Психиатърът проф. Георги Ончев: COVID-19 може да ни върне към нормалност и здрав разум

Публикуваме интервюто без редакция на Doxologia INFONEWS.
Интервюто с проф. Георги Ончев е взето от Георги Стайков, което е  публикувано на сайта на площад Славейков.
„Най-популярният човек в медиите днес е достоен български офицер и колега с безупречен професионализъм. Дори само това е новина – не чалгар или светски сноб, а офицер и лекар“
„Четенето е безопасно за здравето, от медицинска гледна точка това е едно от малкото неща, с които може да се прекалява“, потвърждава проф. д-р Георги Ончев.
Всяка криза е едновременно изпитание и възможност. Това, което в момента изглежда страшно, всъщност е шанс за човечеството да се върне към ценности, които е загърбило. Така мисли и един от видните български психиатри – проф. д-р Георги Ончев, ръководител на Катедрата по психиатрия и медицинска психология при Медицински университет – София и главен редактор на „Българско списание за психиатрия”.
Рационалният поглед към един емоционален проблем, роден от състоянието на страх и изолация, в което е изпаднал светът, днес е особено важен. Психиатрите са наясно – хората имат нужда от промяна, защото са забравили как да оцеляват и защото са спрели да ценят това, което притежават.
Проф. Ончев не дава слепи надежди, а е уверен, че злото е за добро, че пандемичната криза ще направи хората по-единни и човечни, и ще възстанови уважението към авторитетите, загубено в последно време.
– Проф. Ончев, дали е вярно едно твърдение, което се разпространява в интернет – че човечеството получило болестта, от която се нуждае – след като сме спрели да уважаваме здравето си, най-важното в този живот; престанали сме да ценим природата, като непрекъснато я накърняваме; превърнали сме в проблем и не ценим любовта и сплотеността в семейството. Затова се разболяваме достатъчно, за да намалим скоростта на живеене, на търсенето и цененето на удоволствия?
– Очевидно е, че когато загубим нещо, го ценим повече. Пандемията днес обаче като че ли налага по-радикално осмисляне. Някои проучвания в еволюционната биология сочат, че отрицателните емоции като тревога и тъга са били полезни за оцеляването в зората на човечеството – като ценни сигнали за заплаха – и затова са селектирани в еволюцията, а неспособността за изпитването им (като при антисоциалните психопати) се превръща в патология. Масовият либерален манталитет днес обаче се щади от отрицателни чувства, все едно са опасен вирус, за сметка на нарцисизма, хедонизма, приспаната бдителност и когнитивните изкривявания от типа на т. нар. самосбъдващи се пророчества, водещи да скъсване на връзката с реалността. Затова, независимо от трагичните измерения на COVID-19, мисля, че ефектът му върху психиката може и да е добър, да ни върне към нормалност (част от която са и негативните преживявания), към смирение и здрав разум. Историята учи, че по време на войни при някои с психични болести има подобрение, хората се мобилизират, а след това си пренаместват ценностите и стават по-човечни и градивни.
– Принудителният начин на живот може ли да научи българите на нов тип мислене и живеене, които им дават повече енергия за съхранение като нация?
– Това, което сега се случва, следва да ни върне вярата в себе си. Популизмът, любимото упражнение на мнозина да критикуват безпардонно, и палячовското надуване нямат място тук. Както се казва в „Еклесиаст“ от вечната книга, има време за едно и време за друго, и дори, пророчески: има време за прегръщане и време за избягване на прегръщанията. Е, днес е време за избягване на прегръщанията. Както и на популизма, на фалшивите новини, злостта и дребнотемието. Време е за мъжете, които са правилните хора на правилното място в правилния момент. В друг момент те може да не са подходящи, но сега са.
Според анкетите, подкрепата за карантинните мерки е безпрецедентна – до степен на национално обединение, смешна фраза само допреди дни. Единственото досега проучване върху емоционалната реакция на колектив, на проф. В. Матанова от СУ, показва най-общо реакции на умерена тревога. Което е най-адекватното. Страхът е полезен, паниката – не. Страхът мобилизира и търси решения, паниката води до дезорганизация и безпомощност.
Най-популярният човек в българските медии днес е достоен български офицер и колега с безупречен професионализъм. Дори само това е новина – не чалгар или светски сноб, а офицер и лекар. Медиците и учителите май вече не са така хулени. Хулените учители въведоха онлайн обучение по-бързо от чиновниците, които „работят“ по темата от години. Затова е време да си върнем доверието. Независимо от периодичното прочистване (а в последните десетилетия – прогонване) на елитите ни, семката ни е крайно жилава и е добре да го осъзнаваме, а не да се отдаваме на унизително самооплюване.
Българите са създали поне две империи, спрели са нахлуването на арабите в Европа, имали са най-боеспособната армия в началото на XX век и са едни от първите в света, които са правили инокулации против едра шарка още през XVIII век, въвеждайки задължителна ваксинация против тази смъртоносна болест, вероятно са и първите, които са я изкоренили окончателно на своята територия (1928 г.). Тогава обаче е нямало толкова „експерти” по всяка тема и е имало известна йерархия на авторитетите.
– Има ли понятие в социалната психология, назоваващо онзи заболял от коронавирус, който отива и плюе в лицата на полицаи? Какво импулсира група хора да влизат във водите на рилско езеро, обявено за защитена територия според националната номенклатура, и там да играят хоро? Защо умен и интелигентен човек с публична известност се появява в град, изолиран с карантина, за да демонстрира, че карантината може да се пробие?
– Към този списък от прояви могат да се добавят още отказът от ваксиниране, пиенето на урина за лечение, храненето със слънчева енергия и други подобни. Броят на суеверията и глупостите е безкраен. Човек като цяло е повече ирационално, отколкото рационално същество, като рационалността му обикновено се мобилизира при изпитания като сегашното и отслабва във време на охолство и мир. Независимо от разнообразието на мотиви и обяснения, описаните поведения могат да се обединят под един общ знаменател – слободията на човека от късната модерност. Не свобода, която предполага годност да правиш избори, включително за самоограничения (затова е свобода – ограничението не ми се налага насила отвън, а го приемам по свой избор), а тъкмо слободия. Проява на неолиберална всепозволеност, объркване на фактите с мнения, тежка когнитивна слепота за онтологичния свят, лично мнение по всички въпроси, наглост, егоизъм и позьорство. Скъсване с корените и забравяне на баналността на злото. Е, то ни го припомня.
– Как да се спасим в настоящата ситуация?
– Добре е да изпълняваме всичко, което се препоръчва – дисциплинирано, хладнокръвно и без доверие в самозванци и търсещи евтина самореклама в мътно време. В изолация има достатъчно свободно време, в което можеш да се вглъбиш и да преосмислиш нещата – а това е полезно. Има и време за четене. Както е изписано на вашия сайт, четенето е безопасно за здравето. И от медицинска гледна точка е едно от малкото неща, с които може да се прекалява (макар да води до зависимост, но тя не убива). Хрумна ми Чудомир, защото сега се отбеляза годишнина от неговото рождение. Да се чете в изолация тъкмо самородния гений на нашенския хумор е особено свежо. И не само… Четенето на класика действа по-добре от някои терапевтични методи и няма странични действия.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal