Олександър Худима: «Московският поп е длъжен да пише на благочинния какво става в енорията му. Всичко това се препраща до специално управление на ФСБ»

Превод: Соня Димитрова
За спънките по пътя на новата Църква, които създава Русия, за ролята на петата колона в тези процеси и за безпомощността на украинските власти на място – в интервю за изданието Україна молода с Олександър Худима.
Има десетки фанатично настроени баби, които парализират волята на другите
– Г-н Олександре, в навечерието на миналогодишното Рождество, 6 януари 2019 г. (по стар стил – Бел. прев.) в Истанбул Вселенският Патриарх Вартоломей връчи Томос за автокефалия на Митрополит Епифаний Киевски, Предстоятелят на Православната Църква на Украйна (ПЦУ). Въпреки това, дори сега за украинците е много трудно да оценят историческото значение на това събитие. Още повече, че пред новата Църква има много предизвикателства, а Руската Църква организирано оказва съпротивление. Как Вие оценявате тази ситуация?
– Ще направя лирическо отстъпление: от 1995 г. насам съм ръководител на Украинското православно братство «Свети апостол Андрей Първозвани» (обществена организация, създадена през 1989 г. – Бел. ред.), така че участвах във всички големи събития и не се загубих в тях: погребението на патриарх Владимир, създаването на Киевската патриаршия и на УАПЦ, и т.н. Бях член на обединителния църковен Събор в «София Киевска» и моят глас бе присъединен към това историческо решение. Тогава през декември 2019 г. аз подкрепих избора на Митрополит Епифаний за поста Предстоятел на ПЦУ.
И знаете ли, още от самото начало нямах илюзии, че това ще бъде някакъв лек поход с маршова стъпка и че енориите, ориентирани към Москва, масово ще преминават в лоното на украинската, чисто киевска, Църква. Тъй като участвах в много религиозни конфликти в Украйна, и може и да не съм се занимавал с научни изследвания, но имам много широк практически опит. И знам как е построена структурата на РПЦ, какво е предназначението на тази църква, какво е мястото ѝ в Украйна, и какво получава Русия от това свое присъствие в Украйна. Например, в един от указите на Петър Романов (руския цар Петър I.- Авт.) още преди триста години се казва, че ако свещеникът чуе нещо против държавата и суверена, той веднага трябва да докладва на най-висшето ръководство.
– Не се е казвало нищо за тайната на изповедта?
– Разбира се, че не. И в съвременния украински живот представителите на РПЦ не пазят тайната на изповедта. Друг пример: миналата година моето родно село Вишкивци, Немиривски район във Виницка област, отпразнува своята 425 годишнина и ми попадна книгата за изповеди на селото за 1806 година. Ще ви припомня, че Подилския район преминава под Русия през 1795 година след Второто разделение на Полша. И в книгата за изповеди е посочено, че свещеникът е извиквал по ред един по един да се изповядват, с подпис. Защото са се страхували от бунт, съпротива срещу присъединяването към Русия! Затова и са подписвали, за да научат мислите на вярващите.
Това е историята, а сега за настоящето. Какво е РПЦ в Украйна? Това е най-съвършеният инструмент за социологически изследвания на украинското общество. Според тези традиции московският поп и досега е задължен да пише на благочинния какво става в енорията, за какво говорят хората и т.н. Правят се изводи, обобщават се и се изпращат в специално управление на ФСБ.
Затова те са били прекрасно информирани, че създаването на ПЦУ няма да доведе до твърде катастрофални последици за тях. В противен случай те щяха да предприемат други предпазни мерки. Защото поповете там са много упорити. Глупавички, но упорити. И способни да повлияят на украинското общество. Във всяко село, и в моето също, има десетки фанатично настроени баби, които парализират волята на другите.
Любопитно е, когато местното «кесарово» се дава на Бога
Наскоро Митрополит Епифаний заяви, че служителите на областните държавни администрации често възпрепятстват преминаването на енории от УПЦ МП в ПЦУ. Става въпрос за около 600 енории. От една страна РПЦ се съди за всеки практически опит на енория да премине в ПЦУ. От друга страна – служители на областните държавни администрации не искат да извършват пререгистрация, и по този начин фактически я «блокират».
– Трябва да имаме предвид, че определено количество енории вече са оформили документите си юридически и вече са част от Православната Църква в Украйна. Но по мои сметки в Украйна има поне хиляда конфликтни енории, където хората искат да преминат, но им пречат. В някои случаи  се намесват «титушки», полицията, активистите, които искат да преминат в ПЦУ, съдебно се преследват. Но има и други случаи: когато хората искат да преминат, а председателят на селския съвет – не, и затова се забавя процесът с оформянето на документите. Понякога хората очакват, че някой ще дойде и ще направи всичко вместо тях, ще помогне, докато си седят спокойно, няма желание отвътре. И такива енории масово са готови да експлодират всеки момент.
– Най-голямото съпротивление срещу прехода в ПЦУ е във Виница. Нашият вестник съобщаваше в редица публикации за ангажираността на началника на регионалната полиция в религиозните спорове. Защо именно в този регион?
– Виницка област наистина се превърна в обект на съпротивлението срещу прехода. На първо място, защото това е най-големият регион по брой православни енории в Украйна. Каквато и да е инерция – и те ще започнат масово да преминават. Някъде московски поп отказва да опее защитник на Украйна и това разгневява общността. На друго място нещо друго. Например бях поканен в село Стрелчинци, Немиривски район за празника на пророк Илия на 2 август. Имаше конфликт. А аз открих в исторически документи, че в това село преди 200 години е бил положен фундаментът на Църквата. Казах им това и те решиха да го отбележат, а след това председателят на селския съвет и свекърва му агитираха цялото село да премине в ПЦУ, само петима бяха против.
И тук се започна. Започнаха да докарват с автобуси чужди хора, «титушки», така наречените православни спортисти, и петима московски попове. И те блокираха Църквата. А селяните разпънаха палатки в двора на църквата. А какво направи полицията? Тя стоеше отстрани и сътрудничеше на чуждите хора. А на територията на Немиривски район процесът на блокиране на прехода в ПЦУ се ръководеше от заместник-началника на районното полицейското управление, мъж с фамилия Корол (Крал – Бел. прев.). Но как функционира всичко това? Преди няколко години за сметка на районната държавна администрация беше организиран православен лагер за деца. Представете си, най-първо в лагера учеха как да се кръстят правилно, канонично, да се молят правилно! И районната управа благоприятстваше всичко това по всякакъв възможен начин.
– А какво става с кесаревото кесарю, а Божието Богу?
– Кой ви е казал това? Ето, вижте, Немиривския район има т. нар. землячество на Немиривски район, чийто център е на територията на женския Свято-Троицки Монастир. Първите лица в района се събират и решават: кого да пускат или да не пускат. И край. И държат, и завеждат дела и не оформят документите и т.н. Сега аз засегнах по-голяма тема: НПО, от които набират «титушки» за подкрепата на РПЦ в Украйна. Финансирането на НПО с проруска насоченост, преди всичко казашки и религиозни, пряко се извършва чрез Руското посолство в Украйна. Това преди време ми го казаха право в очите.
И нещо повече, през 2014 г. аз получих от различни държавни институции, включително СБУ, отговори на запитвания за броя на казашките организации в Украйна, който, както се оказа, достига 650! Две трети от тях са географска дъга от Харковска, Донецка области и до Крим, и Одеска област. Ако погледнем отделни региони: в същата тази Виницка област има 54 такива организации, в Харкивска – 129, а в Житомирска – 34. Представете си, само в три области така наречените казашки организации са над 200!
Започнах да се интересувам от организацията на Украинските регистрирани казаци. Офисът им беше близо до площад «Независимост», ходих, питах и се оказа, че вече я няма, няма и регистрация, но в районите са разпръснати десетки нейни организации, ако не са стотици. Има ги. С какво се занимават тогава, каква им е ориентацията? И се оказа, че тези казашки спортни организации се хранят от структурите на РПЦ, а на върха на пирамидата е известният ни народен депутат Вадим Новински.
И те дават «титушките», имат координационен център. И това е изключително опасна структура за бъдещето на Украйна. Това е пета колона, която е организирана, военизирана, знаят команди, спазват реда, знаят си мястото в строя. И сега тя подкрепя и практически контролира всичко. Тоест, ако някоя енория или общност декларира желанието си да преминат в ПЦУ, веднага от тази пирамида се втурват към тях и започват да пердашат всички наред.
Лаврата трябва да бъде украинска*
– Доколкото разбирам държавната власт изобщо не регулира тези процеси в съответствие със закона?
Държавните органи, и по-специално полицията, и ролята им в тези процеси като цяло са деструктивни! В основата е законът, правото на човека на свобода на вероизповеданието и т.н. Обаче полицията се намесва, завежда наказателни дела срещу активистите, блокира храмовете със свои хора, опечатва ги, не пуска общността, и затова ние виждаме само 600 енории, които са преминали в ПЦУ. Но има поне още хиляда енории, общности, които имат такива приглушени конфликти. Където хората наблюдават със страх тази ситуация, например в моето родно село. И такива примери могат да бъдат изброени не само във Виницка област, но и в Сумска, например и т.н.
– На Вас лично за какво Ви е тази борба?
– Аз не съм от тези, които си посипват главата с пепел и казват, че всичко е загубено. Трябва поне нещо да се прави. Да се обръщаш, да подтикваш, да агитираш. Още повече, когато се трансформира църквата, на която се присмиваха, подиграваха, сочиха с пръсти, и казваха, че тя все пак някак си се е утвърдила като равноправна православна църква в света. И според мен църквата не трябва да чака, докато дойдат при нея, тя трябва да предлага и да атакува. И именно ние, верните на ПЦУ, трябва да вършим такава работа. А не свещеникът да избива някъде врати. Главното е да убедим хората, защото когато човек започне да се съмнява, вече сме свършили половината си работа. Вие знаете, че когато имаш пред себе си цел, тя те държи във форма. Аз имам такава цел пред мен – Киевско-Печерската лавра трябва да бъде наша, украинска.
Московският поп и виницката полиция
– Това е дълъг процес, но как да решим проблема с обикновените храмове, които се блокират от същите тези православни «спортисти», подкрепяни от полицията?
– Това, което се случва във Виницка област е своеобразен срез. За московските попове и тяхната група за подкрепа е по-добре да е нощ, че никой да не знае нищо и те да продължат да вършат черната си работа. Затова е необходимо бързо да се отразяват публично тези процеси. Да се покаже гнусната подривна антиукраинска дейност на Главна полицейска дирекция във Виницка област. Защото ръководството там са паразити, които всичките са отишли да служат на врага. Това е моето мнение. Освен това шефът на полицията във Виницка област Юрий Педос избягва да отговори на въпроса защо проруски църковник-сепаратист гостоприемно се посреща зад оградата на режимен обект.
– Защо на територията на Главния щаб функционира храм на РПЦ? Защо той издържа този поп, оформя го като логист на МВР, или като служител на центъра за услуги на полицията, и му плаща заплата? Представете си, това е все едно да пуснеш врага на своя територия! Московското попче редовно освещава с кандилото си Педос и неговите заместници, които стоят един до друг в храма. За какво може да ги благославя московският поп? За вярна служба на Украйна? Или да подкрепят Православната Църква в Украйна, да спазват закона? В никакъв случай. Още повече, че в съдебните спорове полицията е наложила на съдиите във Виницка област Устава на РПЦ при вземането на решения! В съдебните искове, когато става въпрос чия е общността, съдиите се ръководят от Устава на РПЦ и казват: не, събранията са били проведени неправилно, защото там е написано, че няма благословия от московския поп за преход в ПЦУ.
– Тогава, когато съдилищата би трябвало да се ръководят от Закона «За свободата на съвестта и религиозните организации»…
– Абсолютно правилно. Но полицията във Виницка област одобрява незаконни решения, инициира тези конфликти, организира съдебни искове! И начело на всички тези негативни процеси е лицето Педос. Значи трябва да се отървем от него.
– През есента МВР провеждаше разследване на генерал Педос, след това го удължи. Не бяха направени никакви заключения.
– Нищо не беше направено както трябва. И няма да има заключения, и аз считам, че докато министър на МВР е Аваков, дотогава шеф на полицията във Виницка област ще бъде Педос. Но също има достатъчно небезразлични хора.
Скалецки е като лакмусова хартия.
– Имате предвид началника на отдела за националности и религии на областната държавна администрация Игор Скалецки, който пръв в Украйна по искане на общностите документално оформи прехода на храмове от УПЦ МП** в ПЦУ и си създаде много проблеми?
– Да, господин Скалецки се осмели да действа според закона, а колегите му от други области не посмяха. Те чакат как ще завърши всичко. Но не можеш да седиш на поста си до смъртта си, той не е вечен. Чиновникът трябва да вземе решение, когато става въпрос за държавен, важен въпрос. Той трябва да се пожертва. В противен случай ще бъдеш позорно изгонен. Затова браво на Скалецки, но за тази власт неговата фигура е като лакмусова хартия. Ако властта не подкрепи Скалецки, ще започнат много негативни процеси срещу ПЦУ. Ако властта го остави, има шанс, а ако потвърди неговата правота, тогава ще продължим напред и няма да имаме само 37 енории, пререгистрирани от него, а повече от 100 в една област.
Но Скалецки не е единственият, правото на много селски общности на свобода на вероизповедание се отстоява в съдилищата от адвокат Снижана Чубенко, на която местната власт също създава много проблеми. Дори се опитват да й отнемат адвокатската лицензия! Но процесът продължава: в същия Немиривски район преди имаше 3-4 общности на Киевската патриаршия, а сега има 12 общности на ПЦУ! И хората по селата все повече се организират. Преходът обаче е процес, който не може да бъде бърз.
В новата Православна Църква като цяло има много интересни фигури: харесват ми младите епископи и архиепископи, те имат модерна, нова визия. Те горят от желание да построят църквата. Те имат енергия, използват съвременни технологии, предоставят актуална интересна информация, отлични анализи. И аз съм доволен от това как се развива църквата. Защото ние, активистите, които допринесоха за появата на ПЦУ, се борихме и използвахме различни методи. Мислехме, че борбата ще бъде много дълга, а ето хоп – и имаме украинска църква!
 

* Лаврата е била Патриаршеска Ставропигия на Вселенската Патриаршия и противоканонично е узурпирана и окупирана от Московската Патриаршия. Сега би трябвало да бъде в диоцеза на ПЦУ. Украинските власти трябва да направят всичко възможно да изгонят оттам всички московски агенти (Бел. – Doxologia INFONEWS).
** Това е Руската Православна Църква в Украйна (РПЦвУ), която противоканонично развива своята дейност в диоцеза на Православната Църква на Украйна (ПЦУ). Централата на РПЦвУ е в Москва, която чрез нейните агенти в Украйна осъществява агресивни действия срещу украинското население. Една малка част от украинското население бива манипулирана от агентите в расо на ФСБ, внедрени в РПЦвУ и настройвана срещу мнозинството украинци, които вече припознали ПЦУ, в която да се черкуват. ПЦУ е единствената канонична Автокефална Православна Църква в Украйна. Тя получи своя Томос за Автокефалия от Вселенския Патриарх на 05 януари 2019 г. (Бел. – Doxologia INFONEWS).

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal