техния „христос“, а не ­в Христос – Бел. прев.

Източник: ΕΥΧΗ GR

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal