Начало » Разни » COVID-19 » Как религиозният фундаментализъм спомага за разпространението на COVID-19

Как религиозният фундаментализъм спомага за разпространението на COVID-19


Автор: Дмитрий Горевой, религиозен учен
Превод: Соня Димитрова

Пандемията от COVID-19 се превърна в истинско «небесно наказание» за човечеството през 2020 г. Ангела Меркел я сравни с Втората световна война. Терминът коронавирусвероятно ще стане думата на годината за търсене в Google и никой не може да пресметне колко са загубили авиокомпаниите и туроператорите. Ние всички се оказахме в нова икономическа реалност. Но на фона на общата борба с вируса има и такива хора, които не вярват в съществуването на болестта. Те смятат, че всичко това е конспирация на «световното задкулисие» /масоните/ фармацевтите/ Бил Гейтс или СЗО.

Но както показва практиката и здравият разум, вирусът не се интересува от нашите убеждения. Той в еднаква степен поразява и тези, които вярват в неговото съществуване, и така наречените «коронадисиденти». Сред последните, колкото и да е чудно, има немалко религиозни хора. Тоест такива, които постоянно вярват в Бог, но отказват да повярват в съществуването на вируса. Това са много различни групи. Ултраортодоксални евреи в Израел и Бруклин, радикални шиити в ирански Кум, протестанти в Южна Корея или православни в Киево-Печерската и Почаевската Лавра.

Всички тези интерконфесионални и дори интеррелигиозни групи са обединени само от едно нещо – отричане на вируса, вяра във всемогъществото на ритуала, буквално-магическо възприемане на религиозните практики и безкомпромисност. Такъв вид духовна смесица обикновено се нарича фундаментализъм.

Фундаментализмът не бива да се отъждествява с обикновената вяра. Религиозният фундаментализъм е девиантна (т.е. с отклонения) форма на поведение на вярващите. Фундаментализмът присъства във всяка религия. Ислям, християнство, юдаизъм, индуизъм и сикхизъм – всяка от традициите има своите фанатици и своята специфика. В зависимост от контекста, времето и условията, фундаментализмът на определена група може да се съсредоточи върху различни неща, но има и общи черти на това, което може да се нарече фундаменталистичен възглед.

Откъде се е появил фундаментализмът?

Фундаментализмът е сравнително ново явление. Той възниква през ХIХ-ХХ век като реакция на еманципацията на културата, науката и политиката от религиозните възгледи. Тоест, това е своеобразен отговор на секуларизацията. В САЩ това ясно се проявява в така наречения «маймунски процес». Когато се точат дискусии около това дали теорията на еволюцията може да се преподава в училище. Фундаменталистите отхвърлят тази идея, защото възприемат Библията буквално.

Като цяло, буквалното и донякъде наивно възприемане на религиозната традиция е в основата на фундаментализма. Той я противопоставя на света, който все повече се усложнява. Неговата същност са простите рецепти «колко преди беше по-добре», за разлика от сложните и неразбираеми обяснения на съвременността. В това той прилича на популизма. Фундаментализмът отдавна тъжи за това, което е било преди, и обявява старите заповеди са неприкосновени. Преди априори е било по-добро, сегашното винаги е по-лошо.

Интересното е, че фундаменталистите непрекъснато апелират към традицията, към това, което е било преди. Въпреки това, почти винаги, те не са запознати с традицията, не са я изучавали. Това е особено очевидно при Православието. Много вярващи са убедени, че като прочетат дузина популярни брошури, в които на църковно-православен език са написани някакви тривиални истини, те са схванали мъдростта на християнските философи и църковните Отци.

Когато съвременните теолози и изследователи, които наистина изучават наследството на православните автори, стигат до нетривиални заключения, които противоречат на «истините от брошурите», вярващите често възприемат такива богослови враждебно. Не защото са изследвали нещо неправилно. А защото то не се вписва във формирания вече светоглед на човек, унищожава неговите възгледи и религиозна реалност.

Работата е там, че поради съветските преследвания на Църквата религиозният живот беше прекратен, а традицията беше прекъсната. Това, което се случва сега с православните в постсъветското пространство, не е продължение, а възстановяване на духовния живот. Реконструкция според монашеските максими. Така никога не са постъпвали в ежедневието, това е бил недостижим идеал. У нас след падането на комунизма за инструкция в ежедневния живот възприеха идеала и максимата. Оттук идва този буквализъм във възприятието. И оттам идва безкомпромисността.

Защо не вярват в коронавируса?

Фундаментализмът е съзнателен конфликт между вярата и науката. Това е логиката «илиили», вместо «и едното, и другото». Това противопоставяне ярко се проявява във фразата, която приписват на халиф Омар за изгарянето на Александрийската библиотека: «Ако книгите, които се пазят в нея, съответстват на Корана, то те не са нужни, защото и така в Корана е написано всичко. Ако те противоречат на Корана, те още повече трябва да бъдат унищожени». Но халиф Омар не е казвал това, историците се съмняват във достоверността на тази фраза, както и в това, че мюсюлманите са нанесли основния удар срещу библиотеката. Тя обаче в лаконична форма отразява същността на фундаментализма. Има само вяра и край, а всичко останало е ненужно или враждебно.

Вярата в съзнанието на фундаменталиста дава не само насоки в света на духовното, но и го насочва в света на материалното. Например му дава медицински съвети. Именно заради такава безкомпромисна позиция «или–или» фундаменталистите смятат, че не могат да бъдат заразени чрез Чашата. Че Причастието работи като белина и дезинфекцира всичко, до което се докосне. Фактът, че това не отговаря на учението на Църквата и е потенциална ерес, няма значение за фундаменталиста. За него съществува свят на сляпата вяра, а рационалните разсъждения са от лукавия. А по-точно – че е продукт на самия модернизъм, срещу който се бори фундаментализмът. Ето защо фундаменталистите са толкова подозрителни към богословите, които започват да обясняват традицията. В традицията трябва да се вярва и да се повтаря, а не да се обяснява. Последното може да се възприеме дори като богохулство или светотатство, като опит за покушение на рационалното срещу свещеното.

Вместно поука

Злият патос на иронията е в това, че почти сигурно фундаменталистите няма да направят изводи от тази криза. Нито сривът на собствената им  репутация, нито провалът на идеята за лечебната сила на обреда, нито дори смъртта на собствените им вярващи вероятно няма да променят поведението им. Те ще измислят абсолютно фантастични версии за това, че са били изиграни, че срещу тях се води планирана информационна кампания, че именно дяволските сили искат да унищожат истинската Църква и да изкушат истинските вярващи. Те обаче не признават собствените си грешки и собствената си вина. В тяхното съзнание ако кажеш «да, сбъркахме, простете ни» е равносилно на поражение. Те го възприемат както в песента на Макаревич «да се огънеш под променящия се свят», на който те по всякакъв начин се противопоставят.

Не всички вярващи обаче са такива. Има православни, които не страдат от фундаментализъм, които могат да признаят вината си и да се извинят. Дори в Руската Църква в Украйна такива са например ректорът на Киевската Духовна Академия и Семинария Епископ Силвестър Стойчев. Но такива като него не са много. Ръководството на Църквата е взело курс към фундаментализъм след идването на Онуфрий на поста местоблюстител на РПЦвУ. Те не мислят да се откажат от този курс. Затова обществото едва ли ще дочака извинения за това, че най-големите религиозни обекти в страната станаха огнища на коронавируса.


Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal