ПОЗОРНО: Безбожническото и богохулното изказване на маестро Митрополит Иларион Алфеев по отношение на заразяването с коронавируса | Коментар на Doxologia INFONEWS

Превод: Йордан Георгиев
Председателят на Отдела за външни църковни отношения (ОВЦО) на Московската Патриаршия, Волоколамският Митрополит маестро Иларион Алфеев взе отношение по горещия въпрос за епидемията от коронавирус. Той е известен също и като хулителя на всичко в Църквата Христова.
В предаването „Църква и мир*“ на ТВ канала „Россия 24“ той заяви, че по въпроса с коронавируса се е занимавал на последната среща на Висшия Църковен Съвет, който е взел решение, че ако този проблем засегне Русия, тогава ще се реагира в сътрудничество със здравните власти.
Все пак, той подчерта, че руските енории в определени райони на Италия вече са получили инструкции от местните власти и са затворени. Богослужения не се извършват.
Руският Йерарх се спря на въпроса за Божественото Причащение като отбеляза, че той вярва, че никой вирус и никоя болест не могат да бъдат предадени от Светото Тайнство.
Обаче, ако става въпрос за определени забрани или препоръки, които ще бъдем длъжни да последваме, тогава не изключвам възможността, например в определени случаи да бъдат използвани лъжички за еднократна употреба за Божественото Причастяване“, подчерта Митрополит Иларион като добави, че това вече става в случаи когато един свещеник посещава сериозно болен човек с отслабена имунна система в болницата.
Митрополит Иларион беше призован да отговори на въпроса дали ще затворят Храмовете, за което той каза, че „до този момент не сме обмисляли такъв вариант, освен местата, където вече са последвали проблеми и където се изискват спешни действия“.
Разбира се, Църквата ще отговори на молбите, които подадат компетентните държавни структури“, заяви Иларион Алфеев.
Коментар: Doxologia INFONEWS
От Doxologia INFONEWSза пореден път се убеждаваме в пълното безбожие у московските клирици, начело с маестро Иларион Алфеев. Първо, той заявява плахо, че „вярва“ в това, че чрез Божественото Причащение не се предават вируси. Тук не става въпрос да вярваш, а да си убеден в това. Православните християни сме убедени в това, че Христос не е преносител на зарази, което произтича от нашата вярва в Него. Това е правилната формулировка. Второ, в следващото изречение излиза наяве неговото истинско мнение по въпроса, казвайки, че „…тогава не изключвам възможността, например в определени случаи да бъдат използвани лъжички за еднократна употреба за Божественото Причастяване“, добавяйки, че това вече е практика в Руската Църква, преди възникването на коронавируса. Това е кощунствено!
Маестро Иларионе, ако Вие вярвахте в това, което казахте, макар и плахо, че Христос не е преносител на зарази, тогава Вие задължително щяхте да отхвърлите варианта за причастяване с лъжички за еднократна употреба. Това доказва, че Вие нито вярвате в Христос, нито в това, че православните християни се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, а не с хляб и вино, които вече са пресъществени. Не за първи път улавяме Вашата богословска и канонично-еклисиологична пълна неграмотност. Изказването Ви е чисто богохулство, тъй като Вие не вярвате в Христос, а се съмнявате, че Той може да бъде преносител на зарази. Г-н Иларионе, Христос е Живот вечен. Христос победи смъртта, а Вие ни говорите за зарази?! И пак повтаряме, Христос е Живот вечен, той не е зараза, нито преносител на зарази. Той ни даде възможността душата ни да бъде вечно жива и да живее в смъртта, въпреки тленността на нашето тяло.
Всичко това произтича от факта, че 90% от московския клир са абсолютни безбожници и агенти в расо (КГБ и ФСБ), както и от това, че изповядват не само еклисиологичната протестантска ерес, но и редица ереси и учения от всякакъв характер, които противоречат на Светото Писание, Свещеното Предание, Свещените Канони и вековната традиция на Православната Църква. Ето, някои от тях:
  • за това, че Църквата не е Една, което противоречи на чл. 9 от Символа на вярата, който императивно ни учи, че Църквата е ЕДНА;
  • за това, че поместните Църкви са независими една от друга, което е ерес;
  • за отричането Първенството на Вселенския Патриарх и приравняването му с останалите Предстоятели на поместните Църкви;
  • за приравняването на новите поместни Църкви с древните Патриаршии и Църкви, създадени с решения на Вселенски Събори;
  • за литургичния характер на Диптисите, отричайки техния основно канонично-еклисиологичен характер;
  • за разбирането, че Предстоятелят на една поместна Църква е обикновен Епископ като всички останали, отричайки по този начин неговото главенство в поместната Църква, а оттам и главенството на Архиерея в неговата Епархия;
  • за това, че Бог не е Всемогъщ, т.е. това, което Той не може да промени, московците могат да променят; и обратно – това, което Той е създал, дори Той не може да го промени;
  • за това, че християни и мюсюлмани вярват в един и същи Бог, което е богохулство и ерес, понеже Богът от Светото Писание няма нищо общо с „бога“ от корана;
  • за етнофилетистката ерес,  която проповядват в Московската Патриаршия и за това, че преди всичко за тях е важно да са руснаци, а чак след това да са и православни християни, но според руското антиканонично разбиране за Православие;
  • за зачисляването в Православната Църква на хора, които не са приели Свето Кръщение;
  • за оперната московска музика в Божия Храм и отхвърлянето на Боговдъхновената византийска музика, съставена от Светите Отци, която предразполага към молитвеност, а не към гордост и музикална изява като оперната московска музика, създадена от светски лица;
  • за това, че няма проблем да бъде причастен с Тялото и Кръвта Христови един еретик преди смъртта му;
  • за признаването на кръщението и ръкоположението на еретиците като Тайнства;
  • за изменението и модернизирането на Божествена Литургия;
  • за руския вариант на монашество, нямащ нищо общо с истинското православно монашество;
  • за театралните спектакли, представления, балети и концерти в Божия Храм;
  • за светския кич в руските храмове;
  • за секуларизма на Московската Патриаршия;
  • за еретическото учение на игуменизма;
  • за отричането на Вселенските Събори, където според московците били се събрали някакви мъдреци-мъже и приели нещо си, актуално за своето време, което винаги може да бъде изменено, отричайки по този начин боговдъхновеността на решенията на Вселенските Събори и действието на Дух Светий в тях. Московските еретици и техните последователи в отделни поместни Църкви ненавиждат Вселенските Събори, защото Вселенските Събори ги разобличават и не им позволяват безнаказано да вършат своите безчестия в Христовата Църква;
  • за отричането на древните Свети Отци и възвеличаването на руските Светии от 19 и 20 в., че дори и издигането им в култ;
  • за изхвърлянето от московския православен календар на древните Светии и заместването им с руски съвременни такива;
  • за канонизирането на схизматици, на агенти на НКВД, КГБ и на руснаци, които не са засвидетелствали с нищо пред Бога, но биват канонизирани, защото трябвало да има повече руски Светии в православния календар;
  • за приемането на схизматици чрез меморандуми, договори и какъв ли не пазарлък и пр., и пр. сериозни отклонения от Учението на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква.
За наша радост, досега различни Митрополити, клирици, учени и богослови от Вселенската Патриаршия и от останалите гръкоезични древни Патриаршии и някои нови Църкви, излизат с едни и същи становища по отношение на коронавируса. Дори вече има решения на някои Синоди, които преповтарят изказванията и препоръките или на други Синоди, или на видни Митрополити и богослови. Всичко това говори, че съществува пълно единодушие, единомислие и пълен синхрон с Учението на Православната Църква, а именно, че Христос и по-конкретно Божественото Причащение не е преносител на зарази, вируси, инфекции, паразити и пр., както и по отношение на причастяването с отделни лъжички, което се отхвърля единодушно.
Друг е въпросът за личната хигиена на православните християни и за това, че трябва да бъдат по-бдителни и внимателни за своето здраве, както и за здравето на хората около тях. Църквата не задължава, а предоставя правото на избор на всеки един православен християнин да избере как да постъпи според мирогледа си, вярата си в Бога и своите познания за Него. Всеки от нас има свободна воля, която има право свободно да изрази, а дали е правилно или погрешно изразена само Бог знае. Обаче никой няма право да ограничава православния християнин в прякото му общуване с Бога чрез Божественото Причащение, освен по предвидените в Свещените Канони забрани за причастяване с Тялото и Кръвта Христови.
Предлагаме на маестро Иларион Алфеев да прочете изказването на един учен и вярващ човек като проф. Елени Ямарелу – специалист в областта на инфекциозните болести, паразитологията и вирусологията, която заяви, че ще се причасти независимо от това дали преди нея ще се причасти заразен с коронавирус, защото тя вярва в Бог, а също така да прочете и изказването на Митрополита на Фтиотида г-н Симеон, който заяви, че след причастяването с Тялото и Кръвта Христови на заразен с коронавирус човек, той ще се причасти след него. Това е православното мислене и вяра в Бога. Всичко останало е лицемерие, лъжа и измама. Изказвания като това на Иларион Алфеев и на други като него са изказвания на хора, които не вярват в Бога… макар и да носят расо, че дори и да са с епископски сан; казано е „по плодовете им ще ги познаете… (Матей 7:16)“. Безбожниците винаги се саморазобличават.
Нека да напомним на г-н Иларион Алфеев, че за разлика от безбожническа и болшевишка Русия, например в гръцките болници и по-конкретно в инфекциозните болници и отделения има назначени свещеници, които от близо два века обгрижват всички болни и ги причастяват с Тялото и Кръвта Христови с лъжичка за многократна употреба (същата, която се ползва на Божествената Литургия). Няма данни за заразен клирик с някакво инфекциозно заболяване, нито пациент, който да се е заразил с някаква инфекция от друг заразно болен след причастяването с Тялото и Кръвта Христови.
Новата Гръцката държава на 25 март 2021 ще навърши 200 години от своето създаване, а Еладската Църква на 29 юли 2020 ще навърши 170 години от своята автокефалия и за този период от време няма регистриран или дори известен нито един случай на пренасяне на зараза чрез Божественото Причащение, разбира се и като цяло в Православната Църква през 2000-годишното ѝ съществуване. И в Гръцката държава, и в Еладската Църква всичко се записва в регистри, дори и най-маловажният случай. Няма никакви данни за заразяване чрез Божественото Причащение, няма данни и за причастяване с лъжички за еднократна употреба.

* В статията предаването е преведено като „Църква и мир“, което на български език би звучало като „Църква и свят“.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal