Коментар на проведената парасинагога в Аман и на съдържанието на публикуваното комюнике

Вседоволни и щастливи, но във Фенер последни ще се смеят…

 
Автор:Doxologia INFONEWS

Коментар на проведената парасинагога в Аман

На 26 февруари 2020 г. в столицата на Йордания, Аман се състоя едно събитие, което отначало беше наименувано от организаторите му като Съвещание на Предстоятелите, след това се промени на „братско събрание в любовта“, след това на „братска среща“. Различните медии по света също му дадоха наименование, което най-добре би подхождало на фактическата обстановка и пр. Срещнахме наименования като Съвещание, църковно съвещание, Събор, братски събор, братско събиране, братска сбирка, среща, сбирка и пр. Дори една част от тях противоречат на предложените от самия Йерусалимския Патриарх наименования в неговите писма (първо писмо  и  второ писмо). Наименованията Съвещание, църковно съвещание, Събор и братски събор най-вече се доближават до това, което московците биха искали да бъде събитието в Аман. Засега го нарича неутрално събитие, тъй като то вече се е случило. В комюникето от парасинагогата в Аман това събитие беше наречено „братско семейно събиране в Аман“ или „Аманско братско семейно събиране“ – това беше компромисното наименованието на това събитие, постигнато между Йерусалимската Патриаршия и Московската Патриаршия.
Ние от Doxologia INFONEWS още от обявяването от Йерусалимския Патриарх, че ще има някаква среща в Аман, постепенно започнахме да използваме думи и изрази, които да бъдат различни от Съвещание и производните му. След това започнахме да използваме различни варианти на среща и събиране, но поставени в кавички. По-късно започнахме да използваме думата сборище, която се доближава до понятието парасинагога. Това понятие (парасинагога) за съжаление е малко познато на българина, дори и за по-голямата част от църковниците и богословите в България. Въпреки всичко решихме да го употребим, където му е мястото. Погледнато строго канонично и еклисиологично, събитието в Аман може да бъде квалифицирано само и единствено като парасинагога. Парасинагогата представлява свикване, организиране и присъствие на самочинни сборища в Църквата. Самочинни, защото се свикват от лица, които не са упълномощени да го правят или нямат съответните канонични права. Православната Църква се управлява при спазването на изключително строги в каноничен и еклисиологичен смисъл правила, ред и дисциплина. Всяко едно отклонение от тях бива квалифицирано като сериозно канонично нарушение, което е основание за завеждане на църковнонаказателно дело. Разбира се, не е задължително да се стига до Църковен съд. Свикването на такива парасинагоги е признак и предвестник на бъдеща схизма (разкол). Клирици, богослови и миряни, които са склонни да свикват и да участват в такива парасинагоги, в действителност показват, че са склонни да участват в един бъдещ разкол. Поради това Църквата винаги е вземала мерки срещу такива лица, за да предотврати създаването на предпоставки за разкол.
Горепосочените групи лица не са склонни да се съобразяват с каноничния ред и дисциплина в Църква. Те считат своите постъпки за по-добри и по-правилни от тези, предвидени в Свещените Канони и вековния църковно-каноничен ред и практика. Поради това техните действия се наричат „самочинни“, по собствено усмотрение, по собствен мироглед и виждане. Такива действия са недопустими в Църквата, особено от клирици.
Точно такива действия извършиха Йерусалимският Патриарх, Московският Патриарх, Сръбският Патриарх, Прешовският Архиепископ, Търговищкият Митрополит Нифон, Люблинският Архиепископ Авел и всички придружаващи ги клирици – от дякони, презвитери до Епископи. Всички тези лица извършиха самочинни действия, нарушавайки Свещените Канони, каноничния ред и практика в Православната Църква.
Йерусалимският Патриарх в пълно канонично нарушение свика първоначално Съвещание на Предстоятели, което се превърна в братско събиране, среща и пр., мислейки си, че ще заобиколи Свещените Канони. Е, не успя да ги заобиколи.
Изключителното канонично право да свиква каквито и да е Събори, Съвещания на Предстоятели, Всеправославни срещи, събирания и пр. има само Вселенският Патриарх, който е Пръв сред равни (Primus inter pares). От близо 500 г. Московската Митрополия, а след това и Московската Патриаршия се опитва по всякакъв начин да си присвои канонични права, които никога не са ѝ принадлежали, не ѝ принадлежат и никога не ще ѝ принадлежат.
Московската Патриаршия и нейните сателитни поместни Църкви и Епископи през последната година се опитват да наложат неканоничната теза, че за предоставянето на Томос за автокефалия е нужно свикването на Всеправославен събор. Тези призиви идват от някои нови поместни Църкви, получили своите автокефалии по икономия от Вселенския Патриарх, а не от Всеправославни събори. За Вселенски Събори дори и не можем да говорим при положение, че Римската Патриаршия, която е част от Пентархията все още е в схизма с Православната Църква. Без нея Вселенски Събор не може да бъде свикан. Поради тази невъзможност и нарастващия етнофилетизъм за образуване на автокефални Църкви на национална основа, Вселенският Патриарх с цел да запази единството в Църквата и да не допусне милиони да погинат, умирайки извън Църквата, решава да поеме върху себе си един тежък грях, за който ще отговаря пред Бога – да предоставя автокефалия по икономия. Всеки Вселенски Патриарх плаща тази цена за сметка на любовта и добруването на милиони желаещи Църква в рамките на своята държава, където преобладава определен етнос. Древните Патриаршии и Кипърската Архиепископия не са създадени на етнически или политически признак, а на териториален и наднационален принцип, съсредоточени в наименованията на самите катедри, създадени от Апостолите – Римска Патриаршия (отпаднала през 1054 г.), Вселенска Патриаршия, Александрийска Патриаршия, Антиохийска Патриаршия, Йерусалимска Патриаршия и Кипърска Архиепископия. Тези Древни Църкви са получили своята автокефалия по акривия от Вселенските Събори, заедно с предоставени им права и задължения, които не подлежат на отмяна до свикването на следващ Вселенски Събор, ако бъде необходимо. 
С други думи, само Вселенският Патриарх има каноничното право да предоставя автокефалия, а не Всеправославен събор, Съвещание, срещи и пр. Томос за автокефалия, предоставен от Вселенския Патриарх, освен от самия него може да бъде отменен само от Вселенски Събор.
Вселенският Патриарх има каноничното право да свиква горепосочените варианти на събори, съвещания, срещи и пр., но няма задължението да го направи. Вселенският Патриарх решава кога е необходимо да бъде свикан такъв тип събиране между Предстоятелите или другите Епископи от поместните Църкви.
В случая с автокефалията на Православната Църква в Украйна е недопустимо да се свикват каквито и да е срещи или събори, тъй като вече има предоставен Томос за автокефалия на Православната Църква в Украйна с Предстоятел Митрополита на Киев и на цяла Украйна г-н г-н Епифаний. Това е един църковен факт и приключен църковен акт. По същата процедура са преминали всички нови поместни Църкви – Московска Патриаршия, Сръбска Патриаршия, Румънска Патриаршия, Българска Патриаршия, Грузинска Патриаршия, Еладска Архиепископия, Полска Православна Църква, Албанска Православна Църква, Църква на Чешките земи и на Словакия, и Православната Църква в Украйна. Ако толкова много някои поместни Църкви настояват да се свика Събор или Съвещание за Православната Църква в Украйна, то би било редно да се свика и за останалите девет. В него ще участват Вселенската Патриаршия, Александрийската Патриаршия, Антиохийската Патриаршия, Йерусалимската Патриаршия и Кипърската Архиепископия… Тогава искащите уж съборност, ще запеят друга песен.
Защо не дойдоха на Събора в Крит, след като си плюнчат устите с произнасянето като мантра на думата „съборност“ без дори да знаят нейното значение? Е, там друго са измислили. В днешно време се срещат за съжаление следния тип клирици и миряни – накъдето духа вятърът, според интереса и който дава повече… А къде останаха Свещените Канони и вековната църковна традиция? Църквата има нужда от принципни хора, които не си менят настроенията, мненията и нагласите от нощес до пладне, а тогава, когато са осъзнали, че са в грешка и техният възглед противоречи на Светото Писание, Свещените Канони и вековната църковна традиция.
Всичко това е по отношение на квалифицирането на събитието в Аман като парасинагога; на това кой има право да свиква събори, съвещания, срещи; по отношение на това кой има право да предоставя автокефалии и не на последно място по отношение на автокефалната Православна Църква в Украйна.

Коментар на публикуваното комюнике от парасинагогата в Аман

Сега ще разгледаме внимателно съдържанието на комюникето от парасинагогата в Аман.

  1. 1. В текста е употребено „и помирение в рамките на Свещеното Православие“, което е некоректно наименование на нашата вяра – нашата вяра и Църква са свети, не са свещени. Правилно е да се каже Свето Православие. Смисълът е коренно различен. Така се предава веществен характер на нещо невеществено, каквито са вярата и Църквата. Светата Православна Църква, Светата Православна вяра, Светото Православие и т.н.
  2. 2.  По-нататък се говори за „… Православно общение (OrthodoxCommunion)“.  С употребата на този термин официално тези поместни Църкви приемат протестантската еклисиология, където е закрепена точно такава форма на общение между отделните, независими една от друга и напълно самостоятелни църковни общности – Anglican Communion, Protestant Communion и т.н. Тази протестантска еклисиология се проповядва повече от един век и половина в Московската Патриаршия и във всички нейни средни и висши богословски заведения. Москва разглежда Православната Църква не като ЕДНА, както ни учи чл. 9 от Символа на вярата: „Вярвам… в Една, Свята, Католическа (Вселенска) и Апостолска Църква“. Тя проповядва федерализация, дори конфедерализация на Православната Църква, която престава да бъде ЕДНА, а 15, 16 или в зависимост от това колко автокефални Църкви има. Московската протестантска еклисиология разглежда поместните Църкви не като проявление по места (поместни Църкви) на Едната, Свята, Католическа и Апостолска, сиреч Православна Църква, а като напълно независими една от друга, самостойно съществуващи църковни образувания. Може би малко хора знаят, че автокефалията е само по отношение на самоуправлението по места на съответната поместна Църква, но нищо друго. Автокефалия в еклисиологията, каноничното право, догматиката, учението на Църквата и пр. няма и не съществува. Протестантското еклисиологично учение, което проповядва Москва, са го приели и шест поместни Църкви, което си е еклисиологична ерес. В Православната Църква съществува Евхаристийно общение, а не Православно общение.
  3. 3. Поредно понижение за Древен Патриарх, който е наречен „Блаженство“. Патриаршеските достойнства на Древните Патриарси са потвърдени на Вселенски Събори и са приключен църковен акт. За разлика от тях, Патриаршеските достойнства на Московския Патриарх, Сръбския Патриарх, Румънския Патриарх, Българския Патриарх и на Грузинския Патриах не са приключен църковен акт, тъй като не са потвърдени на Вселенски Събор. Техните канонични обръщения са „Ваше Блаженство“, а не „Ваше Светейшество“. Това е тема, която създава сериозно напрежение между тези Предстоятели. Не може Древният Патриарх да бъде „Блаженство“, а новият по икономия да се нарича „Светейшество“. Дори логически е абсурдно. Този въпрос можеше да бъде решен на Критския събор, тъй като все още представлява канонична аномалия. Пълното обръщение към Древните Патриарси е „Ваше Божествено Блаженство“, а към останалите Предстоятели – „Ваше Блаженство“. Към Вселенския Патриарх обръщението е „Ваше Всесветейшество“, а не както е наречен в това комюнике по-долу – „Негово Светейшество“. Това позоваване и издигане на Московския Патриарх и Сръбския Патриарх над Йерусалимския Патриарх е сериозно канонично нарушение. От една страна, по московски всички проповядват, че всички поместни Църкви са равни и са сестри, а от друга, Предстоятелите на новите Църкви искат да бъдат над Древните Патриарси. Равенство не може да има между Предстоятелите на поместните Църкви. Ако имаше равенство нямаше да са подредени в строг канонично-литургичен ред в Диптисите на Вселенския Патриарх, следвани от Диптисите на другите Предстоятели с едно изключение – в Диптисите на Московския Патриарх, където Грузинската Патриаршия е пред Българската, а не както е редно да е обратното, пример: Диптисите на Вселенския Патриарх. Равенство не може да има между Епископите. Равенство има само по отношение на епископския сан, но оттам насетне тръгват различията и неравенството – Диптиси, старшинство, офикии и пр. Вселенският Патриарх е Пръв между равни, т.е. измежду всички Предстоятели на поместни Църкви; Българският Патриарх е Пръв между равни измежду всички Митрополити в БПЦ–БП; Митрополитът Х е Пръв между равни измежду всички в неговата Епархия.
  4. 4. Продължаваме с това изречение от комюникето: „…отбелязвайки изключителната работа на Негово Величество в насърчаването на междуконфесионалния диалог в международен план“. За какъв междуконфесионален диалог става въпрос? Сборището в Аман не се ли рекламира като „Среща на Предстоятелите на поместните Църкви“? Под междуконфесионален диалог се разбира диалог между Православната Църква, Римокатолическата църква, протестантските и англиканските общности от една страна, и от друга – между другите религии ислям (сунизъм, шиизъм, алевизъм), юдаизъм и др. Интересно за какъв диалог имат предвид участниците в парасинагогата. Човек ако чете ще остане с впечатление, че е имало някаква среща между представители на различни религии. Друг е въпросът, ако те така се чувстват. И разбира се, за целия този междуконфесионален диалог благодарят на Негово Величество Краля на Йордания Абдула II.
  5. 5. След това в комюникето се говори за „…прокарване на пътя за диалог и обединяване на братята в скъпоценния дух на единството…“. За какво обединение говорят и за какъв братски дух при положение, че почти 3/4 или единадесет (11) Предстоятели липсват на това самочинно сборище, както и представителите на девет (9) поместни Църкви или 2/3 от тях. Тези думи са лъжа и цинизъм. Те въвеждат в заблуждение тези, които не са запознати с фактическата и каноничната истина.
  6. 6. Четейки по-надолу отново оставаме с впечатление, че тази сбирка е била на представители в случая между Християнството, исляма и юдаизма, наречени абсолютно некоректно в богословски смисъл като „авраамически религии“. Тази теория за „авраамическите религии“ също е част от московската панбогословска конценция за общото между християнството, исляма и юдаизма, приравнявайки ги и обеднявайки ги около някакъв „общ“ произход. И московската панбогословска теория за „авраамизма“ отново противоречи на Учението на Православната Църква.
  7. 7. Парасинагогистите (участниците в парасинагогата) отново говорят за някакви въображаеми неща: „…това събиране е за да укрепи братските връзки между братята и техните Църкви, да насърчи връзките на Христовия мир между тях, да се застъпи за единството на Православните Църкви…“. За какви братски връзки говорите? Московският Патриарх прекъсна Евхаристийното общение с Вселенския Патриарх, Александрийския Патриарх и Атинския Архиепископ. Но в действителност, той не поменава и другите Предстоятели в своите Диптиси, което неминуемо води до прекъсване на общението и с останалите Предстоятели в строг канонично-литургичен смисъл. Животът в Църквата е Божествената Евхаристия, която е крайъгълният камък на общението между Предстоятелите на поместните Църкви. Йерусалимският Патриарх също е прекъснал общението си с Антиохийския Патриарх, и обратното. Москва и Йерусалим нямат право да говорят за единство, общение, любов, братство и пр. За разлика от тях Вселенската Патриаршия не е прекъснала общението си с нито една от останалите четиринадесет (14) поместни Църкви.
  8. 8. Един от пунктовете, които са обсъдили на сборището, е въпросът за автокефалията: „…решенията по въпроси от общоправославно значение, включително предоставянето на автокефалия на определени Църкви, трябва да бъдат финализирани в дух на всеправославния диалог и единство, и с всеправославен консенсус.“ За автокефалията говорихме по-горе в статията. Тук само ще кажем, че предложената формулировка не говори за никаква съборност, а за протестантско събиране и гласуване чрез консенсус, който трудно може да бъде постигнат. По този начин се стига до задънена улица при предоставянето на всяка една автокефалия. А защо Москва не е свикала събори, когато противоканонично е предоставила автокефалия на „Православна(та) Църква в Америка“, а преди това и на Църквите в Полша, Грузия и Чехия? Когато става въпрос за Москва, съборността не се прилага; когато става въпрос за Вселенската Патриаршия се плюнчим, говорейки за съборност. Но и в този случай Московският Патриарх и който и да е Предстоятел на поместна Църква няма каноничното право да предоставя Автокефалия, съответно да издава Томос. Църквата е ЕДНА и това право принадлежи само и единствено на Вселенската Патриаршия. За съжаление, преди време някои поместни Църкви, близки до Москва „признаха автокефалията“ на т.нар. „Православна Църква в Америка“, сред които са Полската, Чешката и Българската Църква. Този акт на БПЦ да признае нещо, което не съществува и което е в пълно канонично нарушение на Свещените Канони се нарича позор. От Doxologia INFONEWS призоваваме Свещения Синод на БПЦ–БП да поправи извършеното от него сериозно канонично нарушение. Гореспоменатата Църква не е автокефална, а автономна и е част от Московската Патриаршия.
  9. 9. По въпроса за автокелафията на Православната Църква в Украйна говорихме по-горе. Тук само ще посочим формулировката на парасинагогистите: „По отношение на настоящата църковна ситуация в Украйна участниците също признаха, че е необходим всеправославен диалог за изцерение и помирение.“ Не е нужен диалог, а ненамеса на Москва във вътрешните работи на Украйна както в политически, така и в религиозен план. Само това се изисква и всичко ще си дойде на мястото. За рускоговорещите украинци може да се създаде Екзархия към Православната Църква в Украйна. Но Москва това не я устройва, тъй като тя иска да трови живота на украинците и да създава омраза и разделения между буквално единоезични и единородни братя и сестри.
  10. 10. Следващите две точки са включени от Москва с цел манипулация на Сръбската Църква, която се притеснява Вселенският Патриарх да не предостави Томос за автокефалия на Църквата в Северна Македония – нещо, което той обеща, че ще направи и ние сме сигурни и убедени, че скоро проблемът със схизмата в Северна Македония ще бъде решен и Вселенският Патриарх ще издаде Томос за автокефалия на бъдещата автокефална Църква в тази малка балканска страна (виж  тук; тук 2 и тук 3). Следващата точка, която е включена от Москва с цел пропаганда и насаждане на омраза, е по отношение на Черна Гора: „Що се отнася до Черна Гора, участващите делегации призоваха съответните власти да зачитат и поддържат основното имуществено право на собственост, включително и на тази в Църквата.“ Този призив е абсолютно излишен от страна на тази парасинагога, тъй като Вселенската Патриаршия отдавна работи в това отношение да помири враждуващите страни, които да седнат на масата за преговори, както и стана (виж тук; тук 2 и тук 3). Вселенският Патриарх нееднократно заяви, че няма да предоставя Томос за автокефалия за Църквата в Черна Гора. Докато Вселенската Патриаршия като грижовна Майка се опитва да помири враждуващите среди, в същото време Москва създава допълнителна ескалация на напрежението (виж  туки тук 2).
  11. 11. Участниците в парасинагогата искат да задълбочат своето затвърждаване в нарушаването на Свещените Канони, планирайки си следваща среща в края на годината да се срещнат отново: „Делегациите се съгласиха, че братски ще се съберат, за предпочитане преди края на тази година, за да укрепят връзките на общението чрез молитва и диалог.“ Връзките на общението в Светото Православие се укрепват чрез Божествената Евхаристия, а диалозите и общите молитви са характерни за междурелигиозните конференции. Явно те се чувстват различни помежду си.
  12. 12. По отношение на Първенството на Вселенския Патриарх говорихме по-горе. „Участниците се надяват, че Негово Светейшество Вселенският Патриарх Вартоломей с известното му старшинство по чест (πρεσβεα τιμήs) ще се присъедини към този диалог заедно със своите братя Предстоятели.“ Все пак тук най-цинично призовават Вселенския Патриарх да се присъедини към тяхната парасинагога. Това няма как да стане. Ако той пожелае може да свика някаква среща по въпроси, за които той счита, че ще са от компетенциите на тази среща между Предстоятелите на поместни Църкви. Никой не може да нарежда на Вселенския Патриарх какво да прави и как да използва своите канонични права и прерогативи (привилегии).
  13. 13. Всички клирици и миряни в Православната Църква се молят за мира в света, за прекратяване на войната и пр. Това не е някаква уникалност и преимущество за тази парасинагога: „Делегациите се отзоваха на призива на своя брат Патриарх Теофил III да се помоли за света, за прекратяване на войната, болестите и страданията, и за всички християни, както и за единството на Православната Църква.“
  14. 14. Според парасинагогистите горепосочената молитва за мир и пр., трябва да се проведе, забележете какъв израз са употребили: „…в Майката Църква, в храма на  Възкресение (Божи Гроб) в Йерусалим, пред Светия гроб на Христос, от който Той възкръсна и провъзгласи мир за света“.С това последното изречение ни поставиха в шах и мат със смях и сълзи! Коя Майка Църква? Храмът на Възкресението ли е Майката Църква? Този храм е построен наистина от Майката Църква (Вселенската Патриаршия), по времето на Светия Император Константин Велики и на неговата майка Света Императрица Елена. Ако имат предвид храма, защото от текста това се подразбира. Все пак руснаците, които са писали този текст на английски език, следвайки руската мисъл, не са уточнили, че имат предвид Църквата Майка, а не Майката Църква. Църквата Майка е Църквата, създадена на Петдесетница от Господ Иисус Христос в Йерусалим. Но тази Църква не е Йерусалимската Патриаршия! Йерусалимската Патриаршия заедно с Римската, Вселенската, Александрийската и Антиохийската Патриаршия, заедно с Кипърската Архиепископия са получили своите автокефалии от Вселенските Събори. От друга страна, Майката Църква е Вселенската Патриаршия, от която произлизат всички нови автокефални Църкви, без Кипърската и Грузинската (които произлизат от диоцеза на Антиохийската Патриаршия: първата получила своята автокефалия от Вселенски Събор, а втората е получила Томос за автокефалия от Вселенски Патриарх). Тъй като московците не са чак толкова образовани в богословско отношение, тъй като там учат московско богословие и московско канонично право, затова тези фундаментални тънкости няма как да ги разберат. Използват като претекст известния тропар от Октоиха за Църквата Майка Йерусалим, който е написан след предоставянето на автокефалиите на горепосочените Древни Църкви (всъщност няма и значение кога е писан и с каква цел; това е тропар, който ни напомня в исторически план, че в действителност, нещо което никой не оспорва, Йерусалим е рожденото място на Църквата) – „Радвай се, Свети Сионе, Майка на Църквите, Божие жилище: ти пръв прие прошка за греховете чрез Възкресението“. Важно е да се уточни и да се подчертае, че Йерусалимската Църква, Йерусалимската Патриаршия не е ничия Майка. По същата логика, Атина е родила демокрацията. Тя е рожденото място на демокрацията. Тогава може да кажем, че днешната Гръцка Република е майка на всички съвременни демократични държави, което обаче не е така. Второ, все пак това е тропар, който има отношение към литургиката, типика и византийското пеене, а не към каноничното право и еклисиологията. Тропари се пишат постоянно; и трето, в тропара се има предвид Сионската Църква създадена на Петдесетница, а не Йерусалимската Патриаршия. Най-интересно е, когато некрамотни църковници започват да представят доказателства, изказани като приветствие от страна на Йерусалимския Патриарх към своите гости където споменавал, че Йерусалим е Църквата Майка. С този тропар, неграмотните се опитват да подкрепят теорията, че тропарите пишат историята, а не Вселенските Събори. Това не прави впечатление на гръкоезичните и арабоезичните клирици и миряни, тъй като в това отношение са грамотни и знаят какво им казва всъщност Йерусалимският Патриарх. Приветстваме ги за добре дошли на мястото, където е създадена Христовата Църква, на Сион, в Йерусалим, която е Църква Майка на всички Църкви, а не Майка Църква, каквато е Вселенската Патриаршия, определена за такава от Вселенските Събори.
Това е по отношение на комюникето от аманската парасинагога.




Другото, което е важно да отбележим, е това, че най-важното за тези парасинагогисти беше да се затворят в хотела, да заседават там, вместо да съслужат заедно и да се причастят от един Потир. За тях това не е важно, дори е досадно… Това е една от колосалните разлики с Всеправославните събори, съвещания и срещи, които свиква Вселенският Патриарх, където съслужението е абсолютно задължително. В случая цезаропапизмът беше прославен на тази парасинагога. Московската дипломация си мисли, че е спечелила, но всъщност тя затвърди своята самоизолация и падение. За тях беше най-важно да прославят сунитския Крал Абдула II и да му се поклонят. И всичко това при закрити врата и при извънредни мерки за сигурност, все едно се срещат представители на вечно враждуващите Иран и Саудитска Арабия…

Представяме ви един интересен колаж от Събора в Крит и парасинагогата в Аман:

Колажът е а Архимандрит Романос Анастасиадис


DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal