Начало » Uncategorized » Бившият гръцки зам.-външен министър Димитрис Куркулас за БПЦ и българското Правителство: Зилоти без съзнание

Бившият гръцки зам.-външен министър Димитрис Куркулас за БПЦ и българското Правителство: Зилоти без съзнание

Известният бивш зам.-министър на външните работи на Гърция от Нова Демокрация г-н Димитрис Куркулас написа преди малко във фейсбук профила си своето възмущение от решението на Българската Патриаршия да има богослужения за Цветница, Страстната седмица и Пасха с присъствието на вярващите, както и за неадекватната позиция на българското Правителство в тази особена и извънредна ситуация по отношение на храмовете. Всичко това стана известно след позорния брифинг, даден от Ловчанския Митрополит г-н Гавриил и премиера на България г-н Бойко Борисов.
Автор: Димитрис Куркулас
Превод: Йордан Георгиев

 Зилоти без съзнание (ревнители не по разум – Бел. прев.)
Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум“ (Римляни 10:2)
Православната Църква на България за разлика от мнозинството Православни Патриаршии, призовава вярващите да отидат в църквите за Пасха. Правителството на България отказва да вземе мерки.
Разпъваме Бога за Бога…
Няколко слова за ревността не по разум в резюме на Протойерей Николаос Лудовикос:
Нека вникнем в самия израз. Има ревност по Бога, която е по разум, но има и друга, която не е по разум и този, който я има, не разбира какво става с него. Той има ревност, но не разбира нищо от това, за което има ревност. Това е страшно състояние.
Да браниш нещо, за което си в неведение. Това означава, че първо ще го защитиш по погрешен начин, второ, пред погрешните хора и трето – с погрешна цел. Зилотът не по разум е този, който разрушава това, за което се бори, докато мисли, че се бори за него. Свети Нектарий Егински е писал за ревността по разум и ревността не по разум. В богословското, църковното и религиозното пространство ревността не по разум е изключително важен параметър и създава много и големи проблеми. Такъв човек пренебрегва реалните проблеми и ги омаловажава, защото за него те не изглеждат като проблеми. Неговата драма е в това, че защитава нещо, което не познава в дълбочина. И вместо да изразходва силите си, за да го познае, той ги изразходва, за да го брани. Но той брани нещо, което не познава.
Много често виждаме религиозни хора, които стигат до крайности по въпроси, които впоследствие се оказват несъществуващи, несъществени или незначителни. Точно такива били и израилтяните, които имали ревност по Бога, но не разбирали това, което бранили. Затова, когато се появил Христос пред тях, те какво направили? Разпънали Го на Кръста. Към кого се обръща Христос с онези „хубави” думи? Към книжниците и фарисеите, към учителите, към онези, които имали тази безумна ревност, както я наричат отците, или ревност не по разум; с други думи, те отивали при бакалина, купували копър, вземали една десета и го носели в Соломоновия храм. Когато обаче видели Божия Син, Който им казал „Аз и Отец едно сме”, те нищо не разбрали. Искали да Го подчинят на собствените си светоуправнически планове.
Тяхната ревност била ужасна. Христос бива разпнат от ревност, от ревността на евреите, защото, както казвали, Той смятал Себе Си за Божий Син, за Месия… Ама ти чакаш Месията цял живот? Чакам Го, но нямам представа какъв ще е Той! Въпреки това те разпъват Месията заради Месията. Заради Бога изопачаваме представата за Бога. Заради Бога разпъваме Бога.
***
С други думи, заради Бога и в името на Бога сме готови да поставим в смъртна опасност незнайно колко православни българи, които биха отишли на службите по време на празниците на Вход Господен в Йерусалим, Страстната седмица и на Пасха… Но иначе публично заявяваме като фарисеите: „Аз съм вярващ православен християнин“.

Кой е Димитрис Куркулас?
Димитрис Куркулас е бивш заместник-министър на външните работи на Гърция, отговарящ за европейските въпроси и икономическата дипломация.
Димитрис Куркулас е роден в Атина на 29 декември 1954 г. Завършва Юридическия факултет на Атинския университет през 1977 г. Продължава следдипломното си образование по административно и икономическо право в университетите в Бон и Кьолн в Германия от 1977 до 1979 г.
През 1981 г. се присъединява към Европейската комисия като постоянен служител, който работи по въпроси, свързани с външните работи и процеса на разширяване.
От 1992 г. до 1997 г. е ръководител на отдела за политически отношения на Европейската комисия за страните от Централна и Източна Европа.
През 1997 г. е назначен за посланик-ръководител на делегацията на Европейската комисия в Ливан, първият посланик на Европейската комисия след края на войната.
През 2001 г. е назначен за посланик-ръководител на Делегацията на Европейската комисия в България. По време на неговия мандат в София преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз приключиха, най-вече благодарение на неговите контакти в Брюксел. В същото време той отговаря за изпълнението на програмите на ЕС за финансова помощ за България, които възлизат на над 300 милиона евро годишно.
През 2006 г. е назначен за посланик-ръководител на делегацията на Европейската комисия в Босна и Херцеговина, третото по големина представителство в света. В това си качество той беше член на Съвета за прилагане на мира, органът, отговорен за прилагането на Дейтънския мирен договор в Босна и Херцеговина.
През 2010 г. се завръща в Брюксел като директор, отговорен за стратегията за разширяване на Европейския съюз в Западните Балкани, Турция и Исландия.
Женен е и е баща на трима сина. Той говори отлично английски, френски и немски език в допълнение към родния си гръцки език.
Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal